Решение № 920 от 20.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Варна , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100500821 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от С. Д. Н., ЕГН **********, представлявана от адв. П.С. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, *** срещу Решение № 261346 от 20.11.2020 г. по гр.д. № 14695 по опис на ВРС за 2019 г., с което е отхвърлен предявения от С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Околчица“ № 24, ет.4, ап. 5 срещу Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет.4, ап. 8 и М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“ № 89, вх. „В“, ет.3, ап.46 иск с правно основание чл. 440 от ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Л. П. М. не е собственик на по 1/4 ид.ч. от апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.

„Околчица“, № 24, ет. 5, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници на апартамента: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта имот с идентификатор *** и над обекта – няма, като неоснователен.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдения акт в обжалваната част поради противоречия с материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, като се приеме за установено, в отношенията между страните, че Л. П. М., не е собственик на ¼ ид. част от от апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ***, ет. 5, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници на апартамента: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта имот с идентификатор *** и над обекта – няма, като неоснователен. С жалбата не са обосновани доказателствени искания.

Отговори на въззивната жалба не са постъпили.

1

С определение № 1225 от 05.04.2021 г. съдът е приел жалбата допустима. Разгледана по същество е основателна. за процесуално

Производството пред варненски районен съд е образувано по искове на Н. Д. К. и С. Д. Н. срещу Л. П. М. и М. Д. М. с правно основание чл.440 ал.1 ГПК за признаване за установено, че отв. Л.М. не е собственик на 2/4 ид.части от апартамент с идентификатор 10135. 1506. 80.1.8 по КККР, находящ се в гр.Варна, *** ет.5, или на по ¼ ид.част за всяка от ищците.

В исковата молба се излага, че процесният недвижим имот е бил включен в предприятието на ЕТ „Д. М.-Рай ЛДМ". С договор по чл.15 от ТЗ от 12. 02. 2007г. наследодателят им Д. М. е дарил на съпругата си Л.М. предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което предприятие е включвало и правото на собственост върху процесния апартамент №8.

След придобиването на предприятието от Л.М. фирменото му наименование е променено на „Рай- Л.М.", впоследствие Л.М. е прехвърлила предприятието на едноличния търговец на собственото си търговско дружество „Рай-Л.М." ЕООД, а с договор за продажба, сключен с нот. акт № 38, том LXXVII, дело № 16373/ 29.11. 2011год. на СВ, дружеството е продало имота на едноличния си собственик Л.М.. Със съдебна спогодба по гр.д.№ 3187/ 20013г. по описа на ВОС Н. Д. К. и Л. П. М. са приели за установено в отношенията между тях, че договорът за дарение на търговско предприятие от 12.02.2008г. е нищожен.

Тъй като договорът не е произвел действие, след смъртта на Д. М. Д. недвижимият имот е част от откритото му наследство и е придобит от страните при равни части.

Правният интерес от предявените отрицателните установителни искове по чл.440 ГПК е обоснован с образуваното изп. производство по изп.д.№ 20157188040018 на ЧСИ С.Д. за събиране на парично вземане на М. Д. М. срещу Л. П. М., по което изпълнението е насочено върху процесния имот, обявен на публична продан. Ищците са твърдели, че имотът е част от откритото наследство на Д. М. Д., съответно правото на собственост е е наследено от неговите деца и преживяла съпруга, при равни части.

В отговора на исковата молба ответницата Л. П. М. не оспорва, че договорът за дарение на търговското предприятие на ЕТ „Д. М.-Рай ЛДМ" от 12.02.20208г. е нищожен.

Поддържа, че същият е придобит в съпружеска имуществена общност по силата на договор за доброволна делба от 28. 12. 1999 г. Поради това, след смъртта на съпруга й Д. М., на основание прекратена СИО и наследяване тя притежава 5/8 ид.части, а всяка от ищците и ответника М.М. по 1/8 ид.част, което било установено с издадения констативен нот.акт рег.

№ 3292/2013 г. на нотариус рег.№ 196. Признава, че не е собственик на 2/8 ид.части от имота, за което е уведомила съдебния изпълнител. Счита, че искът следва да се уважи за 2/8 ид.части от имота, но без да й се възлагат разноски, тъй като не е дала повод за предявяване 2 на иска.

Ответникът М. Д. М. не е подал отговор и не е изразил становище по исковете.

Първоинстанционният съд е уважил иска на Н. Д. К., но е отхвърлил иска на С. Д. Н..

За да постанови отхвърлителен диспозитив, съдът е приел, че нищожността на договора изведен от съдебната спогодба по гр.д.№ 3187/ 2013г. по описа на ВОС, обвързва само Н. Д.

К. и Л. П. М., но не и С. Д. Н..

Спорът пред въззивният съд е правен и се свежда до това, дали договорът за дарение на търговско предприятие от 12.02.2008г. е нищожен по отношение на останалите наследници, които не са подписали съдебната спогодба по гр.д. № 3187/2013 г.

За да се произнесе по този въпрос, настоящият съд приема за установени следните факти: Страните са наследници на Д. Г. М., починал на 01. 03. 2008г., като Л.М. е съпруга, а Н.К., С.Д. и М.М. - негови деца. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 12.02.2008г. с нот. заверка рег.№ 924/ 12.02.2008г. Д. М. е дарил на съпругата си Л.М. описаното по-горе предприятие на едноличен търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включващо и подробно описани в договора недвижими имоти, сред които и самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506. 80.1.8.

Собствеността върху описаните в договора по чл.15 от ТЗ имоти е придобита от Д. Г. М. в качеството му на ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" в резултат от търговската му дейност и са включени в предприятието на едноличния търговец, въз основа на следните сделки: С договор за продажба, сключен с нот.акт № 189, том XVII, дело № 4761/ 03. 06. 1996 год. на СВп Варна, ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" е закупил от Арменско църковно настоятелство гр. Варна 7/10 ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ***, цялото с площ от 258 кв.м., съставляващо парцел пл. № 17 в квартал 139 по плана на 7м.р. на гр. Варна, за цена от 26650лв., платена изцяло. С представения договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ, сключен на 03. 06. 1996 год. Арменското настоятелство и ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" са уговорили условията, при които ще извършат строителството на бъдеща сграда, съгласно действащи ЗРП на VII подр. и КЗСП на кв.139 и одобрен архитектурен проект, както и са разпределили на обектите в бъдещата сграда, които всяка от страните ще получи в свой дял след завършване на сградата. В раздел II „Условия за изпълнение на строителството" е договорено, че проектирането и строителството ще бъдат изпълнени със средства на участниците в договора за групов строеж, като Арменското църковно настоятелство участва със сумата от 26650лв, а ЕТ Д. М.-Рай-ЛД" осигурява останалите средства до окончателното въвеждане на обекта в експлоатация, като подготовката, проектирането и строителството се изпълняват от него. С договор за продажба, сключен с нот.акт № 25, том XXXIII, дело № 8719/ 1996г., ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" е продал на ЕТ „АМГ - Инженеринг - А.Д." 7/30 ид.части от описаното дворно място, придобито чрез договора по нот.акт № 189/03.06.1996г., или 7/21 от целия поземлен имот.Като продавач по договора е вписана и отв. Л.М.- съпруга на Д. М..

С договор за доброволна делба от 28.12.1999г. съсобствениците на новоизградената сграда в 3 гр. Варна, *** са прекратили съсобствеността върху нея, като в дял на ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" и съпругата му Л.М. е поставен процесния апартамент № 8 с площ от 34,36 кв.м. Съгласно т.4 от договора съделителите не си дължат суми за уравнение на дяловете.

След придобиването на предприятието на едноличния търговец от Л.М. и промяна на фирменото наименование на едноличния търговец, Л. П. М., в качеството си на ЕТ „РАЙЛ.М.", е продала на „РАЙ - ЛДМ" ЕООД предприятието си на едноличен търговец с фирма ЕТ „РАЙ - Л.М.". Продажбата на е извършена чрез договор за нотариална заверка от 27.01.2009 год. от Нотариус per. № 011 Янчо Несторов и вписан в СВ Варна вх.рег.№ 18206 № 124, том VII на 17.08.2011 год. С последващ договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 38, том LXXVII, дело № 16371/29.11.2011год. на СВп - Варна, „РАЙ ЛДМ" ЕООД продава на Л. П. М. жилище-апартамент № 8, находящо се в гр. Варна, ул.

Околчица № 24, ет. 5-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135. 1506. 80.1.8.

През 2013г. Н. Д. К. е предявила срещу Л. П. М. и С.Д. М. искове за прогласяване нищожността на договора за дарение на търговското предприятие ЕТ „ Д. М. - РАЙ ЛД" от 12.02.2008г., като противоречащ на закона, на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД, евентуално за възстановяване на запазената й част от наследството на Д. Г. М. и намаляване на дарението, на осн.чл.30 ал.1 от ЗН. Със съдебна спогодба от 29. 01. 2015 год. по гр.д. № 3187/2015 год. по описа на ВОС, сключена между Н. Д. К. и Л. П. М. е прогласена нищожността на договора от 12.02.2008г., сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 924/ 12. 02.

2008г., за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Д. М. - РАЙ ЛД" на Л. П. М., на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД. Спогодбата е одобрена от съда, като определението е влязло в сила на 06.02.2015г.

Видно от обявление по изп.д. № 20157180400118 на ЧСИ С.Д. върху процесния апартамент № 8 с идентификатор *** е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на паричното вземане на М.М. срещу Л.М., чрез публична продан на целия имот.

При така установените факти съдът обосновано е приел, че процесният имот с идентификатор ***г. е придобит от Д. Г. М. в качеството му на ЕТ „Д. М.-Рай РДМ" в резултат на търговската му дейност и е включен в търговското предприятие, поради което представлява лична собственост на съпруга-едноличен търговец, на осн. чл.22 ал.З от СК.

Производството по гр.д.№ 3187/2015г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по искове от Н. Д. К. срещу Л. П. М. и С.Д. Н. с правно основание чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.ЗО ал.1 от ЗН за прогласяване на договора от 12.02.2008г. за дарение на търговското предприятие на ЕТ „Д. М.-Рай ЛДМ" на Л.М. за нищожен като сключен в противоречие със закона, при липса на съгласие и форма, а в отношение на евентуалност- за възстановяване на запазената част на Н.К. от наследството на Д. М. Д. и намаляване на 4 извършеното от него дарение. При разглеждането на делото производството по иска по чл.З0 ал.1 от ЗН е разделено, а това по исковете за нищожност е прекратено по отношение на отв.С. Д. Н.. Със съдебната спогодба от 29.01.2015г. по гр.д.№ 3187/2015г. по описа на Варненския окръжен съд, влязла в сила на 06.02.2015г., е прието за установено в отношенията между Н. Д. К. и Л. П. М., че договорът за продажба на търговско предприятие, сключен на 12.02.2008г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 924/ 12.02.2008г. на нотариус рег.№ 192, е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. По иск за нищожност на договор процесуално легитимирани като ответници са всички страни по договора, съответно техните универсални правоприемници. Те са необходими другари по смисъла на чл.216 ал.2 ГПК, което произтича от факта, че са участници в едно и също материално правоотношение, или имат спрямо него едно и също правно положение, поради което решението, с което се прогласява нищожността на договора или се отхвърля иска, трябва да бъде еднакво спрямо всички тях. Тъй като всички факти спрямо необходимите другари са общи, те следва да бъдат установени еднакво спрямо всички тях, еднакви за всички тях следва да са и правните изводи на съда, както и разрешението по материално правния спор. В този смисъл е налице трайна съдебна практика- р.№ 247/ 04.02.2019г. по гр.д.№ 428/2016 г. IV г.о., р.№ 23.05. 2019г. по гр.д. № 1286/2018г. II т.о., р.№ 272/ 25.08.2014г. по гр.д.№ 50/ 2012г. IV г.о., опр. № № 632/ 20.12 2013г. по ч.гр.д.№ 5812/2013г.