Решение № 4207 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4207 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110130424 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от В. И. К., ЕГН ********** срещу „МИКРО КРЕДИТ“ EАД, ЕИК 202073629, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно обявяване на договор за заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г. за нищожни, поради противоречие със закона, под евентуалност обявяване на нищожни клаузата за ГПР на договор за заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г. и клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г., поради противоречие със закона, и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 844,37 лв., представляваща платена без основание по договор за заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 28.05.2025 г. до окончателното и изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г., по силата на който му е предоставена сумата в размер на 800 лв. и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г. Излага подробни 1 съображения за нищожност на процесните договори, под евентуалност на клаузи от същите. Аргуменитра, че на основание чл. 23 ЗЗП поради нищожност на договора дължи само чистата стойност на кредита в размер на 3000 лв. и сумата в размер на 844,37 лв. следва да му бъде върната като платена без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете.

Излага становище за действителност на процесните договори и клаузи.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1. Противоречие на Договора за потребителски кредит със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена на годно правно основание.

Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е сключил с ответника договор за заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г., по силата на който му е предоставена сумата в размер на 800 лв. и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на 2 който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – допълнителна услуга комфорт. От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че посоченият в договора за кредит ГПР включва само главницата и възнаградителната лихва.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 3 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем допълнителната такса комфорт е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи.

Относно предявените кумулативно искове с правно основание чл. 55 ЗЗД:

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, 4 която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в размер на 3844,37 лв. По делото бе установено като безспорно обстоятелство, че предоставеният заем е в размер на 3000 лв., което е чистата стойност на кредита, поради което горницата над тази сума в размер на 844,37 лв. е платен без основание и искът следва да се уважи в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 330 лв. за заплатена държавна такса и адв. М. Д. Д., ЕГН: ********** има право на адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро за оказана безплатна правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, предявен от В. И. К., ЕГН ********** срещу „МИКРО КРЕДИТ“ EАД, ЕИК 202073629, договор за заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г., поради противоречие със закона, ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „МИКРО КРЕДИТ“ EАД, ЕИК 202073629 да заплати на В. И. К., ЕГН ********** сумата в размер на 431.72 евро (равностойността на 844,37 лв.), представляваща платена без основание по нищожен договор за заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит № ****-********** от 18.02.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 28.05.2025 г. до окончателното и изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МИКРО КРЕДИТ“ EАД, ЕИК 202073629 да заплати на В. И. К., ЕГН ********** сумата в размер на 168,73 евро (330 лв.), представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „МИКРО КРЕДИТ“ EАД, ЕИК 202073629 да заплати на адв. М. Д. Д., ЕГН: ********** сумата в размер на 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение 5 за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6