Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 06.01.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5781/2022
Вид
Решение № 62
Подписан
06.01.2023
В сила
06.01.2023
Състав
Мария Милкова Дългичева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.500, ал.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330105781 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД е предявил против П. Д. Д. установителен иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.500, ал.2 КЗ за заплащане на сумата от 937, 07 лв., представляващи изплатено от ищеца в полза на К. И. Г. застрахователно обезщетение, която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – ***** г. е управлявал лек автомобил „***”, модел „*****“ с peг. № ****** без да има необходимата за това правоспособност, като е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на ***** г., около **** часа, в гр. П., по бул. „******“ се е движил лек автомобил „***”, модел „***“ с peг. № ******, управляван от П. Д. Д., без да има необходимата за това правоспособност, като движейки се с несъобразена скорост и без да спазва необходимата дистанция, реализира ПТП, като удря движещия се пред него лек автомобил „****“, модел „***“ с рег.№ *******, управляван от Н. Г., който от своя страна в ударил движещия се пред него лек автомобил „***“, модел „****“, с рег.№ ******, управлявано от С. Я., който пък се удря в намиращото се най-отпред МПС „***“, модел „***“, с рег.№ *****, управлявано от С. И. Ф. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП № ******** г., в който било посочено, че виновен за настъпването му бил ответника по настоящия иск. На виновния водач бил съставен и АУАН. Въз основа на така издадения акт било издадено наказателно постановление, потвърдено с Решение № 467/15.03.2017 г. по описа на РС - Пловдив, което на свой ред е потвърдено с Решение № 1133/26.06.2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Доколкото към датата на инцидента ответникът е имал валидна застраховка 1

„Гражданска отговорност“ при „ЗАД ОЗК – Застраховане“ /полица № *************/**** г./ на **** г. собственикът на увредения автомобил „***“, модел „**“, с рег.№ ***** подал заявление при застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. В резултат на това при ищеца била заведена щета № *******. След извършен оглед и преценка на нанесените щети по увредения автомобил експерти на застрахователя определили, че застрахователното обезщетение възлиза на 937, 07 лв., която сума била изплатена на собственика на автомобила. Предвид извършеното плащане и безрезултатната покана за доброволно изпълнение, ищецът претендира от ответника възстановяване на така платената сума по съдебен ред, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 2352/22 г. по описа на РС – Пловдив и издадена Заповед за изпълнение № 1191/21.02.2022 г.

Ответникът П. Д. Д., в срока по чл.131 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника, в канцеларията на РС – Пловдив, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 22.11.2022 г. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в съдебното заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски както в заповедното, така и в исковото производство. В заповедното производство ищецът доказал разноски в размер на 385 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 535 лв. от които 25 лв. за държавна такса, 30 лв. депозит за свидетел и 480 лв. за адвокатски хонорар. Доколкото в проведеното открито съдебно заседание съдът е отменил определението, с което е допуснал изготвяне на автотехническа експертиза, то и внесеният от ищеца депозит следва да се възстанови по негова сметка.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ по отношение на П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

„*****“, бл. **, ет. *, ап. **, че „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Света София“ № 7, ет.5, е носител на паричното притезание в размер на 937, 07 лв., ведно 2 със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изпълнение на задължението, представляващо застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца в полза на К. И. Г. във връзка с настъпило на ***** г.

ПТП, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1191 от 21.02.2022 г. по ч.гр.д. № 2352/2022 г. на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД , ЕИК 121265177, сумата от 385 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 2352/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав и сумата от 535 лв. – разноски в производството по гр.д. № 5781/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Внесеният от ищеца депозит в размер на 200 лв. да се възстанови по посочена от него банкова сметка.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3