Определение № 445 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600512 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 08.04.2025г. по НОХД № 1384/2025г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 10 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Апелативен съд е сезиран и с жалба от служебния защитник на подс. Т., с която се претендира отмяна на взетата в разпоредителното заседание от 08.04.2025г. по цитираното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо нейния подзащитен.

В протеста се излагат съображения в подкрепа на изразеното несъгласие с атакувания съдебен акт. Протестиращият прокурор излага категоричната си позиция, че са налице всички законови предпоставки, намерили отражение в чл. 206 вр. чл. 269, ал.3 НПК, за разглеждане на делото в неговата досъдебна фаза в отсъствието на Д. Т.. Държавният обвинител упреква съда в непоследователна позиция по отношение на констатирани нарушения, свързани с посочване в обвинението на вещи, които не материализират имуществени права и не могат да бъдат предмет на посегателство, квалифицирано като престъпление против собствеността. Моли да бъде 1 отменено атакуваното определение и бъде разпоредено разглеждане на делото по общия ред от първостепенния съд.

С частната жалба служебният защитник на подсъдимия претендира да бъде отменено определението на Градски съд в частта, в която спрямо нейния подзащитен е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Своята позиция аргументира с липсата на реална опасност Д. Т. да се укрие или извърши престъпление, изводими от незнанието му за воденото спрямо него наказателно производство и изтеклия почти 10 - годишен период от датата, посочена в обвинителния акт като време на извършване на деянието до вземането от съда на мярка за неотклонение.

Протестът и жалбата са подадени от активно легитимирани страни и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което са и допустими. Разгледани по същество, този съдебен състав преценява, че протестът е частично основателен, а жалбата основателна.

Съставът на Софийски градски съд е сезиран с обвинителен акт срещу Д.

Б. Т., за когото се твърди, че е осъществил деятелност, квалифицирана като престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК.

За да прекрати съдебното производство по реда на чл. 248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК съдът е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия и изразяващи се в приключване на производството в тази му фаза в отсъствие на Т. без да са налице предпоставките за това, както и че в повдигнатото му обвинение са инкринимирани вещи без стойност.

Фактите по делото са следните: На 14.12.2016г. е започнато досъдебно производство срещу неизвестен извършител за осъществено престъпление по чл. 198, ал.1 НК. На 10.08.2017г. разследващият полицай е изготвил постановление за принудително довеждане в качеството на свидетел на Д. Т., въз основа на което той е обявен за общонационално издирване с телеграма № 25683/2017г. на ГД „КП“ и бюлетин № 236/2017г. на 8 РУ - СДВР. Видно от докладна записка, намираща се в т.1, л.120 от материалите по досъдебното производство, на 28.02.2018г. Т. е установен и предаден на разследващия полицай за извършване на необходимите процесуално-следствени действия.

2

Установяването на Т. е в резултат на действия на Гранична полиция, обективирани в изискана и приобщена от контролирания съд справка /съдържима и в материалите по досъдебното производство - т.2, л.259 и известна на прокурора/, даваща информация, че на 27.02.2018г. в 15.29 часа при опит за преминавана през границата на Република България през ГКПП Калотина шосе, на Д. Т. е отказано да напусне територията на страната ни.

След това установяване на лицето, на него му е извършен разпит в качеството на свидетел на 01.03.2018г. /т.1, л.105 от материалите по досъдебното производство/. Впоследствие - на 07.03.2018г., разследващият полицай отново е изготвил постановление за принудително довеждане на Д. Т., въз основа на което той отново е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 7186/2018г. на ГД „КП“ и бюлетин № 71/2018г. на СДВР с мярка „принудително довеждане“ в качеството на свидетел. Неуспешните действия по повторно установяване на Д. Т. е дало основание на наблюдаващия прокурор с постановление от 19.06.2019г. да спре наказателното производство по делото поради „неизвестно местоживеене на дееца“. Впоследствие - на 13.03.2024г. /след почти пет години/ прокурорът е възобновил разследването по делото, основание за което му е дала съдържаща се в докладна записка от 19.02.2024г. информация /т.2, л.210/, че Д. Т. е напуснал пределите на Република България на 27.02.2018г. в 15.29 часа през ГКПП Калотина шосе, както и че липсват данни за завръщането му в нашата страна. Тази информация е несъответна на обективната действителност, вкл. и на обстоятелството, че на 01.03.2018г. разследващ полицай е провел разпит на Т. в качеството на свидетел по делото. След възобновяване на наказателното производство, на 07.03.2018г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК на Д. Т. в негово отсъствие при участие на назначен му служебен защитник, на когото то е предявено на 09.05.2024г. На 24.02.2025г. прокурорът е внесъл обвинителен акт срещу Д. Т. по обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК по наказателно производство, приключило в досъдебната си фаза в отсъствие на обвиняемия.

След така изложената хронология на действията на разследващите органи по издирване на Д. Т., настоящият състав се съгласява с позицията на първостепенния съд, че в хода на досъдебното производство не са извършени 3 всички необходими действия, за да бъде възприето, че подсъдимият е издирван щателно, каквото е изискването на чл. 206 вр. чл. 269, ал.1, т.2 НПК.

Противоречивите данни по делото, изхождащи от органи, които са натоварени именно с издирване на лица и са обективирани в докладни записки с взаимно изключваща се информация относно напускането или не на Д. Т. на територията на нашата страна, не биха могли обосновано да подплатят извод, че неговото издирване действително е щателно. Наистина, местоживеенето му в страната не е известно въпреки изисканите, както от органите на досъдебното производство, така и от съда, справки и положените усилия за негово призоваване от известни по делото адреси. Не е налице, обаче, изискуемата кумулативна предпоставка на чл. 269, ал.3, т.2 НПК той да е щатено издирван. На практика подсъдимият не притежава документ за самоличност - издадената му лична карта е със срок на валидност до 09.02.2022г. и липсват данни да му е издаван друг, не са налице и категорични доказателства дали той се намира на територията на нашата страна или извън нея. При тази ситуация, задочното привличане на Д. Т. в качеството на обвиняем е осъществено преждевременно, тъй като не са положени всички необходими усилия за изпълване на изискванията на чл. 206 вр. чл. 269, ал.3 НПК. От наличната по делото информация се установява, че самият подсъдим не притежава знание за воденото срещу него наказателно производство. Този съдебен състав стои на позицията, че само по себе си това не е пречка за провеждане на наказателно производство срещу едно лице в негово отсъствие, тъй като, от една страна, няма изрично изискване отклонилият се в хода на процеса бъдещ обвиняем да е знаел за воденето срещу него наказателно производство, а от друга, е предвиден процесуалният ред по глава 33 НПК за отправяне на искане за възобновявяне на едно финализирано с краен съдебен акт наказателно производство. Дори при незнание на едно лице за водено срещу него наказателно производство, то би могло да протече в негово отсъствие, но само в ситуация, при която са изпълнени законовите изисквания за това - в конкретния случай местоживеенето на Д. Т. в страната ни да не е извество, след щателно издирване то да не е установено, както и разглеждане на делото в негово отсъстиве да не попречи за разкриване на обективната истина. Освен че е правилна констатацията на решаващия съд, че не е проведено щателно издирване на Д. Т., то липсва и убедителна обосновка на прокуратурата защо разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия няма 4 да попречи за разкриване на обективната истина по делото. Несподеляеми са доводите в протеста, че „обясненията на подс. Д. Т. изобщо не са нужни за доказателствения процес“, тъй като линията на защита на едно обвиняемо, респ. подсъдимо лице е изразима не само чрез възможността му да се възползва от правото си да дава обяснения по делото, но и да претендира събиране на доказателства или оборва тези, носими от доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза. Солидаризирайки се с позицията на контролирания съд, че по конкретното наказателно производство не са изпълнени в пълнота процесуалните изисквания за водене на делото в отсъствие на обвиняемия, настоящият въззивен състав счита, че атакуваното определение в тази му част следва да бъде потвърдено.

Не такова е отношението към констатациите на Градски съд за допуснати процесуални нарушения чрез включване в обвинението на вещи без стойност, каквито са лична карта, дебитна карта на „Райфайзенбанк“ АД, дебитна карта на „Първа инвестиционна банка“ АД, издадени на името на В. А. Т. - Д., както и неиндивидуализиране на дамските принадлежности, описани като съдържащи се в чантичка на стойност 21.00 лева. Действително, документът за самоличност и Б.ите карти сами по себе си не материализират стойност /освен платима такса за тяхното последващо издаване/, но въпросът дали те могат да бъдат предмет на престъпление против собствеността, каквото е актуално разглежданото обвинение, е в правомощията на съда при решаване на спора по същество с крайния си акт. Прокурорът ясно е изразил своята позиция касателно вещите - предмет на посегателство, отнети от владението на В. А. Т.

- Д., индивидуализирал е във възможна степен тези съобразно придобитата от него информация от доказателствените източници по делото, отразил е тяхната индивидуална и обща стойност. Дали част от инкриминарните вещи притежават материална стойност е в правомощията на съда при постановяване на присъда по делото и именно с този акт той ще афишира отношението си към обвинението. Посочването в обвинителния акт на описаните в прекратителното определение вещи освен като израз на желание на прокурора за изчерпателност, не би могло да се възприеме като такова, нарушаващо правото на защита на подсъдимия чрез препятстване възможността му да разбере в какво е обвинен.

При служебна проверка на матералите по делото и в рамките на 5 изискуемия от това производство контрол, съставът на Апелативен съд констатира нарушение, съдържимо както в обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на Д. Т. в качеството на обвиняем, което приема за съществено и отстранимо при ново негово привличане след изпълнение на законовите изисквания за провеждане на производство по реда на чл. 206 вр. чл. 269, ал.3, т.2 НПК. Въпреки описанието на медикобиологичните характеристики на причинените на пострадалата В. Т. - Д. увреждания /една от които дори неточно възпроизвеждаща дефиницията в чл.

129, ал.2 НК - вместо „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, прокурорът е описал “временно разстройство на здравето, опасно за живота“/ и съответно дадена правна квалификация в цифров израз по чл. 199, ал.1, т.3 НК, липсва текстово отразяване на квалифициращия признак в състава на престъплението - „придружен със средна телесна повреда“. Този пропуск, освен в диспозитива на обвинителния акт е наличен и в постановлението за привличане на Т. в качеството на обвиняем, наличието му препятства възможността точно да разбере в какво е обвинен и поради това следва да бъде отстранен в хода на досъдебното производство.