Решение № 180 от 27.09.2019, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е

Н И Е

№180 гр. Несебър, 27.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 711 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 СК.

От С.Г.У. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска предоставяне на родителските права върху малолетното дете Т.И.Т. и определяне на местоживеенето на детето при неговата майка, както и определяне на режим на лични отношения с бащата. Предявен е и иск с правно основание чл. 143 СК за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете в размер 150 лв. на месец. В исковата молба е изложено, че ищцата и ответникът живеели на семейни начала, но от три години имат проблеми. Посочват се случаи на психическо насилие и агресия от страна на ответника спрямо ищцата. Сочи се, че на 16.06.2019г. родителите и детето се пренесли да живеят в гр. Несебър, но бащата продължил да се държи грубо с майката и прекалявал с алкохола. Твърди се, че на 25.06.2019г. ответникът се върнал в град София, а майката и детето останали да живеят в гр.

Несебър. Обръща се внимание, че от момента на раздялата на страните ищцата не е създавала пречки на бащата да се вижда с детето. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове и да не уважава претенцията на ответника родителските права да бъдат предоставени на него. Искането за постановяване на привременни мерки, чрез предоставяне упражняването на родителските права на бащата до приключване на делото, се оспорва като неоснователно. Развиват се подробни съображения в насока, че достъпът на бащата до детето не е ограничаван, като се изброяват и конкретни дати, на които бащата е бил с детето. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор.

Потвърждава се, че ищецът и ответницата имат общо дете. Оспорват се твърденията за осъществяван спрямо ищцата тормоз, като се развиват подробни съображения.

Акцентира се върху обстоятелството, че майката не осигурява достъп на бащата до детето, вкл. и по телефона. Излага се, че детето се отглежда във вредна атмосфера, а родителите на ищцата не са пригодни да го възпитат нормално.

Твърди се, че детето е имало среда в гр. София, от която към момента е отделено, но в която се чувства спокойно и обичано. Сочи се, че детето е записано за детска градина в гр. София, а бащата е организирал ежедневието си и професионалните си ангажименти така, че да е до семейството си извън работните часове неотклонно. Твърди се, че бащата е много по-отговорният и осъзнат родител, а майката и родителите й не могат да дадат адекватно бъдеще на детето.

Акцентира се върху обстоятелството, че показанията на св. Вълчанова не следва да се кредитират. Сочи се, че майката е записала детето на детска градина в гр.

Несебър, без да се съобрази с мнението на бащата. Твърди се, че майката е емоционално нестабилна и не може да вземе адекватни мерки за отглеждане на детето, няма изградени трудови навици. Излага се, че атмосферата в гр. Несебър, при която се отглежда детето, е изпълнена със скандали. С тези доводи от съда се иска родителските права да бъдат предоставени на бащата и да се определи режим на лични отношения с майката, като се сочи, че може да се определи разширен режим, при който детето да прекарва цялата лятна ваканция при майка си.

Относно издръжката се предоставя на съда да определи такава в минимален размер.

Отправя се искане за постановяване на привременни мерки до приключване на делото. Същото се обосновава с обстоятелството, че детето е записано да посещава детска градина в гр. София и при отсъствието му повече от 30 дни ще бъде отписано оттам. Сочи се, че ако упражняването на родителските права не бъде предоставено чрез привременни мерки на бащата, това ще доведе до загубване мястото на детето в детската градина в гр. София и бъдещи затруднения за бащата при решение в негова полза. Отправя се искане да се намали претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Дирекция

„Социално подпомагане” не заема становище по съществото на спора. Становище по реда на чл. 127, ал. 3 от СК е изразено в представени по делото социални доклади от Д.П. и Д.С.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:

Всеки един от родителите е отправил искане за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете. В доказателствена тежест на всеки от родителите е да докаже, че е родител на малолетното дете, както и че е по-пригоден родител за еднолично упражняване на родителските права с оглед необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия. По делото не се спори, а и от представено удостоверение за раждане (на л. 10) се установява, че родители на малолетното дете Т.И.Т. са С.Г.У. и И.Т.Т..

По въпроса кой от двамата родител е по-пригоден за отглеждане на детето, съдът намира следното:

Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да се осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.

Съдът следва да осъществи преценка за родителските качества, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и възможността за помощ от трети лица.

Правилното възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота и да им дава положителен пример. От събраните доказателства по делото се налага извод, че и двамата родители имат родителски качества, като притежават умения за възпитаване и подпомагане на детето. Все пак съдът намира, че по делото са събрани доказателства, които дават приоритет по този показател на С.Г.У.. От една страна това е така с оглед обстоятелството, че след фактическата раздяла между страните (през месец юни) възпитанието на детето е поето от У. и от приетия по делото социален доклад от Д.П. се установява, че детето се възпитава по един добър начин, осигурени са му необходимият надзор и потребности и демонстрира силна емоционална връзка с майка си. От личното изслушване на родителите и от показанията на свидетелите Вълчанова, Василев, Т. и Узунов се затвърждава горният извод. Родителите не оспорват обстоятелството, че майката се справя добре с отглеждането на детето (вкл. и възпитанието му), като това се потвърждава и от показанията на всички разпитани свидетели. Дори и водените от ответника свидетели сочат други компоненти, в които според тях майката не е на нужното ниво, но не твърдят такова нещо за възпитанието на детето. Както се установи от показанията на свидетелите и личното изслушване на страните майката е прекарвала и повече време с детето от раждането му, поради което е логично да е отделяла повече внимание на възпитанието му. Съдът намира, че и Т. има умения за възпитаване на детето, които биха могли да се развият при по-продължително самостоятелно общуване с детето, но към момента майката има предимство пред него по този показател.

По делото се установява, че родителите са с подходящо социално обкръжение за отглеждане на детето, като за правилното му отглеждане майката е подпомагана от своите родители (в такава насока са изготвеният социален доклад от Д.П. и показанията на св.

Узунов – баща на ищцата). Очевидно майката може да разчита на финансова помощ от родителите си, осигурено й е работно място с работодател ЕТ на физическо лице - баща й (видно от изготвена справка за актуално състояние на трудовите договори на У.), ползва заедно с детето апартамент, предоставен от баща й и може да разчита на помощ от родителите при отглеждане на детето. Сходно е положението и при бащата на детето, като от личното му изслушване и от показанията на св. Т. се установява, че бащата също може да разчита на помощ от родителите си при отглеждане на детето и упражнява съвместна търговска дейност заедно с баща си. Жилището, в което към момента живеят майката и детето (в гр.

Несебър, ж. к. „Младост” № 60, ет. 3, ап. 7, се състои от три спални, хол, всекидневна с кухненски бокс, коридор, санитарно помещение, тераси. От социалния доклад се установява, че жилището разполага с всички необходими електроуреди и битова техника, както и всичко необходимо за отглеждане и възпитание на детето, вкл. и детска стая. Констатирана е отлична хигиена в жилището. От своя страна бащата живее в жилище в гр. София, ж. к. „Б.” също с много добри хигиенно-битови условия (видно от социален доклад от Д.С. Домът представлява ателие на два етажа, като на първия са разположени хол, детска стая и сервизни помещения, а на втория – спалня и санитарен възел, като са осигурени безопасни условия. Т.е. крайният извод на съда е, че и двамата родители притежават еднакво добро социалното обкръжение, което е подходящо за отглеждане на дете.

По делото не се установяват по категоричен начин антиморални прояви на определен родител, които да дават приоретитет на другия родител при решението за родителските права. От личното изслушване на родителите и показанията на всички свидетели се установяват множество лични конфликти между страните, които обаче са резултат от влошените им лични отношения, а не от стремеж за антиморално поведение на някой от тях.

Налице са множество доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от родителите е полагал лични усилия за отглеждането на детето, като се е отнасял и с правилното отношение спрямо него (изготвените по делото социални доклади, свидетелските показания, личните обяснения на родителите). От всички тези доказателства се установява, че всеки един от родителите е полагал необходимите грижи, като детето е правилно възпитавано.

Освен това и двамата родители многократно за заявили изричното си желание да отглеждат детето (вкл. и по време на изслушването, проведено пред настоящата инстанция). Няма данни желанието на родителите да е продиктувано единствено от изгода – нямат спор относно семейно жилище, не претендират родителските права единствено заради издръжка. От показанията на свидетелите и от личното изслушване на страните се установява, че докато родителите живеели заедно през деня готвеното, домакинската работа и грижите за детето се полагали от майката. Бащата също посвещавал на детето си свободното си време (когато не е бил служебно ангажиран). Детето се водело и вземало от детската градина съвместно от двамата родители. Самите родители не отричат, че всеки от тях полага лични усилия за отглеждане на детето. Установява се, че и след фактическата им раздяла бащата е посещавал често град Несебър и е осъществявал лични контакти с детето. Такива са осъществявани и чрез интернет. Т.е. към момента безспорно и двамата родители са развили в голяма степен умения по отглеждане на детето.

Същевременно по делото се установява, че детето е привързано и към двамата родители. От изготвения по делото социален доклад от Д.П. и от свидетелските показания на свидетелите Вълчанова и Узунов, вкл. и от личното изслушване и на двамата родители, се установява, че детето е привързано към своята майка. Тук е моментът да се посочи, че съдът кредитира показанията на св. Вълчанова (въпреки възраженията на процесуалния представител на бащата), доколкото няма пречка тя да се е запознала със семейството през 2018г. и обстоятелството, че тогава те не са били цялото лято в гр. Несебър не разколебава този извод. Основните наблюдения на тази свидетелка са за лятото на 2019г., за когато няма спор, че детето и майката са живели в гр. Несебър. Впрочем свидетелите Вълчанова и Узунов не отричат, че детето се вижда и с баща си и прекарва с него част от времето си.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/093a5425-1c1f-450a-9345-7feaee29792b