Решение № 1687 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1687 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502038 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20051005/01.08.2022г. по гр.д. № 9670 по описа за 2021г. н а Софийски районен съд, 81-ви състав М. К. Г. , ЛНЧ **********, л.к. № *******, издадена на 24.01.2012г. от МВР-София, с адрес: гр. София, ул.

******* е осъден да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. ******* на основание на чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 11 768,75лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 43 в гр. София, ул. *******, абонатен № *******.; сумата от 1326,70лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 18.01.2021г.; сумата от 131,38лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията за периода от февруари 2018г. до април 2020г. в същия имот; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 815,58лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за 21,38лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 31.03.2018г. до 18.01.2021г., като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на М. К. Г. , ЛНЧ ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 0,48лв.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25077614/05.12.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете М. К.

Г., ЛНЧ ********** в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото не било установено съществуване на облигационно правоотношение между главните страни за доставка на топлинна енергия в имота. Договорът за наем бил за срок от 14.07.2017г. до 14.07.2020г. , той бил представен в копие. В копие било представеното и заявлението – декларация от 27.10.2017г. Това заявление-декларация не го правели автоматично клиент на топлинна енергия. Собственикът на апартамента отговарял за задълженията за топлинна енергия, освен ако партидата не е прехвърлена на наемателя по надлежния ред. За същото съгласно ОУ от 2016г. наемодателят следвало да подаде нотариално заверена декларация , с която дава съгласие за определен период от време титуляр на партида да бъде променен, като се представи договор за наем и се посочи периода., представи доказателства че е собственик на имота. СРС не бил обсъдил оспорването на договора от 2002г. с топлинния счетоводител. Този договор не сочел абонатни номера на имотите, не сочел името на въззивника и имота. Не било посочено от СРС периода за който дължи сумата от 11768,75лв.

Въззиваемият-ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22003505/18.02.2021г. на „ Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. ******* срещу М. К. Г. , ЛНЧ **********, л.к. № *******, издадена на 24.01.2012г. от МВР-София, с адрес: гр. София, ул.

******* с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 11 768,75лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 43 в гр. София, ул. *******, абонатен № ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; сумата от 1326,70лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 18.01.2021г.; сумата от 131,38лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията за периода от февруари 2018г. до април 2

2020г. в същия имот, сумата от 21,38лв. представляващи обезщетение за забава на главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 18.01.2021г., като му се присъдят и разноските по делото. Навело е твърдения, че ответникът е наемател на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота в количества и на стойност за които е предявен иск, дължал и стойност на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът М. К. Г. , ЛНЧ ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че задължението е погасено по давност. След срока за отговор е навел твърдения, че собственикът на апартамента отговарял за задълженията за топлинна енергия, освен ако партидата не е прехвърлена на наемателя по надлежния ред. За същото съгласно ОУ от 2016г. наемодателят следвало да подаде нотариално заверена декларация , с която дава съгласие за определен период от време титуляр на партида да бъде променен, като се представи договор за наем и се посочи периода., представи доказателства че е собственик на имота. Представеното заявление за промяна на партида не отговаряло на тези изисквания, не били представени доказателства за собствеността върху имота. Договор от 2002г. с топлинния счетоводител. не сочел абонатни номера на имотите, не сочел името на въззивника и имота

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете.

По делото е приет договор за наем от 14.07.2017г.п носещ подпис за страните по него, съгласно който Агенция за дипломатически имоти в страната”ЕООД е предоставило на М. Г. под наем апартамент № 453, на ул.

******* в гр. София за срок до 14.07.2020г. Съгласно чл. 3 от договора при подписването на протокола-опис за имота наемателят е длъжен да заяви дали ще ползва партидите н наемодателя за топлинна енергия, за което ще заплаща 9% такса върху дължимите за същото суми или ще открие в едномесечен срок такива на свое име, като в случай че не открие такива в този срок ще се счита, че ще ползва тези на наемодателя. Съгласно чл. 6, т. 7 от договора потребената от наемателя топлинна енергия в имота се заплаща от него и е за негова сметка.

Прието е заявление-декларация от 27.10.2017г. носещо подпис за ответника по исковете, съгласно което на 27.10.2017г. М. Г. е поискал от Топлофикация София”ЕАД да открие на негово име партида за имота като наемател на същия и за същото е представил наемния договор от 14.07.2017г.

Приет е договор от 14.01.2002г. съгласно който Агенция за дипломатически имоти”ЕООД е възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда в гр. София, ул.

******* съгласно протокол от 08.12.2001г. на ОС

Приет е протокол от 08.01.2001г. на ОС на ЕС на сграда на ул. *******, гр.

3

София съгласно който е взето решение дяловото разпределение на енергията в сградата да се извършва от Т.С., в приложен списък не е посочен имот с абонатен № *******

Приет е протокол от 17.09.2001г. от ОС на ЕС на ОС на ЕС на сграда на ул.

*******, гр. София съгласно който е взето решение да се упълномощи А.”ЕООД да избере фирма за дяловото разпределение на енергията в сградата, в приложен списък за ап. 43 собственик е посочен А..

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Топлофикация София”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016г..

Приети са изравнителни сметки, съгласно които за процесния имот в периода са извършвани реални отчети , до 30.09.2017г. партида за имота е била на А.”ЕООД като считано от 01.10.2017г. тя е сменена на името на ответника, По партида на ответника едва за октомври 2017г. е начислена енергия, за подгряване на водата енергията е начислявана по показания на водомер, потребената енергия за трите отчетни периода с начало на първия 01.10.2017г. са съответно 2513,69лв. без ДДС; 3872,96лв. без ДДС;

3838,34лв. без ДДС

С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че сумите, начисленията за дялово разпределение са месечно в рамките от по 4,67лв. до 5,02лв., общо 131,38лв.

Посочило е, че за първия отчетен период общата фактура по изравнителната сметка е за сумата от 3016,43лв. За този период част от задълженията по месечните фактури по прогнозни стойности били платени, общо платеното било 555,41лв. и така за този първи отчетен период неплатената сума била 2461,02лв. Тази неплатена сума за била за период след февруари 2018г. За втория и третия отчетен период нямало плащания, фактурите по изравнителните сметки били съответно за 4707,54лв. и за 5022,96лв., но в последствие били издадени кредитните известия към тях съответно за 59,98лв. и за 362,79лв. Лихвата за забава на главницата била в размер на 1503,30лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По правилността на решението:

Предявеният иск е с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от 4

Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото , както и иск за плащане на цената на дялово разпределение на енергията.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение , по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия за битови нужди в процесния имот срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топли н н а енергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, носител е на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия и на обезщетение за забава на плащането му, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).