Решение № 108 от 25.01.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Плевен, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430105940 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.128 вр. чл.242 от КТ.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р. Ц. Т., ЕГН **********, Със съд. адрес: ***, чрез адв. А. Д. против ***, с ЕИК ***, адрес: ***, в която се твърди следното : през периода от 07.06.2021г. до 01.10.2022г. ищцата работила в ответното дружество на длъжност „Сътрудник офис организатор с материална отговорност“ с място на работа - офис гр.Плевен. На 01.10.2022г. й била връчена Заповед №017/01.10.2022г., с която трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.

Счита, че издадената заповед е изцяло неправилна и незаконосъобразна поради следното : нормата на чл. 328 ал.1 т.6 от КТ регламентира прекратяване на трудово правоотношение при две хипотези: „когато работникът или служителя не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“.В настоящият случай относно първата хипотеза : притежава висше икономическо образование, което безспорно изключва първата хипотеза и този факт е известен на работодателя още при постъпването й на работа. Посоченият факт се установява от Заповед за назначаване от 07.06.2021 г., в която е отразено от работодателя, че притежава висше образование със 1 специалност „Мениджмънт“.

Относно втората хипотеза - притежаваната от нея „професионална квалификация“ категорично е по-висока от изискуемата за длъжността „Сътрудник офис организатор с материална отговорност“ и това също е известно на работодателя. Особено важно в този случай е, че работодателят никога не е изисквал образование или професионална квалификация, различни от притежаваните от нея.

Работодателят, на когото са представени всички изискуеми документи, вкл. диплома за завършено висше образование, безспорно е бил наясно за вида на образованието и специалността й, както и с професионалната й квалификация при постъпване на работа, и в нито един момент не е предприел действия, с който да промени изискванията за заеманата от нея длъжност. Съгласно практиката на ВКС, когато работодателят е назначил служителя на дадена длъжност, съобразявайки притежаваните от него образование и професионална квалификация, а в последствие, без да промени изискванията за длъжността, уволни служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КГ, уволнението следва да бъде признато за незаконно

Счита, че нормата на чл. 328,ал.1, т.6 от КТ е изцяло неприложима като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Липсва каквото и да било словесно изписване на „причините за прекратяване на трудовото правоотношение“, а това съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. С оглед факта, че нормата на чл. 328,ал.1, т.6 от КТ има две самостоятелни хипотези - липса на образование или липса на професионална квалификация, както и липсата на мотиви в заповедта - и до момента не се наясно кое в случая е имал предвид работодателят. Счита, че този порок не може да бъде отстранен „в съдебната зала“.

Считам, че всички посочени по-горе обстоятелства дават категорично основание да счита, че е на лице злоупотреба с право от страна на работодателя /явяваща се нарушение на чл. 8 от КТ/ при прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328,ал.1, т.6 от КТ с единствената цел - прекратяване на трудовото й правоотношение чрез превратно интерпретиране на законовите норми, което безспорно се явява самостоятелно основание, обуславящо незаконосъобразността на уволнението

Относно дължимите от работодателя и неизплатени суми:

1. При прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят не й е изплатил последното БТВ за м.09.2022г. в размер на 900лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно и отмени уволнението й, извършено със Заповед №017/01.10.2022г.; на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност; на основание чл.344,ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ да й бъде присъдено обезщетение за оставане без работа поради уволнението й за срок от 6 месеца, считано от 02.10.2022г. до 02.04.2023г., общо в размер на 5400лв.; на основание 2 чл.128 от КТ вр. с чл.242 от КТ да осъди ответника да й изплати БТВ за м.09.2022г - в размер на 900лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от „***, ЕИК ***, ***, представлявано от ***, чрез адв.Е. Д. - ***, в който се твърди следното: исковете се оспорват като неоснователни.

В обжалваната заповед №017/01.10.2021 г. е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение на ищцата от длъжност „ръководител търговски екип", считано от 2.10.2022 г. Така издадената заповед не отговаря на фактическите обстоятелства, в нея са допуснати грешки по отношение на заеманата от ищцата длъжност, както и по отношение датата на прекратяване на трудовия й договор. Независимо от това, издаването й е без правно значение и не обуславя незаконосъобразносг на уволнението.

Твърди се, че ищцата никога не е заемала посочената в обжалваната заповед длъжност, нито прекратяването на трудовия й договор е станало със заповед №017/01.10.2022 г., считано от 2.10.2022 г. Допуснатите грешки при издаването на посочената заповед не променят същността на уволнението. Тя е работила като „сътрудник офис организатор", за която длъжност е сключила трудов договор на 7.06.2021 г. Освен това трудовият й договор не е прекратен с обжалваната заповед. Това е така, тъй като с подробно мотивирана заповед от 30.06.2022 г. на ищцата е дадено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на „капацитет и професионализъм за изпълнение на възложените й задачи". В т.4 на същата заповед е посочено, че даденото тримесечно предизвестие следва да бъде отработено, което е и направено от нея. Същото е изтекло на 30.09.2022 г. Следва да се приеме, че трудовият договор е прекратен автоматично с изтичане на отработеното предизвестие. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед след изтичане срока на предизвестието /което е направил/, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон - това е датата, на която изтича срокът на предизвестието, а именно 30.09.2022 г. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл.335, ал.2, т.1 от КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Следователно в случая меродавен е моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение. Издадената допълнително заповед, която е обжалвана от ищцата има само декларативен характер, без правно значение е и не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Наведените в исковата молба основания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед № 017/01.10.2022 г. са неотносими към настоящия спор.

На основание изложеното предявените главен и акцесорни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

3

Претендират се разноски.

Излага се и следното : в обстоятелствената част на исковата молба ищцата навежда твърдения, отнасящи се до двете хипотези на чл.328, ал.1, т.6 от КТ и по-конкретно касаещи единствено нейното образование. Тези твърдения нямат отношение към нейното уволнение, тъй като ответникът не обосновава освобождаването й с липса на съответното образование.

Мотивите за уволнението са подробно описани в издадената и връчена заповед от 30.06.2022 г. и касаят „абсолютна липса на капацитет и професионализъм за изпълнение на възложените й задачи", т.е. налице е втората хипотеза на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.

В исковата молба се твърди и липса на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Ищцата коментира обжалваната от нея заповед № 017/01.10.2022 г., която е неотносима към повдигнатия спор за незаконно уволнение и е без всякакво правно значение дали е отменена или съществува. Уволнението е извършено с подробно мотивирана и надлежно връчена заповед от 30.06.2022 г., която не е обжалвана в законния срок.

Претенцията с правно основание чл.128 от КТ вр. чл.242 от КТ също е неоснователна.

Последното трудово възнаграждение е удържано поради осъществяване на ограничена имуществена отговорност. В заповед от 30.06.2022г. ответникът, в качеството си на работодател, е уведомил ищцата, че е извършила груби нарушения на финансово счетоводната дейност като материално отговорно лице. Съгласно разпоредбата на чл.207 ал.1 т.1 от КТ ищцата отговаря в размер на нанесената вреда, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. За да осъществи имуществената отговорност работодателят е удържал едно брутно трудово възнаграждение, спазвайки разпоредбите на чл.210 от КТ.

На основание изложеното се заявява, че претенцията по чл.128 от КТ е неоснователна.

В о.с.з. ищцата не се явява лично, представлява се от адв.А.Д., която поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.

В о.с.з. ответната страна не се представлява, редовно призована, но е депозирана писмена защита от адв.Е.Димитрова.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е допустим, като подаден в регламентирания от закона срок, а по същество се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Трудовото правоотношение /ТПО/ на ищцата е прекратено със Заповед от 30.06.2022год ./приложена на л.24 от делото/, с която на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ й е дадено 3-месечно предизвестие, с отработване. Заповедта, видно от положения подпис на ищцата, е връчена на същата на 30.06.2022год. Предизвестието е изтекло на 30.09.2022год., а исковата молба е подадена в 2-месечния срок, регламентиран в чл.358 ал.1 т.2 от КТ подадена на 15.11.2022год. В случая в исковата молба се посочва, че се обжалва Заповед 4

№017/01.10.2022год., с която, считано от 02.10.2022год. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 01.10.2022год.

Съгласно разпоредбата на чл.328 ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 в случаи, отразени с 12 точки. В конкретния случай цифровото изписване на основанието за прекратяването на ТПО на ищцата е чл.328 ал.1т.6 от КТ. Съдът приема, че във вр. с прекратяване действието на трудовия договор на ищцата следва да съобрази както тази заповед, така и посочената по-горе заповед от 30.06.2022год. /л.24 от делото/, като е необходимо да съобрази дали към момента на издаването й, на първата заповед, са били налице основанията, послужили на работодателя да прекрати ТПО. В този смисъл действително работодателят не е бил длъжен да издава последващата заповед от 01.10.2022год., но е сторил това и същата е обжалвана от ищцата. Нейното обжалване е неразривно свързано с обжалването на преди това издадената заповед от 30.06.2022год. и срокът за това не е изтекъл. Съгласно разпоредбата на чл.335 ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено, а съгласно ал.2 - при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Или относимата за делото е заповедта от 30.06.2022год., поради което допуснатите в последващата издадена заповед грешки по отношение конкретната длъжност, заемана от ищцата, не са от съществено значение и не опорочават извършеното прекратяване на ТПО, още повече, че длъжността в тази заповед е грешно посочена, но е посочен правилният код по НКПД. Не се спори, а това се установява от приетите доказателства по делото, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „сътрудник офис организатор с материална отговорност“, с шифър по класификатора на длъжностите – 24215030. В заповедта от 30.06.2022год. е отразено, че се издава на основание информация, подадена на 29.06.2022год. от офис Плевен, подписана от Р.Т., за наличността и статута на материалните ресурси в офис Плевен. Такъв документ не е представен по делото. В заповедта е отразено, че са извършени груби нарушения на финансово – счетоводната дейност, правилата за нейното извършване относно срокове и задължения на фирмата към ангажименти спрямо клиенти, в пълен разрез с указанията и заповедите на управителя за организация за предмета на дейност.