Решение № 734 от 24.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1364/2024
- Вид
- Решение № 734
- Подписан
- 24.05.2024
- В сила
- 10.02.2025
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.180, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 734 гр. Пловдив, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330201364 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. В. М. от *** против Наказателно постановление № 24-1030-000383/ 06.02.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от адв. Здр. В. от АК Пловдив. Както жалбоподателят, така и пълномощникът поддържат жалбата. Претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на 1 обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Жалбоподателят е собственик на автомобил Фолксваген голф, рег.№ ***.
В двумесечен срок от придобиването на автомобила същият не изпълнил задължението си да го регистрира, поради което и на 01.05.2023 г. регистрацията на автомобила била прекратена.
На 04.12.2023 г. около 11:35 ч. в гр. Пловдив, по ул. Кукленско шосе №13А, до бензиностанция Ромпетрол, в посока от юг към север жалбоподателят бил установен от служители, които осъществявали контрол по движението на пътя, да управлява посочения автомобил, който не бил регистриран по надлежния ред - Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Въз основа на констатациите от проверката бил съставен акт за установяване на адм. нарушение серия G A №1024111 от 04.12.2023 г.
Административнонаказателното производство по акта било прекратено с мотивирана резолюция № 23-1030-М000359/21.12.2023 г., а случаят бил докладван на Районна прокуратура Пловдив във връзка с проверка за престъпление по чл.345, ал.2 от НК . Последвал отказ да се образува наказателно производство с постановление №15054/2023 г. от 23.01.2024 г. на Районна прокуратура Пловдив и материалите били изпратени на Началника на сектор Пътна полиция Пловдив за отношение по компетентност.
На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Така описаната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства - акт за установяване на адм.
2 нарушение серия G A №1024111 от 04.12.2023 г., мотивирана резолюция № 23-1030-М000359/21.12.2023 г., Постановление №15054/2023 г. от 23.01.2024 г., справка за регистрация на МПС.
По делото не се спори, а и се установява от приложената и приета справка, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС , считано от 27.02.2023 г. Същият в качеството му на собственик е длъжен да пререгистрира МПС, което задължение не е изпълнил. Именно с оглед на това и доколкото новият собственик е наясно кога е придобил МПС, то следва изводът, че при изтичането на срока за пререгистрация е наясно и със законовите последици от това, т.е. знае, че ако управлява МПС ще осъществи именно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че същият не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП да го регистрира в службата за регистрация на пътни превозни средства , но посоченото представлява съставомерно деяние по смисъла на чл.180, ал.2, т.1 от ЗДвП, която хипотеза е различна от разглежданата по делото. При установено управление на МПС с прекратена регистрация , какъвто е и настоящият случай , водачът се наказва по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Няма изискване водачът да бъде уведомен за служебно прекратената регистрация.
Предвид горното регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Ето защо, управлявайки собствения си автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно била ангажирана административнонаказателна отговорност на посоченото в наказателното постановление основание. В този смисъл е и решение № 947 от 18.07.2022 г. по к. адм. н. д. № 936 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас.
Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена.
С оглед оплакванията, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с издаването на наказателното постановление, следва да се отбележи, че същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради което и не е необходимо издаване на АУАН. Въпреки това известно е по делото, че такъв АУАН в началото на проверката е издаден, като производството по делото е било прекратено с мотивирана резолюция. Няма 3 данни същата да е била съобщена на санкционираното лице, а да е изпратена на Районна прокуратура Пловдив. Последвал е и отказ да се образува наказателно производство и материалите са били изпратени на административнонаказващия орган. Същото не е било съобщено на проверявания водач. Съгласно чл. 54, ал. 7 ЗАНН резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство на основание ал. 1, т. 1 – 8, подлежи на обжалване и протест по реда на глава трета, раздел V.
Следователно, законодателят е предвидил необжалваемост на резолюцията, издадена на основание ал. 1, т. 9 – при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, какъвто именно е и настоящият случай. При прекратяване на производството в посочената хипотеза веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора /чл. 33, ал. 2 ЗАНН/. При това положение към датата на издаване на наказателното постановление е е била висящност на производството като в случая НП не е издадено на основание АУАН, а на основание постановление на прокуратурата, с което е отказано да се образува наказателно производство и преписката е изпратена на наказващия орган. Последният, получавайки обратно преписката от РП – Пловдив и преценявайки, че не са отпаднали условията за административно наказване на дееца, е процедирал надлежно по специалния ред на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При преценка относно обществената опасност за деянието и дееца съдът взе предвид, че жалбоподателят има регистрирани нарушения по ЗДвП, което се установява от приложената по делото справка за нарушител. От друга страна видно от представената и приета по делото справка за регистрация на МПС се установява, че същият след проверката е регистрирал МПС по надлежния ред и към датата на издаване на наказателното постановление е изпълнил вменените му по закон задължения, свързани с регистрацията на МПС. Налице са и данни, че жалбоподателят е с намалена трудоспособност.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай, като жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
4
При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените от него разноски. Такива се претендират в размер на 600 лв., платени в брой, като е представен договор за правна защита и съдействие, който има характер на разписка и е доказателство, че тези разноски са сторени. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата. При това положение съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна защита. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, съдът прие, че претендираният размер на адв. възнаграждение следва да се намали и да се присъди в полза на жалбоподателя адв. възнаграждение в размер на 400 лв.
С оглед всичко изложено съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1030-000383/ 06.02.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полицияПловдив, с което на М. В. М. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. В. М. от ***, ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на М. В. М. от ***, ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6