Решение № 499 от 13.10.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 499 гр.Плевен, 13.10.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов Членове:

Елка Братоева

Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 494 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4, предл. второ от Закона за МВР.

В Административен съд – Плевен е постъпила жалба от Л.В.П. ***, с ЕГН **********, чрез адвокат К.Д.

***, против Заповед рег.№ 316зз-12 от 26.01.2021 г., издадена от М.И. М. – служител в група „ППЛ“ в сектор ПКП на ОД на МВР – Плевен, за задържане на лице, с която на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР е задържан П. за срок от 24 часа.

С определение № 207 от 03.02.2021 г., постановено по адм.д.№ 90 по описа на Административен съд – Плевен за 2021 г., на основание чл.135 ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Плевен.

С Решение № 215 от 05.05.2021 г., постановено по ЧНД № 245/2021 г., Районен съд – Плевен е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил ОД на МВР – Плевен да заплати на Л.В.П. направените по делото разноски в размер на 410,97 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М.И. М., разузнавач в сектор „ПКП“ към отдел „КП“ при ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт П.Ф., която счита същото за неправилно и немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според касатора неправилно РС – Плевен е приел, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.72 от ЗМВР- фактически и правни основания за издаването й. Сочи, че мотивите в конкретния случай се съдържат в цитираната в заповедта прокурорска преписка №60/2021 год. и разпоредбата на чл.270 от НК и именно посочените документи, които са част от административната преписка, които предхождат издаването на заповедта, гарантират законосъобразността на издадения административен акт. Счита, че правото на защита на Л.П. не е нарушено, т.к. на него добре му е известно защо е задържан /не изпълнява в продължение на години влязло в сила съдебно решение, не съдейства на ЧСИ В. С. във връзка с поканите му за доброволно предаване на детето Д.П.на неговата майка, като с действията си на 26.01.2021 г. пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си, т.к. дава указания на детето по телефона да се укрие от полицейските служители, за да бъде избегнато предаването му на майката Г. П./, тъй като на 26.01.2021 г. преди задържането му е проведена подробна беседа с него. Твърди, че в конкретния случай са налице данни за извършено престъпление по чл.270 от НК, както и данни за други престъпления, посочени в прокурорската преписка, като не е необходимо да се посочва коя е приложимата алинея на чл.270 от НК. Счита, че за да се издаде заповед по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е достатъчно да са налице данни за извършено престъпление от задържаното лице, т.к. мярката по чл.72 от ЗМВР има за цел да спомогне полицейските органи и прокуратурата във връзка с разкриването на едно престъпление. Сочи, че в производството по издаването на заповедта за задържане не подлежи на разглеждане въпроса дали задържаното лице е извършило престъпление, т.к. този въпрос е предмет на изследване в наказателното производство, което е образувано. Според касатора в административното производство по ЗМВР е достатъчно да има данни, от които може да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно към извършването на конкретно престъпление, като такива данни счита, че в случая са безспорно налице, предвид исканото от РП-Плевен съдействие за предприемане на съвместни действия по установяване местоположението на детето и предаването му на неговата майка съобразно влязлото в сила съдебно решение. На следващо място счита за неправилни съображенията на съда, че издадената заповед не съответства на целта на закона, т.к. процесната заповед за задържане е издадена с цел да предотврати възможността задържаното лице да извърши друго престъпление, да укрие или да препятства разследване по образувано наказателно производство. Счита, че в момента на задържането на П. тези цели на закона са изпълнени, като полицейският орган не е необходимо да събира подробни доказателства, доказващи и установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на определено престъпление. Твърди, че заповедта е издадена в условията на спешност и неотложност едва след като от страна на задържаното лице са предприети конкретни действия, които пречат на полицейските органи да изпълнят служебните си задължения по случая, а именно – на детето Д.П.е указано от задържаното лице /негов баща/, да се укрие, да излезе тайно от къщата, която обитава, за да не може да бъде предадена на нейната майка. Намира, че от събраните по делото доказателства не може да се установи защо съдът е приел, че заповедта е издадена самоцелно, т.к. от всички събрани по делото доказателства се установява, че П. не изпълнява от години съдебно решение № 108/18.07.2018 г. по гр.д. № 640/2017 г. на Районен съд – Никопол, влязло в сила на 27.06.2019 г., като от разменената между ЧСИ и П. кореспонденция по безспорен начин се установява, че същият отказва доброволно да предаде детето на неговата майка. Сочи, че на 26.01.2021 год. във връзка с образувано изпълнително дело пред дома на П. в с.Милковица са се намирали представители на РП-Плевен, кмета на селото, представители на социалните служби, полицейски служители, които с часове са стояли пред дома му и са се опитвали да влязат в него. Напътствията, дадени към малолетното дето от П. не са общи, а конкретни и според касатора са имали за цел предотвратяване извеждането на детето от дома на П. и осуетяване на съвместната операция по изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Според касатора думите на П. към детето показват, че предварително е измислен план, който е доведен до знанието на детето как да бъде осуетено неговото предаване и какви действия да предприеме същото в случай на необходимост. Сочи, че ако не са били тези указания от страна на П., до издаване на заповед за задържането му и до принудително отваряне на дома му не би се стигнало. На следващо място счита, че е неправилен и изводът на съда, че задържаното лице не е било длъжно да съдейства на полицейските служители за предаването на малолетното дете, т.к. на 26.01.2021 г. според съда същият не е имал задължение да предаде детето. Сочи, че задължението е било налично към посочената дата с оглед влязлото в сила съдебно решение и от 2019 г. детето неоснователно е задържано от неговия баща, не е посещавало училище и е било налице възможност от отпадането му от учебната система с оглед наличието на множество отсъствия. Моли съда да вземе предвид и факта, че задържаното лице е полицейски служител и познава разпоредбите на ЗМВР, както и правата си във връзка с полицейското задържане. В заключение моли съда да отмени изцяло решението и да бъдат присъдени в полза на ОД на МВР – Плевен разноски за двете инстанции, по 100 лева за всяка инстанция.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от юрисконсулт Ф.с пълномощно по делото, която излага подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът Л.В.П. се представлява от адв.Д., който оспорва жалбата, излага съображения за нейната неоснователност, моли съда да потвърди оспореното решение. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно, необосновано и немотивирано и потвърждаване на заповедта за задържане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с молба от 8.12.2020г. от името на Г. Ц. П. по изпълнително дело №20209060401123 на ЧСИ В. С. /рег.№906/2016 год. на КЧСИ/ е поискано извършването на действия по принудително изпълнение във връзка с два броя изпълнителни листи - №407 и №409, издадени в полза на Петрова срещу П.. В съответствие с така подадената молба, ЧСИ С. отправил на П. покана за доброволно изпълнение от 13.01.2021г., съдържаща и запитване до длъжника по изпълнителното дело П. в следната насока – дали е готов да предаде детето Д.П.на неговата майка-Г. П., какви пречки за своевременното и точно изпълнение на задължението съществуват, на кое място и време следва да бъде предадено детето. Наред с това, ЧСИ С. определил дата и час – 27.01.2021г. от 10:30 часа, когато длъжникът следвало да се яви заедно с детето в Център за обществена подкрепа-Плевен, за да предаде детето на Петрова; била определена и резервна дата - 3.02.2021г. от 10:30 часа - в случай на нередовно уведомяване или непреодолими обстоятелства. В отговор на така отправената Покана за доброволно изпълнение, на 18.01.2021г. П. подал Уведомление до ЧСИ С., в което го информирал, че е готов да предаде детето Д. на неговата майка, но не на посоченото от ЧСИ време и място, като подробно изложил пречките за своевременното и точно изпълнение. Наред с това, предложил на 27.01.2021г. от 10:30 часа да бъде осъществена среща в дома на П. ***, като отправил и искане, на основание чл.528, ал.4 ГПК, да бъде изискано от Дирекция „Социално подпомагане“ - Никопол становище/социален доклад по повод предаването на детето, включително - дали е налице някаква опасност от това предаване, както и да бъде осъществено съдействие за отстраняване на пречките по своевременното изпълнение на задължението за предаване, както и да бъдат предприети мерки по чл.23 ЗЗД. В отговор на така заведеното Уведомление от страна на П. ЧСИ С. изпратил Съобщение от 20.01.2021г. /връчено на пълномощник на П. на 25.01.2021г./, в което длъжникът бил информиран, че предлаганите от негова страна действия не са в интерес на детето; в тази връзка, на П. е указано да съобрази предписаното в Поканата за доброволно изпълнение, а именно – че предаването на детето Д. следва да се извърши на 27.01.2021г. от 10:30 часа, в Център за обществена подкрепа-Плевен. От друга страна, на 26.01.2021г. в следобедните часове, П. бил поканен за беседа в стая №5 на третия етаж в сградата на ОД на МВР[1]Плевен. Освен П., присъствали полицейските служители В. Д., И.И., А. П., Началник РУ-Гулянци И. Б.. В хода на беседата, П. бил уведомен, че на място пред дома му в с.Милковица е налице сформиран полицейски екип, социален работник, наблюдаващ прокурор и ЧСИ; бил уведомен, че следва да предаде детето Д., тъй като е налице влязло в сила съдебно решение. В хода на тази беседа, продължила около два часа, посочените полицейски служители, заедно и поотделно се опитвали да убедят П. да им съдейства за безпроблемното предаване на детето Д.. П. обаче бил неохотен; наред с това, в определен момент от беседата, в присъствието на полицейските служители и при включен високоговорител на мобилния си телефон, провел разговор с лице, което околните възприели като дете - неговата дъщеря Д..

При този разговор, П. се опитал да утеши своя събеседник, че няма да има проблеми, че няма да се повтори случилото се предходния път; същевременно, жалбоподателят дал и някои указания на своя събеседник, които били насочени към това откъде и как да излезе от къщата, за да напусне имота. В крайна сметка, беседващите с П. полицейски служители преценили, че същият няма да им окаже поисканото съдействие при предаването на детето, още повече, че същият им заявил, че могат да влязат, като разбият входната врата – за да може П., на свой ред, да се обърне към медиите. Така, след поредица от призиви и указания да им съдейства, включително – като разговаря с детето Д., за да бъде отключена входната врата на къщата в с.Милковица, била издадена и процесната Заповед за задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г. – от страна на М.М.. – служител в група „ППЛ“ в сектор „ПКП“ при ОД на МВР-Плевен с която, на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, П. бил задържан за срок от 24 часа – считано от 15:30 часа на 26.01.2021г. до 15:00 часа на 27.01.2021г. Междувременно, находящите се пред дома на П. *** полицейски служители, пристъпили към принудително отваряне на входната врата, като малолетната Д. била открита в къщата и предадена на майка си – Г. П.. На 28.01.2021г. П. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.144 ал.3 вр.чл.26 ал.1 НК, чл.142а ал.4 вр.ал.1 НК, чл.143 ал.3 вр.ал.1 НК, чл.270 ал.1 НК, чл.296 ал.1 НК и било отправено искане за взимане на мярка за неотклонение задържане под стража. С Определение от 28.01.2021г. по ЧНД 202/2021г., състав на РС-Плевен оставил искането на Прокуратурата по чл.64 ал.1 НПК без уважение, като не взел спрямо обвиняемия П. дори по-лека мярка за неотклонение; с Определение от 2.02.2021г. по ВЧНД №61/2021г. на ОС-Плевен, Определение на