Решение № 100 от 29.07.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. К., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100479 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 8, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба на А. К. Ц. от гр. К. за издаване на заповед за защита срещу сина й Ж. В. Ц. от с. град по повод осъществено по отношение на нея домашно насилие. Претендира се налагане на мерки по реда на закона за защита от домашното насилие, а именно забрА. на извършителя Ж. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и да приближава жилището й за максимален срок.

В съдебното заседание молителката се явява лично. Поддържа предявената молба, позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът се явява лично, възразява по молбата, като отрича да е отправял закани за физическа саморазправа спрямо своята майка и заявава, че понастоящем е напуснал съвместно обитавания недвижим имот. Позовава се на гласни доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Искът е допустим.

Не е спорно по делото, макар и да не е представено удостоверение за родствени връзки, че молителката и ответникът са майка и син. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН.

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН и следва да бъде разгледА..

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

РазгледА. по същество молбата е основателна.

По делото е представена и е приета като доказателство писмена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката А. К. Ц., с която декларира, че е стА.ла жертва на домашно насилие. Същата представлява годно доказателство, на което законът е придал самостойно правно значение, достатъчно за обосноваване ангажирането на отговорността на ответника по реда на закона за защита от домашното насилие. Тази декларация съставлява самостоятелно доказателство по смисъла на ЗЗДН и дори при липсата на други доказателства, само въз основа на нея, съдът издава заповед за защита.

За да притежава обаче такова доказателствено значение, за нуждите на особеното производство по ЗЗДН, декларацията следва да съдържа точно, конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето на извършеното насилие, и съответно точно описание на действията, в които то се изразява. Съответно, в тежест на ответника е до обори доказателствената тежест на декларацията, като проведе едно насрещно доказване, с всички предвидени в ГПК доказателствени средства. В случая ответникът ангажира гласни доказателства в тази насока, вкл. и чрез изразяването на становище по молбата.

В декларацията молителката сочи, че синът й Ж. Ц. е отправял по телефона закани за физическа саморазправа спрямо личността й, в присъствието на съпруга й, от около месец преди завеждане на молбата, т.е. през м. юни т.г. Повод за това била претенция на сина й за неуредени помежду им финансови отношения.

Представени и са приети по делото писмо от „УМБАЛ – д-р Георги 2

Странски“ ЕАД Плевен, ОДНБПЗ, от което е видно, че лицата А. К. Ц. и Ж. В.

Ц. не се водят на психодиспансерно наблюдение. От представените и приети справки от РС – К. се установява, че Ж. Ц. е осъждан и че между страните не е водено друго дело по ЗЗДН.

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани гласни доказателства. По искане на страните е допуснат до разпит по един свидетел – В.Д. Ц., в родство със страните (съпруг на молителката и баща на ответника) и Л.М., гражданка на РХърватия, във фактическо съпружеско съжителство с ответника. От разпита на свидетелите, чийто показания съдът кредитира с доверие, се установява, че между страните е налице конфликт от доста време по повод неуредени помежду им финансови отношения. Видно от показанията на св. В. Ц. към датата на извършване на акта на домашно насилие – 27.06.2025 год., молителката е била в чужбина. Независимо от това обстоятелство, няколко дни по-рано синът му Ж. Ц. е отправил по телефона чрез другиго закани за физическа саморазправа спрямо своята майка А. Ц..

Подобни закани спрямо личността на майка си е отправял и в присъствието на свидетеля. На 27.06.2025 год. Ж. Ц. посетил адреса, на който се намира дома на молителката и свидетеля, находящ се в гр. К. на ул. *** **, и като хвърлил тухла и камък е счупил стъклата на няколко прозореца на жилището.

Понастоящем страните не поддържат контакти. В края на м. август т.г. на молителката и предстои отново пътуване в чужбина, като ще се завърне в стрА.та евентуално през м. октомври. Към момента в съда е налице висящ процес за защита по ЗЗДН между свидетеля и сина му Ж. Ц..

В показанията си Л. М. свидетелства, че от няколко месеца насам между страните са възникнали скандали по повод неуредени финансови отношения, при които помежду им са били разменяни обиди. Същата твърди, че не е била пряк очевидец на отправени от стрА. на Ц. закани по отношение на неговата майка. Към момента свидетелката и Ж. Ц. живеят на друг адрес в гр. К..

При така изложеното от фактическа стрА., съдът намира, че фактът на извършване на домашно насилие на неустановена дата в края на м. юни над А.

Ц., чрез отправяне на закани за физическа саморазправа прямо личността й, както и на 27.06.2025 год. – чрез унищожаване на движими вещи в жилището на молителката, от стрА. на сина й Ж. Ц., е установен. Поради това, молбата за издаване на заповед за защита е основателна и следва да бъде уважена.

3

Съдът като взе предвид степента на обществената опасност на конкретния акт на домашно насилие и на ответника, както и липсата на значими вредоносни последици от деянието, намира, че спрямо пострадалата А. К. Ц. следва да бъдат постановени предвидените в чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за закрила, а именно: задължаване н а извършителя Ж. В. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрА. на същия да приближава жилището на пострадалата в гр. К. за период от ШЕСТ месеца.

При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Ж. В. Ц. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметката на съда в размер на 25 лв.

Следва да се издаде заповед за защита, като извършителят следва да бъде предупреден за последиците от неизпълнението на заповедта.

Заповедта и решението следва да се връчат на страните и РУ – К. за сведение и изпълнение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие в полза на пострадалото лице А. К. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. *** **, срещу извършителя Ж. В. Ц. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. К., ул. *** **, както следва:

-по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – ЗАДЪЛЖАВА Ж. В. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си А. К. Ц.;

-по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – ЗАБРАНЯВА на извършителя Ж. В. Ц. да приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра жилището, което пострадалата А. К. Ц. обитава, находящо се в гр. К. на ул. *** **, за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл. 5, ал.2 от ЗЗДН приспада срока на действие на мерките по издадената заповед за небавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, считано от 11.07.2025 год.

ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал.3 от ЗЗДН Ж. В. Ц. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. К., ул. *** **, да заплати по сметка на Районен съд – гр.

К. държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, както и сумата от 5 4

(пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Да се издаде заповед за защита.

Заповедта, на основание чл. 21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи на РУ – К. (по местоживеене на извършителя на насилието).

Предупреждава Ж. В. Ц., ЕГН **********, че на основание чл. 16, ал.2 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НАЗАБАВНО, на основание чл. 21, ал.4 от ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата.

Преписи от решението и заповедта, на основание чл. 16, ал.3 от ЗЗДН да се връчат на страните и на РУ – К..

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в 7дневен срок от връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5