Решение № 103 от 27.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Плевен, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430103207 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********, адрес: ***.

Посочва се в исковата молба, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемател и ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. като заемополучател бил сключен договор за паричен заем № 3564547 от 27.06.2019г. Твърди се, че между страните не е сключван договор от 28.06.2019г. и в подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 84/21г. по описа на РС-Плевен погрешно е отбелязана дата 28.06.2019г. Посочва се в исковата молба, че договор № 3564547 е сключен на 27.06.2019г. и всички негови параметри съвпадат с изложените в заявлението по чл.410 ГПК, както и между страните не е бил сключван друг договор, поради което претенцията на ищеца е свързана именно с договор за паричен заем № 3564547 от 27.06.2019г. Твърди се още, че вземанията към ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, били цедирани в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД въз основа 1 на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. и Приложение № 1 от 01.05.2020г. към него. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против ПЛ.

ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********, адрес: *** съществуват вземания и последният дължи на дружеството сумата от 1289,13 лв.-главница, 247,97 лв.договорна лихва за периода 27.07.2019г.-21.06.2020г., сумата от 76,80 лв.лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.12.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №36/12.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №84/2021г. по описа на РС Плевен.

С определение № 2916/21г. по делото е назначен на основание чл.47, ал.5 ГПК особен представител на ответника – адв. Р.Н.. По делото е депозиран отговор от особения представител на ответника с вх.№ 22500/24.11.2020г., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище в молба с вх.№ 854/22г., като моли съда да уважи изцяло исковете като основателни и доказани.

Ответникът се представлява от адв.***, преупълномощен от адв. Р.Н. – АКПлевен. Представителят на ответника взема становище за неоснователност и недоказаност и моли съда да ги отхвърли изцяло.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№84/2021г. описа на РС-Плевен, че на 11.01.2021г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 от ГПК против ПЛ. ЛЮДМ. АНГ., както и че в хода на производството била издадена Заповед №36/12.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил „Длъжникът ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от 1289,13 лв.-главница, 247,97 лв.- договорна лихва за периода 27.07.2019г.-21.06.2020г., сумата от 76,80 лв.- лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.12.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 32,28 лв.-държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение." Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №2271/12.04.2021г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 23.04.2021г. С искова молба вх.№8131/20.05.2021г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №3207/2021г. по описа на ПлРС.

Безспорно е и се установява от заверено копие на договор за паричен заем № 3564547, неоспорено от особения представител на ответника, че на 27.06.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника бил сключен договор за паричен заем № 3564547 от 27.06.2019г., по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника сума в размер на 1500 лв., а ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. се задължил да я върне на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 153,71 лв. като падежните дати на всяка вноска била следната: 27.07.2019, 26.08.2019г., 25.09.2019г., 25.10.2019г., 24.11.2019г.,

24.12.2019г.,

23.01.2020г.,

22.02.2020г.,

23.03.2020г.,

22.04.2022г., 22.05.2020г., 21.06.2020г., при фиксиран лихвен процент 40 %, ГПР 49,03% и общо дължима сума по договора 1844,52 лв.

Не се спори и се установява от заверено копие на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., че на процесната дата между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който ищецът придобил от АД-то вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.

Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на пълномощно 3 рег.№ 1943/14.02.2017г. на нотариус *** с рег.№ 140 на НК и заверено копие на пълномощно от 05.12.2019г., неоспорени от особения представител на ответника, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а последното дружество от своя страна оправомощило юрисконсулт *** с права по чл.99 ЗЗД вкл. да подава и изпраща уведомления.

Спори се между страните съществувало ли е и друго облигационно правоотношение между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание договор за паричен заем от 28.06.2019г., включени ли са вземанията към ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. в предмета на договор за цесия между първоначалния кредитор и ищеца, уведомен ли длъжника е за прехвърлянето на вземанията по реда на чл.99 ЗЗД, дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение.

За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени доказателства.

Видно от представените от ищцовото дружество заверено копие на потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД и извлечение от приложение № 1 от 01.06.2020г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017г., вземанията към ответника са включени в предмета на договора и са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ищеца.

Назначена и изготвена е и съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, в счетоводството на ищцовото дружество няма отразен друг договор за кредит 03564547 от дата 28.06.2019г. Установява се от заключението, че по договор № 3564547 ответникът е заплатил следните суми: 96,55 лв.- лихви ( 50 лв. на 12.08.2019г. и 46,55 лв. на 11.09.2019г.) , сумата от 210, 87( 103,71 лв. на 12.98.2019г. и 107,16 лв. на 11.09.2019г.) лв.- главница, 0,78 лв. ( на 01.05.2020г.) - лихва за просрочие; платени вноски по неустойка – 51,80 лв. Неизплатени са от ответника следните суми: 1289,13 лв.- главница, сумата от 247,97 лв. – лихва, сумата от 231,04 лв. неустойка и сумата от 76,80 лв.- лихви за забава. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на договор за паричен заем № 3564547/27.06.2019г., заверено копие на тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; заверено копие на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., 4 заверено копие на потвърждение за сключена цесия; заверено копие на извлечение от приложение към договора.

При така установената фактическа обстановка и от доказателствения материал в своята съвкупност съдът прави следните правни изводи:

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против ПЛ. ЛЮДМ. АНГ. за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца и обстоятелството, че ответника дължи на ищеца сумата от 1289,13 лв.-главница, 247,97 лв.договорна лихва за периода 27.07.2019г.-21.06.2020г., сумата от 76,80 лв.лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.12.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №36/12.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №84/2021г. по описа на РС Плевен.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

В конкретния случай ищецът доказа, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника - ответник по делото е съществувало облигационно правоотношение, по силата на договор за паричен заем № 3564547, както и че ответникът не е изпълнил задължението си за издължаване на определените вноски по погасителния план. Неоснователно е възражението на особения представител по делото, че исковете са недопустими поради липса на съответствие с предмета на издадената заповед за изпълнение поради обстоятелството, че е посочена от ищеца друга дата на сключване на договора. Установи се от заключението на вещото лице, че в счетоводството на ищеца няма друг договор с такъв номер, както и че начислените суми съответстват на параметрите на договора, поради което следва да се приеме, че е допусната техническа грешка при подаване на заявлението и от там същата е транспонирана в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

По делото е установено и изпълнение на задължението за уведомяване на 5 длъжника за извършената цесия на процесните вземания, а именно чрез връчване на съобщението в хода на процеса на назначения му особен представител. Последният може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези за които е необходимо изрично пълномощно и се явява надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Връчването на книжа на особения представител е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Действително с договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане по отношение на длъжника на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. Сключването на договора за цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение съществуващо до този момент между първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. Във времето практиката на ВКС по отношение на начина на уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал.4 ЗЗД търпи развитие и промяна. Като константна се наложи практиката на ВКС, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчване на исковата молба за отговор, към която искова молба е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД.