Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2422 от 30.06.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12864/2021
Вид
Решение № 2422
Подписан
30.06.2022
В сила
10.01.2023
Състав
Тоско Петков Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2422 гр. Пловдив, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330112864 по описа за 2021 година

Правната квалификация на иска е по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67 ЗС.

Производството е образувано по искова молба на Й. Б. Д., Л. и Л.Д.и срещу Й.

С. Д., с която се иска да бъде установено, че ответникът не е носител на право на строеж поради погасяването му по давност.

Твърдят, че правото на собственост върху земята принадлежи на Л. Д. по отношение на 4/5 ид.ч. и на ответника по отношение на 1/5 ид.ч. Л.Д. бил собственик и на построената в имота сградата, а в полза на ответника било учредено право на нейното надстрояване. Останалите ищци били праводатели на Л.Д. и Й. С. Д., като си запазили правото на ползване върху земята и сградата. Твърдят, че правото на строеж е погасено поради изтичането на 5-годишен давностен срок. Искат да бъде установено, че ответникът не е носител на правото на строеж поради погасяването му по давност в полза на Л.Д. до 4/5 ид.ч. Претендират разноски.

С определение от 18.02.2022 г. исковата молба е върната по отношение на Й. и Л. Д.и като недопустима.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва предявената претенция. Твърдят, че от договор се установявало, че реализирането на правото на строеж било безсрочно. Счита претенцията за неоснователна и иска нейното отхвърляне.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение 1 и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От нотариален акт *****. се установява, че Й. Б. Д. и Л. Р. Д. са продали на внука си Й. С. Д. (ответник) 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** като са му учредили безсрочно и възмездно право на строеж (надстрояване) за построяване на предвидения втори жилищен етаж върху построената в гореописания имот сграда с идентификатор ***** по КК.

За безспорно е отделено обстоятелството, че правото на строеж на втория етаж към момента не е реализирано.

Със следващ нотариален акт от *****. Й. Б. Д. и Л. Р. Д. продават на ищеца Л.Д. правото на собственост върху сградата с идентификатор ***** и върху останалите 4/5 ид.ч. от поземления имот.

Според чл. 63, ал. 1 ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Това право се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 г., съгласно чл. 67 ЗС.

Според т. 1 от ТР № 1/04.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК, смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата или на съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, а според т. 2, изр. 1 от същото ТР № 1/04.05.2012 г. на ВКС, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. В случая, няма спор, че към датата на учредяването на правото на строеж първият етаж на сградата е бил изграден, като в нотариалния акт е отразено, че е била издадена и скица виза за проучване и проектиране за втория. Ето защо давностният срок е започнал да тече от момента на сключването на договора. От тогава до настоящия момент не се твърди и не се установява ответникът да е реализирал строителството, като завърши сградата в степен "груб строеж". Правото на строеж не е било упражнено от ответника и се е погасило по давност на 08.07.2020 г. предвид спирането на срока по чл. 3, т. 2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

За този период не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да водят до спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

Възражението на ответника, че безсрочното учредяване на правото на строеж се отнася към давностния срок за неговото упражняване е неоснователно. Уговорката е относима към придобиването на самия обект и е свързана с чл. 65 ЗС, който урежда 2 придобиването на постройка със срок. Давностните срокове са уредени с императивни правни норми и не могат да бъдат променяни по съгласие на правните субекти.

Разпоредбата на чл. 113 ЗЗД обявява за недействително съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 387.25 лева за д.т. и адв. възнаграждение. По отношение на адв. възнаграждение е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно, защото делото не се характеризира с фактически и правна сложност.

Проведено е 1 о.с.з. и са събрани само писмени доказателства, като страните нямат спор по отношение на релевантните факти. Ето защо адв. възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер от 322.25 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. Д., ЕГН **********, ч е Й. С. Д., ЕГН ********** не притежава правото на строеж (надстрояване) на втори жилищен етаж върху сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 89 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор ****, с площ 689 кв.м.; при съседи поземлени имоти с идентификатори: ********, като погасено по давност, на основание чл. 67 ЗС.

ОСЪЖДА Й. С. Д., ЕГН **********, да заплати на Л. С. Д., ЕГН **********, сумата от 387.25 лева разноски в производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 3