Решение № 276 от 19.07.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276 гр. Добрич, 19.07.2022 г.

В И М Е Т

О Н

А Н

А Р О Д А

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди двадесет втора година, Първи състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 596 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на К.С.Р., подадена чрез адв. М.И., ДАК, с правно основание чл.

203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Министерство на вътрешните работи.

Ищецът предявява иск срещу Министерство на вътрешните работи за сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед № 8121К-5330/ 23.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2016 г. (датата на връчване на незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание), до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ищецът сочи, че Заповед

№ 8121К-5330/ 23.12.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за срок от 4 месеца, е отменена като незаконосъобразна с Решение № 6821/ 31.05.2017 г. по адм. д. № 2105/ 2016 г. на Върховен административен съд, V отделение.

Изтъква обстоятелството, че решението на съда е влязло в сила на 30.10.2017 г., когато е потвърдено с Решение № 1302 от 30.10.2017 г., по адм. д. № 8543/ 2017 г. на петчленен състав на ВАС. Продължава, че вследствие на незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е претърпял неимуществени вреди, представляващи психически страдания, породени от накърняване на доброто му име, чест и достойнство. След връчването на заповедта първоначално усетил обида и започнал да чувства напрежение и тревожност. Появило се постоянно главоболие заедно с повишаване на кръвното му налягане. Не можел да спи. Психичното му състояние се влошило. Чувствал се поставен в стресова ситуация. Изпитвал силно притеснение как ще се появи сред приятелите и колегите си, с които работи. Почувствал смесена тревожност, изпаднал в депресия. Бил завладян от мрачно и потиснато настроение, тревожност с висока интензивност, невъзможност да изпитам радост и да се справя със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и справяне с ежедневните задължения. Стресовото събитие довело до засягане и на семейното му обкръжение и до влошаване на отношенията със семейството му, като лабилното му психично състояние преминало в посттравматично стресово разстройство. Тези изяви го притеснили и потърсил услугите на психиатър, като се обърнал към д-р ***.

Започнал да приема предписаните му лекарства. Въпреки това продължил да се чувства напрегнат, усещал безпомощност и невъзможност да се справя със ситуацията. Усещал непълноценност в ежедневието си. В периода месец март - април 2016 г. психическото му състояние остро се влошило, което наложило да ползва от 25.03.2016 г. до 29.03.2016 г. отпуск по болест, а от 30.03.2016 г. до 08.04.2016 г. - платен годишен отпуск. Провел няколко консултации с психиатър. Върнал се на работа на 11.04.2016 г., но тормозът започнал още на следващия ден, тъй като на 12.04.2016 г. му била връчена Заповед № 8121К-1246 от 04.04.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която бил уведомен, че срещу него има образувано друго дисциплинарно производство. На два пъти давал обяснения по второто дисциплинарно производство - на 21.04.2016 г. и на 16.05.2016 г. Тогава състоянието му се влошило още повече, както в емоционален, така и във физически аспект, което сериозно нарушило функционирането на ежедневието му. Продължил с медикаментозната терапия, предписана от д-р М.***.

В края на месец юни

2016 г. дисциплинарното производство било прекратено поради липса на дисциплинарно нарушение и през юли 2016 г. ищецът напуснал системата на МВР, според него, след продължителното му подлагане на психически „тормоз“ чрез налагането на незаконосъобразната заповед и образуване на ново дисциплинарно производство.

Състоянието му се подобрило едва след отмяна на наложената заповед по съдебен път и след като напуснал системата на Министерството на вътрешните работи, но на преден план останали изключително неприятните усещания за обида, недоверие и кошмарните сънища, макар че с времето тяхната честота намаляла, но твърди, че не е отшумяла напълно.

Достойнството му на отговорен, честен и съвестен човек и служител на МВР било сериозно засегнато, с оглед на което счита, че следва да бъде обезщетен. Настоява да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. М.И., редовно упълномощен (л. 9), който поддържа исковата молба.

Ответникът –

Министерство на вътрешните работи, представлявано от гл. юрисконсулт ***, редовно упълномощена (л. 24), в писмен отговор на исковата молба с вх. № 3985 от 30.12.2021 г. (л. 19 – 23), оспорва изцяло предявените искове. Изразява становище за недопустимост на исковата молба, черпейки довод от изявлението на ищеца за претенция за законна лихва върху главницата, считано от 05.01.2016 г., когато се е запознал със Заповедта, от чиято незаконосъобразност претендира вреди. Ответникът счита, че исковете са погасени по давност, тъй като от 05.01.2016 г. до подаването на исковата молба на 24.11.2021 г. е изтекъл петгодишният период по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, поради което се иска прекратяване на производството по делото. В условията на евентуалност, се моли да бъде отхвърлен искът като необоснован и/или недоказан. Сочи се, че претенцията на ищеца се отнася за неимуществени вреди, които същият твърди, че е претърпял вследствие на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца, с оглед на което се изразява становище, че твърдените от ищеца вреди не са му причинени по повод на административна дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия, въпреки че Министърът на вътрешните работи е административен орган, а произтичат от незаконосъобразен административен акт, който обаче е постановен по повод служебно правоотношение, свързано с полагане на труд, респективно като такъв не е в резултат на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от което се прави извод, че в случая се касае за търсена и реализирана дисциплинарна отговорност. На следващо място, ответникът оспорва иска по основание и размер и настоява, че ищецът не е доказал наличието на елементите от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка обръща внимание, че настъпилите неимуществени вреди следва да не са хипотетични и евентуални, а реално установени и доказани, като такива според ответника не са доказани, като се позовава на обстоятелството, че по делото е представена 1 брой „Етапна епикриза“, издадена от д-р ***, с дата 11.07.2016 г., от която се установява едно посещение при нея и се споменава за проблеми в работата, а не конкретното дисциплинарно производство и наказание. Според ответника наложеното дисциплинарно наказание е било за срок от четири месеца, поради което до месец 7- ми (юли) 2016 г. (датата на Епикризата от д-р ***) неговото действие вече е било приключило. Прави искане към съда да бъде отхвърлен главният иск, а съответно и произтичащите от него акцесорни искове за лихви и разноски, а в случай че в съдът приеме исковата молба за допустима въпреки изтеклата давност, моли размерът на търсеното обезщетение да бъде значително намален поради несъразмерност и прекомерност на посочения размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. и представя списък на разноските в този смисъл (л. 252).

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява. Представя Писмени бележки (л.

26 – 30), с които възразява срещу направените доказателствени искания и моли за отхвърляне на иска, като излага подробно доводите си за това, идентични с тези в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич, Милена Любенова, дава заключение за допустимост на иска и доказаност на исковата претенция. Прокурорът счита, че от събраните по делото доказателства, писмени, гласни и съдебно – психиатрична експертиза, е доказано наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт, претърпени неимуществени вреди в резултат на наложено на ищеца с отменената заповед дисциплинарно наказание, като по отношение размера на обезщетението изразява становище, че следва да бъде определено по справедливост съгласно ЗЗД.

По претенцията за недопустимостта на исковете:

При извършената проверка за допустимост на предявените искове, главен и акцесорен за лихви, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл.

205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда за разглеждане на исковете, посочва като правосубектен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай не се спори, че незаконосъобразният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, поради което надлежен ответник по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е Министерството на вътрешните работи като юридическото лице, представлявано от Министъра, съгласно чл. 205 АПК, както е посочил ищецът.

С оглед възражението за погасяване на иска по давност, а оттам и претенцията за недопустимост на исковата молба и искане за прекратяване производството по делото, следва да се отбележи, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост (Определение № 8484/25.06.2009 г. по адм. д. № 8437/2009 г. на ВАС, Определение № 14030/17.12.2008 г. по адм. д. № 9536/2008 г. на ВАС, Определение № 1492/04.02.2009 г. по адм. д. № 579/2009 г. и Определени № 6452/16.05.2018 г. по адм. д. № 5068/2018 г. на ВАС). С оглед на това, исковата претенция е процесуално допустима, като предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Същевременно възражението за погасяване на иска по давност поради изтекла такава, считано от датата на запознаване на наказаното лице със заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание, е неоснователно. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В случая Заповедта е отменена с Решение № 6821 от 31.05.2017 г. по адм. дело № 2105/ 2016 г. на Пето отделение на ВАС, като това Решение е оставено в сила с Решение № 13002/ 30.10.2017 г. по адм. дело № 8543/ 2017 г. на Петчленен състав на ВАС. От 31.10.2017 г. започва да тече срокът за предявяване на иск за обезщетение по ЗОДОВ, с оглед на което към 24.11.2021 г., когато съдът е сезиран с исковата молба на К.С.Р., този срок не е изтекъл и исковата молба е допустима и на това основание.