Определение № 1476 от 16.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1476 гр. София, 16.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602519 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частен протест от 17.02.2023 г. на прокурор при СРП срещу разпореждане от 15.02.2023 г., постановено по нахд № 50/2023 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, с което на основание чл. 377 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП, т.к. първият съд е приел, че не са налице основанията за разглеждане на дело по реда на чл. 78а, ал. 1 НК.

Срещу разпореждането на първия съд е постъпил частен протест от прокурор при СРП. В протеста се изразява несъгласие с мотивите изложени в разпореждането на районния съд, за което подробно се излагат от държавния обвинител съображения за неговата неправилност. В протеста се твърди, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалото лице, защото водещия разследването е запознал пострадалата с нейните права и единствено нейно право и преценка е, дали след това тя ще си упълномощи повереник, който да я представлява.

Прокурорът посочва, че в хода на образуваното досъдебно производство, обвиняемият Н. С., първоначално е бил привлечен на 13.01.2021 г. с постановление за привличане в качеството на обвиняем към наказателна отговорност с твърдения за извършено деяние на 13.01.2021 г., което е 1 квалифицирано като престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

Прокурорът твърди, че след като е анализирал събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали е счел, че са налице предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за частично прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК спрямо обвиняемия Н. С., защото при установената фактическа обстановка не се покриват съставомерните признаци на това престъпление. Прокурорът посочва, че след като е прекратил на 06.10.2022 г. наказателното производство с постановление за частично прекратяване воденото разследване за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, е продължил да води разследването срещу обвиняемия С. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал.1 НК, за което е съставил постановление за привличане. Заявява, че новото постановление е съставил след като е съобразил данните в показанията на свидетелката К.Е., която се явява лице пострадало от деянието на обвиняемия С., защото нейното оплакване не е било във връзка със закана с убийство спрямо нея, а е било във връзка с оплакване, което е предхождало многократно инцидента на 12-13.01.2021 г.

На следващо място, прокурорът не се съгласява с изводите на първия съд и в частта на протестираното разпореждане, в която от този съд е констатирано, че постановлението от 06.10.2022 г. за частично прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК спрямо обвиняемия Н. С. не е било връчено на пострадалата Е. и обвиняемия С.. В тази връзка посочва, че постановлението за частично прекратяване на наказателното производство е било връчено на всеки един пострадалата Е. и обвиняемия С. лично на 14.10.2022 г. с указания, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването му пред СРС, но в посочения срок не е постъпила жалба от двете лица, според прокурора.

На последно място, прокурорът позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2002 г. по н.д. № 2/ 2002 г. на ОСНК на ВКС и чл. 249, ал. 4 НПК заявява, че не споделя изложените от първия съд съображения за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП, защото счита, че допуснатите неточности, във внесеното предложение за освобождаване на обвиняемия С. от наказателна отговорност с налагане на 2 административно наказание по реда на чл. 78а НК, не са довели по никакъв начин до ограничаване на правото на защита на пострадалото лице. Моли протестираното разпореждане, постановено от районния съд, да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго такова от въззивния съд, с което делото бъде върнато на СРС за неговото насрочване и разглеждане.

Частният протест е съобщен на обвиняемия Н. С. и на неговия служебно назначен в хода на досъдебното производство защитник - адвокат Димитър Долапчиев, като възражение срещу него не е постъпило.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частния протест, атакувания съдебен акт и материалите по прокурорската преписка, намери за установено от фактическа страна, следното:

С внесено в Софийски районен съд постановление от Софийска районна прокуратура е повдигнато на обвиняемия Н. Л. С. обвинение за извършено деяние на 13.01.2021 г. затова, че около 00,30 часа в къща находяща се в село Мърчаево, об. София, ул. ****, чрез замахване с нож, бутане и нанасяне на удари с юмрук в лицето, в областта на устата и носа, е причинил лека телесна повреда на К.Г. Е., като нараняванията реализират медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, което е квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, за което е предложено по реда на чл. 78а НК обвиняемия С. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание „Глоба“.

Първоинстанционният съд за да прекрати съдебното производство е счел, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени единствено чрез прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за тяхното отстраняване. Според съдията-докладчик така допуснатите процесуални нарушения в хода на досъдебното производство касаят правото на защита на пострадалото от деянието лице К.Г. Е., т.к. на същата не е назначен повереник, с което не са осигурени от органите на досъдебно производство необходимите процесуални средства за защита на нейните права, включително и тези по чл. 6 от Закона за подпомагане и 3 финансова компенсация на пострадали от престъпления. Първият съд е посочил, че до този свой извод е стигнал след като е констатирал необяснима непоследователност в показанията на свидетелката К.Е., което обстоятелство е налагало служебното назначаване на повереник на пострадалата Е., от органите на досъдебното производство. На последно място първият съд изразява своето несъгласие и с мотивите изложени от прокурора в съставеното от него постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на обвиняемия Н. С., за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, както и по отношение на незавършилата процедура по неговото обжалване.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Подаденият частен протест е процесуално допустим – депозиран е от активно легитимирана за това страна – прокурор при СРП и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок по чл. 377, ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 НПК.

Разгледан по същество, частният протест е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Въззивният съд запознавайки се с изготвеното на основание чл. 375 НПК постановление от СРП, с предложение за освобождаване на обвиняемия С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с атакуваното разпореждане, което е постановено от районния съд, съобразявайки наведените доводи в частния протест на прокурор при СРП и материалите събрани в хода на досъдебното производство намира, че разпореждането на съдията-докладчик при първия съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

В хода на извършената въззивна проверка, настоящият съд намира, че от страна на първият съд правилно е установено и констатирано наличие на допуснати отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, с които са нарушени права на страна в процеса, а именно на лицето което се легитимира като пострадало от инкриминираното деяние, за което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия Н. С. за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК.

В тази насока въззивния съд изцяло споделя доводите на първия съд, че така 4 допуснатите в хода на досъдебното производство процесуални нарушения са отстраними при връщане на делото на органа на досъдебно производство в лицето на прокуратурата. От събраните и приобщени по досъдебното производство доказателствени материали категорично се установява, че свидетелката К.Е. е лице пострадало от инкриминираното деяние, за което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия С., поради което и е била разпитана от органа на досъдебното производство в качеството на свидетел. В случая прави впечатление, че от страна на органите на досъдебното производство свидетелката Е. е била разпитана единствено и само във връзка с първоначално повдигнатото на обвиняемия С. обвинение, касаещо престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, но на същата не е бил проведен разпит с оглед възприетото ново обвинение, касаещо престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК. При това положение се налага извод за липса на проведено пълноценно разследване от органите на досъдебното производство, т.к. са пренебрегнати основни принципи в наказателния процес, установени в чл. 13 и чл. 14 НПК, за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по разследването, с цел разкриване на обективната истина, чрез всички средства и способи предвидени за това в НПК, както и че в случая е придадена предварително установена сила на гласните доказателствени средства на свидетелката Е., което е недопустимо.

Доколкото в конкретния случай от страна на държавното обвинение е било изоставено първоначално повдигнатото на обвиняемия С. обвинение за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, то от страна на прокурора е било съставено постановление за частично прекратяване на наказателното производство за това престъпление. Видно от мотивите изложени в съставеното постановление за частично прекратяване на наказателното производство, прокурорът е стигнал до това предприето от него процесуално действие вследствие на показанията на свидетелката Е. дадени от нея пред разследващ полицай и пред съдия по реда на чл. 223 НПК.

Независимо от това, обаче след частичното прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, прокурорът съществено е изменил фактическите обстоятелства на своето обвинение, като е счел, че наказателното производство в досъдебната си фаза следва да продължи, но вече за друго по вид и характер престъпление, за което е 5 съставил ново постановление за привличане в качеството на обвиняем на С., ангажирайки неговата наказателна отговорност с твърдения за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК или в случая е формулирал обвинение, което касае престъпна дейност, реализирана при обективния му признак „в условията на домашно насилие“. След привличането на обвиняемия С. на 14.12.2022 г. към наказателна отговорност с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, свидетелката Е. не е била разпитана по новото обвинение, за което в материалите по делото липсва протокол за разпит на свидетел, с което е било нарушено не само нейното право на защита, но е било допуснато и процесуално нарушение, което правилно е било констатирано от страна на първия съд, като нарушено право на защита на пострадалото лице, макар и с други мотиви. Тук е мястото да се посочи още, че от страна на вносителя на постановлението по реда на чл. 78а НК не е съобразена и относимата и изискуема се към този състав на престъпление дефинитивна норма на чл. 93, т. 31 НК „системност“, който процесуален недостатък в прокурорския акт, инициирал производството пред първия съд, не позволява да се отличи ясно същата.

Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09373d88-ab0c-40d3-a73b-17e88541f445