Акт от 18.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 11656/2023
- Подписан
- 18.12.2025
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 60е · Закон за съдебната власт
- чл. 255, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, пр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 23224 гр. С., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110111656 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. К. Б. срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че с постановление от 11.01.2011 г. била образувана пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП, във връзка с ДП № 10/2011 г. на СДВР, като на 05.11.2015 г. ищцата била привлечена в качеството на обвиняем и по отношение на нея била взета мярка за процесуална принуда „парична гаранция“ за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т.
6 НК. С разпореждане от 01.12.2017 г. било образувано НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав. По делото били проведени 6 съдебни заседания, като в хода на съдебните прения представител на ответника поддържал обвинението срещу ищцата. С присъда от 07.11.2018 г. по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав ищцата била призната за виновна в това, че на 28.06.2010 г. в ТД на НАП избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери, като използвала документи с невярно съдържание, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 54 НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му било отложено за срок от три години; наложено й било и наказание глоба в размер на 1000 лв. С решение № 229/04.06.2019 г. по ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, НО, VIII въззивен състав, присъдата била отменена и делото – върнато на СГС от стадия на разпоредителното заседание, с оглед констатирани неясноти в обвинителния акт и невъзможността делото да бъде върнато на прокурора от въззивния съд. С определение от 08.02.2023 г. по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, наказателното производство било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, поради влошаване на психиатричното състояние на ищцата и невъзможността й да участва в наказателния процес – прието е, че същата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради психично заболяване – „биполярно афективно разстройство“, т. е. продължително разстройство на здравето, което изключва вменяемостта.
1
Ищцата твърди, че престъплението, за което е била привлечена като обвиняема – по чл. 255, ал. 1, т. 6 НК е умишлено и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години и глоба до 2 000 лв. Сочи, че образуваното на 11.01.2011 г. наказателно производство, прекратено на 08.02.2023 г., продължило 12 години и 1 месец.
Ищцата твърди, че в рамките на наказателното производство ангажирала адвокати, за които заплатила адвокатски възнаграждения съгласно договори за правна защита и съдействие, сторила и разходи за закупуването на самолетни билети за участие в съдебни заседания по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав на 09.10.2018 г. и в проведеното по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав открито съдебно заседание на 08.02.2023 г. (на обща стойност 1 557,43 лв. – левова равностойност на 796,23 евро, за полети от ГЕ.ния до България и обратно – полет № FR1148, състоял се на 08.10.2018 г. от Б., ГЕ.ния до С., България, полет № FR1149, състоял се на 10.10.2018 г. от С., България до Б., ГЕ.ния, полет № FR1148, състоял се на 07.02.2023 г. от Б., ГЕ.ния до С., България, полет № FR1149, състоял се на 09.02.2023 г. от С., България до Б., ГЕ.ния). Сочи, че във връзка с наказателното производство претърпяла имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения на обща стойност 8 950 лв. (1 200 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, в полза на адв. С.И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г., 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, в полза на адвокатска кантора „Марковски“, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2019 г., 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2355/2019 г. по описа на СГС, в полза на адвокатска кантора „Марковски“, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 19.08.2019 г., 500 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 482/2021 г. по описа на СГС, в полза на адвокатска кантора „Марковски“, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 14.09.2021 г., 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на адв. С.И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г., 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на адв. П.К., съгласно договор за правна консултация от 22.06.2022 г.). Добавя, че воденото наказателно производство се отразило отрицателно върху психическото й състояние и социален живот. Била подложена на непрестанен психически тормоз и стрес, била силно разтревожена за бъдещето си, голяма част от познатите й започнали да я отбягват, преживяла психически дискомфорт, страх, унижение, безсъние. Провеждането на наказателното преследване довело до тежка психическа травма и депресия, което в крайна сметка довело до невъзможността ищцата да участва в наказателното производство и до прекратяването му. Сочи, че преживените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинение от страна на Прокуратурата на Република България. По изложените съображения, моли за осъждане на ответника да й заплати сумата от общо 10 507 лв. – обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство (8 950 лв.), ведно със законната лихва от изплащане на съответните хонорари до окончателното плащане, както и стойността на закупените самолетни билети (1 557 лв.), както и сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от воденото наказателно производство за периода от 01.06.2011 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
С допълнителна молба ищцата излага допълнителни съображения, че производството по наказателното дело е протекло в неразумни срокове – повече от 12 години, през които СГП не е прецизирала обвинителния акт съгласно указанията на СГС и САС, ищцата се е явявала на общо 8 разпита в ГДНП, на повече от 12 съдебни заседания, изготвени били 3 психиатрични експертизи. Счита, че наказателното производство по пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП е протекло извън необходимите законови срокове за разследване, което впоследствие е довело до множество разпити, многократно повдигане на обвинения и 2 привличане на ищцата като обвиняема, до множество съдебни заседания. Счита, че забавянето на наказателното производство и неразумната му продължителност са причина за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се презюмират и не е необходимо допълнително да се доказват. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата в размер на 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 29.08.2019 г. до 08.02.2023 г. от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 10/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП, НОХД № 1443/2017 г. по описа на СГС, НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС – НО – 11 състав, ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, НО, VIII състав, НОХД № 2355/2019 г. по описа на СГС, НО, НОХД № 2027/2022 г. на СГС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва от 07.04.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Сочи, че няма данни определението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата да е влязло в сила, освен това прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съответно не се дължи обезщетение на ищцата. Сочи, че е налице предпоставката на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството по иска по чл. 2б ЗОДОВ, тъй като за обезщетяване на вредите от неразумната продължителност на ДП № 10/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП има образувано гр. д.
№ 50675/2019 г. по описа на СРС, 24 състав. На самостоятелно основание счита иска по чл.
2б ЗОДОВ за недопустим, тъй като ищцата не е изчерпала административната процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ, съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. По същество оспорва претенциите като неоснователни. Излага доводи, че не е налице причинна връзка между продължителността на процеса и претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и че не е налице неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Сочи, че през същия период срещу ищцата са водени и други производства, от които биха могли да настъпят вредите, т. е. не се установява те да са пряк и непосредствен резултат именно и само от процесното обвинение. Освен това счита, че евентуалното забавяне на производството е с оглед сложността при събиране на доказателства по делото. Евентуално оспорва размера на исковете за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД като прекомерно завишен.
Оспорва претенцията за имуществени вреди с доводи, че липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен от ищцата адвокат.
Оспорва представените договори да се отнасят за защита по конкретно наказателно дело, както и възнагражденията по тях действително да са били заплатени. Евентуално възразява за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Твърди, че по делото не е доказано сторването на разходи за закупуване на самолетни билети във връзка с процесното наказателно производство. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
С влязло в сила протоколно определение от 11.07.2025 г. исковата молба е върната в частта по иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв., обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди за периода от 29.08.2019 г. до 08.02.2023 г. и е производството по делото е прекратено в посочената част.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че ДП № ЗМ-10/2011 г. по описа на ГДНП-МВР, пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 11.01.2011 г. на прокурор при СГП, срещу неизвестен извършител за това, че 1. Избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери (ДДС 6 185,81 лв.), като през 2010 г. в гр.
С. използвал преправени документи – копия от платежни нареждания от 17.06.2010 г. за ДДС – главница (задължение по РА № К 20001000117Б/15.03.2010 г. в размер на 6 192,00 лв.) и 3
ДДС – лихва в размер на 112,01 лв., като истинските документи удостоверяват съответно внесен ДДС главница 6,19 лв. и лихва 1,12 лв., при представяне на информация пред органите по приходите – ТД – НАП - С., във връзка с молба за отразяване на платени задължения на „Е.-Р“ ООД, БУЛСТАТ ******** по ЗДДС – престъпление по чл. 255, ал. 1, т.
6, пр. 2, алт. 3, пр. 3 НК; 2. Избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери (ДДС 4 052,31 лв.), като през 2010 г. в гр. С. използвал преправени документи – копия от платежни нареждания от 17.06.2010 г. за ДДС – главница (задължение по РА № **********/10.11.2008 г. на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“ с БУЛСТАТ ****** в размер на 4 056,87 лв.) и ДДС – лихва в размер на 724,65 лв., като истинските документи удостоверяват съответно внесен ДДС главница 4,56 лв. и лихва 7,24 лв., при представяне на информация пред органите по приходите (ТД – НАП - С.) във връзка с молба за отразяване на платени задължения на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“ с БУЛСТАТ ****** по ЗДДС – престъпление по чл. 255, ал.
Разпечатката съдържа 24 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09370829-5c70-4fe4-81cc-dfc43e5f0160