Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19973 от 06.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65807/2023
Вид
Решение № 19973
Подписан
06.11.2024
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • §1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 48 · Закон за наследството
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 19973 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110165807 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу И. П. Т. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 2361,08 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, 426,22 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.11.2023 г., 23,94 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 5,64 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. до 13.11.2023 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответницата – Б. П. В., а след смъртта и между него и ответника, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, а оттук на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите към правоотношението Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] 1 поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата И. П. Т., в качеството си на законен наследник на Б. П. В. и на собственик на имота, предвид отказа от наследството му от неговата дъщеря Радослава В.а, не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същата не погасила в срок дължимите суми, както следва:

2361,08 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.20212 г., 426,22 лева - лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.11.2023 г.; 23,94 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 5,64 лева - лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. до 13.11.2023 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирано в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмено възражение ответницата И. П. Т. възразява срещу исковете и обстоятелствата, на които се основават, тъй като същата се е отказала от наследството на наследодателя Б. П. В., починал на 09.11.2013 г. и този отказ е вписан в Специалната книга на съда под № 1299/16.12.2015 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, отправя искане за уважаване на исковете, намирайки същите за основателни и доказани, както и за присъждане на разноските по делото.

Ответницата И. Т. поддържа депозираното възражение, считайки, че не отговаря за процесните задължения, предвид отказа си от наследството на наследодателя, заявявайки, че няма отношение към процесния имот, който не ползва и не е нейна собственост.

В депозирана по делото писмена молба от 25.10.2024 г. подпомагащата страна [фирма] заявява, че не оспорва предявения иск и изложените от ищеца твърдения, посочвайки, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършено в съответствие с действащите през периода нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение (обусловено от притежавано от същата право на собственост – в частност по силата на възникнало наследствено правоприемство от предишния собственик на имота и качеството на наследник на това лице/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, респ. от 2 качеството му на наследник на задължено лице), по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Изясни се, че с депозираното по делото писмено възражение и в съдебно заседание ответницата изрично оспорва съществуването на права върху процесния имот, а оттук и наличието на основание за ангажиране на отговорността й за заплащане на претендираните вземания, което обуславя проверката на съда по отношение на тази първа и основна материалноправна предпоставка по предявените искове.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че в Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда – [адрес] (идентичен понастоящем с ж.к. „В. 1“, съгласно удостоверение за идентичност от 25.01.2012 г., издадено от С.о., район В., приобщено по делото), за таксуване на топлинна енергия, подписан от председателя на Домсъвета, в графата за ап. 25 във вход А е вписано лицето Б. П. В., удостоверило с подписа си, че имотът е нает - "наем", както и, че има 1 бр. живущи на адреса.

Изяснява се, че в Списък на етажните собственици – Приложение № 1 към Протокол от 10.11.2001 г. от проведено ОС на ЕС от [адрес] за вземане на решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ – индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки, за процесния ап. 25 е вписано лицето Б. П. В., с абонатен номер 295422 и отразени 6 броя радиатори.

3

По делото са представени и приети, като част от доказателствената съвкупност, удостоверение за наследници с изх. № 483/16.03.2022 г. и удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 11/15.01.2024 г., издадени от С.о., район В., от които се установява, че лицето Б. П. В. е починало на 09.11.2013 г. към който момент е със семейно положение „разведен“, оставяйки за свой законен наследник дъщеря си Радослава Б.ова В.а, предвид смъртта на сина му Петър Б.ов В. на 08.07.2013 г. (без низходящи), а с това и преди тази на наследодателя. Изяснява се, че с молба от 23.09.2015 г. Радослава В.а се е отказала от наследството на наследодателя си Б. П. В. и този отказ е вписан в Особената книга на Софийски районен съд под № 999 – съгласно издадено съдебно удостоверение по гр. дело № 56666/2015 г. по описа на съда.

Установява се, че ответницата И. П. Т. е роднина по съребрена линия от 3 степен сестра на починалия Б. П. В..

Съгласно писмо от 12.07.2024 г. от С.о., направление „А.иг.“, в отговор на изискана от съда информация по реда на чл. 186 ГПК, въз основа на уважено доказателствено искане на ищцовата страна, процесният имот – апартамент № 25, находящ се в [адрес] не е предоставен в обезщетение на отчужден собственик и за същия не е издавана заповед по чл.

100 ЗТСУ (отм.). Същевременно, в приобщено по делото писмо от 03.04.2015 г. на С.о., район В. се посочва, че след извършена проверка в архива на района не се установява налична преписка за процесния имот.

При анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е установено при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответницата И. П. Т., обусловено от притежавани от нея права върху имота, в частност придобити по наследяване от лицето Б. П. В..

Установи се, че това лице е вписано в списъци на етажните собственици на процесната жилищна сграда именно за апартамент № 25, но само по себе си това обстоятелство не обуславя извод за притежавани от него права върху имота, които впоследствие да са наследени от ответницата, като негова сестра, предвид отказа от наследство на дъщеря му Радослава В.а. Не са ангажирани преки доказателства относно придобиване на имота от сочения наследодател на съответно придобивно основание, нито други, косвени по характера си такива, при чието тълкуване в съвкупност да се достигне до единствено възможен извод, че в рамките на исковия период ответницата/нейния наследодател да са били собственици и/или ползватели на процесния имот, респ., че същите са имали качеството потребител на топлинна енергия – не е представено искане за откриване на партида за процесния имот, подписани от лицето протоколи за отчет, данни за деклариране на имота и т.н. Следва да се отбележи също, че в списъка на живущите в процесната жилищна сграда, за ап. 25 за лицето Б. П. В. е отразено „наем“, което и при липсата на други доказателства относно собствеността върху имота не може да обоснове извод за притежавани от лицето права върху същия, които впоследствие да бъдат наследени от законните му наследници.