Решение № 280 от 20.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Велико Търново, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000312 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Г. А. К. сумата 24 500 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Г. М. при пътнотранспортно произшествие на 14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество с Полица № ВG/30/1160001679667, ведно със законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение претенциите на Г. А. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендираните 50 000 лева – главница, законна лихва от 14.05.2017 година до 15.05.2020 година са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на А. М. К. сумата 24 500 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия внук К. Г. М. при пътнотранспортно произшествие на 14.05.2017 година в село Обнова, настъпило по вина на 1 водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ЕН 68 **** – Р. Н. К., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество с Полица № ВG/30/1160001679667, ведно със законната лихва от 15.05.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение претенциите на А. М. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендираните 50 000 лева – главница, законна лихва от 14.05.2017 година до 15.05.2020 година са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н.Н. Д. възнаграждение в размер на 2 040 лева съобразно уважения размер на исковете на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Плевен държавна такса в размер на 1 960 лева.

В законния срок е постъпила въззивна жалба адвокат Н.Д., адвокат Петра Свиленова – пълномощници на Г. А. К., А. М. К., против Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени претенциите на жалбоподателите за сумите над 24 500 лева до частично заявените размери от по 50 000 лева. Във въззивната жалба се излага, че в обжалваните части решението противоречи на материалния закон и е необосновано. Не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неносене на светлоотразителна жилетка и липса на светлини на велосипеда. Основната причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е поведението на водача на лекия автомобил, който е бил в пияно състояние, движил се е със скорост, почти двойна над разрешената за конкретния пътен участък, с които действия сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието. По повод претенциите на родителите на Краси Методиев и неговия брат съдебните състави са приели за недоказани възраженията на дружеството-застраховател за наличие на съпричиняване. Съобразно задължителната практика на Върховен касационен съд на Република България при определянето на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при пътнотранспортно произшествие лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на последното и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно превозно средство, въз основа на същата да се определи обективният му принос. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на останалите участници в движението, включително чрез вмененото им от законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на движение на 2 управляваното моторно превозно средство, която би им позволила безпроблемно спиране при поява на препятствие по пътя. Не е доказана и причинно-следствената връзка между поведението на К. Г. М. и настъпилия вредоносен резултат, съответно възражението за съпричиняване е неоснователно. При формиране на извод за принос от страна на пострадалия се претендира редуциране на неговия размер.

Неправилно е приложен принципа на справедливост при определяне на обезщетение в размер на 35 000 лева за търпените неимуществени вреди от жалбоподателите преди неговото редуциране с приетия принос. При отсъждане на дължимата обезвреда не е съобразена тежката загуба на Г. А. К., А. М. К., не са изложени мотиви за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението. От показанията на свидетелите по недвусмислен начин се установяват особено близките и извънредно топли отношения между жалбоподателите и техния внук приживе на последния.

К. Г. М. е живял при своите баба и дядо през първите десетина години от своя живот, след което ежедневно е ходил в дома им заради дълбоката връзка на обич, привързаност и топлина, която е съществувала между тях.

Направено е искане да се отмени Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което на жалбоподателите да се присъдят допълнително по още 25 500 лева, ведно с дължимата законна лихва, при условията на евентуалност – при формиране на извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице да се редуцира размера на същото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д.С. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

С писмена молба пълномощникът на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва въззивната жалба.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.С. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са присъдени обезщетения над 5 000 лева до 24 500 лева на всеки един от ищците, законна лихва, съответно за разноските и адвокатското възнаграждение. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на заключението на първостепенния съд за степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Според пълномощника на дружеството-застраховател е доказано съпричиняване в размер на 1/2 от К. Г. М.. Изтъква се, че погрешно са приложени разпоредбите на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн., ДВ бр. 101/2018 година.

3

Съставът на Окръжен съд Плевен не е отчел в достатъчна степен социално-икономическите условия на живот в страната, в частност в населеното място, в което са живели загиналият и ищците, конкретно социалния статус на ищците. Развиват се подробни доводи за критериите при отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Направено е искане да се отмени Решение № 260060/5.07.2021 година по т. д. № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части; в полза на дружеството да се присъдят разноските, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Н.Д., адвокат Петра Свиленова – процесуални представители на Г. А. К., А. М. К., с който я оспорват.

С писмена молба пълномощниците на Г. А. К., А. М. К. оспорват въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 131/2020 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат Н.Д. – пълномощник на Г. А. К., А. М. К., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД частични искове с посочено правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането. В исковата молба се твърди, че на 14.05.2017 година около 3.50 часа в село Обнова, на ул. „Заря“, пред дом № 57 настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № 68 ****, управляван от Р. Н. К., и велосипед марка „Реактор“, модел „Колт“, управляван от К. Г. М., при което последният починал на място. С влязла в сила Присъда № 59/7.11.2018 година по НОХД № 905/2018 година на Окръжен съд Плевен е установен механизма на пътнотранспортното произшествие, настъпило по вина на Р. Н. К.. Изтъква се, че К. Г. М. не е съпричинил вредоносния резултат със свое поведение – наказателният съд е подчертал, че единствена причина за инцидента е нарушението от страна на Р. Н. К. на правилата по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, който извод следва да се съобрази в настоящото производство. Относно лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № 68 **** е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

К. Г. М. е бил внук на Г. А. К., А. М. К.. Те отправили писмени претенции към дружеството застраховател, въз основа на които са образувани Щета № 0801-004928/2017-04 и Щета № 0801-004928/2017-05. С Писмо с изх. № 1923/22.05.2020 година юридическото лице-ответник признало застрахователните претенции в размер на по 2 000 лева за всеки един от ищците. Г. А. К., А. М. К. не са съгласни с размера на определените обезщетения.

Загубата на внука на ищците е огромен, болезнен шок за тях. Те били изключително близки 4 с К. Г. М., споделяли отношения на обич и разбирателство, ищците полагали грижи за своя внук, отглеждали го от неговото раждане до момента на нелепата му и преждевременна смърт. Описани са подробно претърпените от Г. А. К., А. М. К. неимуществени вреди вследствие внезапната смърт на техния внук.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Г. А.

К., А. М. К. по 50 000 лева (частично предявени от претенции в общ размер на по 100 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от датата на инцидента – 14.05.2017 година, до окончателното им изплащане; в полза на ищците да се присъдят сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Д.С. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в който са изложени съображения за нередовност на исковата молба, неоснователност на исковете, направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Н.Д., адвокат Петра Свиленова – процесуални представители на Г. А. К., А. М. К., с който изразяват становище по доводите на пълномощника на дружеството-ответник.