Решение № 114 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600058 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 260004 от 29.09.2023г. по нохд № 115/2021г., Софийски окръжен съд е признал подс.П. М. М. за невиновен в това, че на 29.07.2018г. , около 22.30ч. в гр.Сливница на ул.“Цар Симеон Велики“, пред имот с №101, обл.Софийска, в съучастие с извършителя М. М. М., който умишлено умъртвил лицето Г. К. Г., като помагач умишлено е улеснил извършване на престъплението, като нанесъл множество удари с ръце и крака, както и захапвания с уста по тялото на убития, с което сломил съпротивата му и довел пострадалия до безпомощно състояние, с което спомогнал извършителя умишлено да умъртви пострадалия – да произведе изстрел с огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“ от упор в главата на убитото лице, което се намирало в безпомощно състояние, а убийството е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост, като го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 вр. с чл.20 ал.4 от НК. Със същата присъда, съдът признал подс.М. М. М. за невиновен в това, че на 29.07.2018г., около 22.30ч. в гр.Сливница, ул.“Цар Симеон Велики“, пред имот №101, обл.Софийска, в съучастие като извършител с помагача П. М. М., умишлено умъртвил лицето Г. К. Г., като е 1 извършил убийство на лице, което се намира в безпомощно състояние, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост – нанесъл множество удари с ръце и крака по тялото на убития, след което докато пострадалия се намирал в безпомощно състояние и в легнало положение вследствие на нанесените от него и от помагача удари, на улицата пред горепосочения имот, произвел изстрел с огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“ от упор в главата на убитото лице, като извършил деянието като непълнолетно лице, навършило 16- годишна възраст, като го оправдал изцяло по повдигнатото обвинение по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.2 т.1 от НК. С посочената присъда, съдът се произнесъл по отношение на веществените доказателства, както и с направените по делото разноски в общ размер на 8 927,39лв., които постановил да останат за сметка на Държавата.

Срещу постановената от СОС присъда, постъпил протест от Окръжна прокуратура София, с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Посочва се, че са налице основания за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по възведените им обвинения. Твърди се също така наличие на основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Прокуратурата счита, че по делото, в неговата досъдебна и съдебна фаза са били събрани достатъчно доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност и взаимовръзка водят до несъмнен извод, че двамата подсъдими са реализирали престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Налице са показания на свидетели, от които става ясно времето и мястото на възникналия между пострадалия и двамата подсъдими скандал и как скандала се е пренесъл на улицата пред домовете на тримата, където е прераснал във физически конфликт, в хода на който е била сломена съпротивата на пострадалия и същият е бил прострелян смъртоносно с огнестрелното оръжие, описано в обв.акт. Посочва се, че на самото прострелване няма очевидци, но свидетелите ясно са чули изстрелите, след което заварили подсъдимите на улицата пред безжизненото тяло на пострадалия. Съдебно-медицинската експертиза категорично изключила вариант пострадалият сам да се е прострелял, а назначената ДНК експертиза установила биологичен материал на пострадалия по ръцете на подс.П. М., от което следвал извод за 2 настъпилия и описан физически контакт между него и пострадалия. По дрехите на подсъдимите били открити следи от изстрела – барутни частици, както и по ръката на подс.П.М., като са налице и множество други косвени доказателства, които обсъдени в тяхната взаимовръзка водят до единствено възможния извод, че подсъдимите са реализирали престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Обръща се внимание, че съдът неоснователно отказал събиране на други доказателства, поискани от обвинението, на базата на които биха се направили правилни правни изводи. Съдебният състав, според прокуратурата допуснал процесуални нарушения, като вместо на органите на МВР възлагал на прокурора да издирва, установява и призовава неявили се свидетели, а не по реда на чл.178 ал.2 от НПК. Така се стигнало до незаконосъобразно заличаване на св.М. с аргумента, че прокурора не го е осигурил. След изготвяне на мотивите към присъдата, прокуратурата е депозирала допълнение към протеста. В него се твърди, че с мотивите към постановената присъда, съдебният състав изцяло е възприел установената с обвинителния акт фактическа обстановка, с изключение на обстоятелството за авторството на смъртоносния изстрел. В обвинителния акт е възприето, че смъртоносното прострелване е извършено от подс.М. М., съгласно заключението на експертизата от досъдебното производство, изготвена от в.л.

Д.. В съдебно заседание този експерт не успял да защити заключението си, поради което се наложило назначаването на комплексна трасологична, балистична, съдебномедицинска и физична експертиза, която в своето заключение също не дала отговор на въпроса кой от двамата подсъдими е автор на смъртоносния изстрел. В защита на заключението обаче, в.л.Т. конкретно заявил, че автор на изстрела е лицето, по чиито ръце има барутни частици /л.489 от с.д./, като в случая това е подс.П. М.. Поради това, прокуратурата направила искане за назначаване на петорна комплексна експертиза с участието на доказани военни специалисти в горепосочените области на науката и техниката от Института по отбрана и Националния висш военен институт гр.Велико Търново, което искане не било уважено от съда.

Изявлението на в.л.Т., че автор на престъплението е лицето, по чиито ръце има барутни частици, било основание за изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от НПК от прокурора, което било сторено в последното съдебно заседание. Съдебният състав с неубедителни аргументи, противоречащи на установената съдебна практика не приел новото обвинение, въпреки, че то е 3 израз на обвинителната функция на прокурора и въпреки, че са били налице процесуалните основания за това – ТР №57/04.12.1984г. по нд № 13/84г. на ОСНК. Според прокуратурата, в случая са налице едновременно основания както за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, така и основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Поради изложеното, прокуратурата моли на осн.чл.318 ал.1 и ал.2, чл.319, чл.334 т.2 и чл.336 ал.1 т.2 от НПК да бъде отменена протестираната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъдат признати за виновни подсъдимите П. М. и М. М. в извършването на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, а като алтернатива на осн.чл.335 ал.2 вр.чл.334 т.1 от НПК да бъде върнато делото за ново разглеждане на първия съд.

Жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила от частния обвинител Т. Т. К.. В жалбата се посочва, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде доказано обвинението по безспорен и категоричен начин, поради което счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Заявява, че след запознаване с мотивите към присъдата допълнително ще обоснове твърденията за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановената присъда. Моли да бъде отменена присъдата, с която подсъдимите П. М. и М. М. са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинени и да бъде постановена друга присъда, с която да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да бъдат осъдени за максимално допустимия от закона срок.

Въззивна жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила от частния обвинител Т. Г. Г. – чрез своята майка и законен представител Т. Т.

К.. В жалбата се твърди, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде доказано обвинението по безспорен и категоричен начин, поради което присъдата се явява неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Посочва, че след запознаване с мотивите към присъдата ще посочи допълнителни съображения за твърденията си. Моли да бъде отменена присъдата, постановена от СОС и с която подсъдимите П. М. и М.

М. са били признати за невиновни по повдигнатото им обвинение и да бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими П. М. и М. М. да бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение и да бъдат осъдени за 4 максимално допустимия срок от закона.

Въззивна жалба срещу постановената от СОС присъда е постъпила от частния обвинител В. Г. Г., действаща със съгласието на майка си и законен представител Т. К.. В жалбата се посочва, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде доказано обвинението по безспорен и категоричен начин, поради което тази присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Посочва, че след запознаване с мотивите към присъдата ще бъдат изложени допълнителни съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност. Моли да бъде отменена присъдата, с която подсъдимите П. М. и М. М. са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да бъдат осъдени за максимално допустимия от закона срок.

Страните поотделно не са взели становище по протеста и жалбите при изпратени преписи.

В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК, САС не намери необходимост да допусне разпит на подсъдимите или събиране на други доказателствени материали.

Пред въззивната инстанция, представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста. Счита, че първоинстанционният съд е провел едно незаконосъобразно следствие по делото, като е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното следствие на първата инстанция са допуснати процесуални нарушения, които се изразяват в ограничаване процесуалните права на страните: на прокурора и на защитата на подсъдимия П. М. М.. Така, на първо място, в последното съдебно заседание на 29.09.2023г. прокурорът е направил искане за изменение на обвинението на основание чл. 287 ал.1 от НПК. Посочил е какво е новото обвинение, а именно П. М. М. се обвинява като извършител съучастник в умишленото убийство при същата квалификация, която е по обвинителния акт, а М. М. се обвинява като съучастник помагач в умишленото убийство, отново при същата квалификация. Съдът обаче е оценил това изменение в обвинението като недопустимо и е отказал да го приеме с аргументи, които според представителя на държавното обвинение не почиват на процесуалните правила. Първият аргумент на първоинстанционния съд, е че исканото 5 изменение е късно направено, тъй като последния момент за това бил след производството по разпоредително заседание по чл. 248 НПК. Това , според прокурора е погрешен довод, като се има предвид, че правилото за изменение на обвинението е в раздел съдебно следствие, тоест искането не е закъсняло, а е напълно своевременно. Вторият аргумент на съда е бил, че това не е изменение на обвинението, а е изцяло ново обвинение, което закона не допуска. Отново погрешно, първоинстанционният съд борави с термините изменение и ново обвинение, между тях няма конкуренция, а идентичност.

Самата норма на чл. 287, ал. 1 от НПК казва: „прокурорът повдига ново обвинение“. Следвало е съда да констатира изменението на обвинението, да приеме новото обвинение както е формулирано от прокурора, да го оцени като съществено изменение на обстоятелствената част и да предостави възможност и време на страните да се подготвят по това ново обвинение, както предвижда чл. 287, ал. 3 от НПК. Да, налице е промяна в обстоятелствената част на обвинението, която се изразява в това, че извършителят се обвинява сега при измененото обвинение в помагачество и обратното, но фактите, фактическия състав на обвинението не се променя, той остава същия. Това не е преминаване от обвинение, например от измама в убийство, където фактите се явяват коренно различни. Все така в измененото обвинение се твърди смърт, употреба на огнестрелно оръжие, изстрел в главата, с което е причинена смъртта. Единствена разлика е в това, чия ръка е произвела фаталния изстрел. Квалификацията на престъплението остава същата, предвиденото наказание отново е същото. В тази връзка се позовава на тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК, в което се казва, че същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението се обвързва с фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, а в случая фактическият състав по новото обвинение не се променя. Ето защо, като не е допуснал новото изменение, съдът е ограничил процесуалната роля на прокуратурата, нарушил е правото единствено прокурора да представи своето обвинение и да го защити по реда на НПК. Засегната е съществено обвинителната функция на прокурора.