Присъда № 25 от 24.09.2026, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда №25/24.09.2026 г. по НОХД № 328/2026 г. по описа на Районен съд – П., V състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против Н.С.М., за това, че :

- В периода от 22.08.2026 г. до 26.08.2026 г., в с. З., общ. П., обл. В., при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита № 9/21.08.2026 г. на Районен съд П., издадена въз основа на Определение № 713/21.08.2026г. по гр. дело № 20263130100913/2026 г., с която, му било забранено да приближава С.М.И. и жилището, в което тя живее в с. З., общ. П., обл. В., на по-малко от 50 метра разстояние, както следва:

На 22.08.2026 г. около 00.30 часа в с. З., общ. П., обл. В., не изпълнил заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита № 9/21.08.2026 г. на РС-П., издадена въз основа на Определение № 713/21.08.2026г. по гр.дело №913/2026 г., катодоближил на по-малко от 50 метра разстояние С.М.И. и жилището, в което тя живеела в с.З., като влязъл в къщата, където била М.;

На 23.08.2026 г. около 05.00 часа в с. З., общ. П.,обл. В., не изпълнил заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита № 9/21.08.2026 г. на РС- П.,издадена въз основа на Определение № 713/21.08.2026г. по гр.дело №913/2026 г., като доближил на по-малко от 50 метра разстояние С.М.И. и жилището, в което тя живеела в с.З., като влязъл в къщата, докато М. била вътре;

На 26.08.2026 г., около 00.30 часа в с. З., общ. П.,обл. В., не изпълнил заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита № 9/21.08.2026 г. на РС. П., издадена въз основа на Определение № 713/21.08.2026г. по гр.дело №913/2026 г., като доближил на по-малко от 50 метра разстояние С.М.И. и жилището, в което тя живеела в с.З., като влязъл в къщата, докато М. била вътре – престъпление по чл. 296, ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от НК

На подс.М. е предявено и обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, за това, че на 26.08.2026 г., в периода от 00.00 часа до 02.30 часа в с. З., общ. П., обл. В., се заканил с престъпление - с убийство на свой възходящ - С.М.И., негова майка, като й казал: „Ако не си оттеглиш жалбата ще те заколя!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

В съдебно заседание, участващият в производството представител на ВРП поддържа възведените против подс.М. обвинения , като счита, че същите са доказани, като по отношение размера на наказанието заявява, че за извършеното деяние по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, следва на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на осн. чл. 66, да бъде отложено с изпитателен срок от три години, а за това по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НК - „Лишаване от свобода“от 1 година и 6 месеца, което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 с изпитателен срок от три години, с определена и програма за обществено въздействие за срок от 6 месеца.

Подсъдимият М. твърди, че на част от посочените в обвинението дати 1 е бил в къщата на своята майка, но по нейна молба и след като същата лично го е повикала, поради което и въпреки наложената забрана е отишъл, като отрича да е отправял заплахи към нея. С последната си дума моли да не се наказва, защото не счита, че е виновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Подс. М. живеел в с.З., заедно с брат си – св.С. М.. Двамата братя, които били от различни бащи не се разбирали, като често се карали, включително стигали до физически съприконсновения, за което способствало и обстоятелството, че подс.М. често употребявял алкохол под чието въздействие ставал агресивен и конфликтен. Майка им - св.С.И., работела в чужбина, но периодично се връщала в селото при децата си, както станало и през месец август. След възникнал скандал в дома им, св.С.И. подала молба по Закона за защита от домашно насилие до Районен съд П.. Било образувано гражданско дело № 913/2026 г. на PC П. по което било постановено Определение № 713/21.08.2026 г. и издадена Заповед за незабавна защита № 9/21.08.2026 г. по силата на което подсъдимият бил отстранен от съвместно обитаваното с майка му жилище, находящо се в с. З., като му се забранило и да се доближава до последната и жилището в което живее на адрес с. З., общ.

П., местоработата и местата за социални контакти и отдих на майка си, на разстояние по-малко от 50,00 метра разстояние. Подсъдимият бил задължен и да се въздържа от извършване на домашно насилие над нея. Посочено било, че Заповедта за незабавна защита има действие до издаване на Заповед за защита от съда по чл. 18, ал. 4 от ЗЗДН или отказа от това, на основание чл. 19 от ЗЗДН. На 21.08.2026 г. подсъдимият бил запознат с посочената заповед, която му била връчена лично срещу подпис в 17, 25 часа.

Въпреки това, около 00,30 ч. на 22.08.2026 г.подс.М. отишъл в дома на свидетелката в състояние на алкохолно опиянение, където престоял няколко часа , след което тръгнал към дома на при вуйчо си – св.С. С. при който отседнал и който живеел в същото село.

На 23.08.2026 г. около 05.00 часа, подс.М. отново влязъл в къщата на майка си, докато била вътре, като извадил носената от него бира, пуснал си музика и започнал да пие, да се конфронтира и обижда майка си и брат си.

Последният , от телефонът на св.И. подал сигнал на тел.112 и пристигналите на място полицейски служители - св. Д. и св.К. задържали в двора на къщата подс.М.. Същият бил освободен на 24.08.2026 г., като му бил изготвен и протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР.

На 26.08.2026 г., около 00.30 часа, обвиняемият отново нарушил заповедта за незабавна защита, като влязъл в къщата на св. И. в с. З., общ. П., заедно с вуйчо си – св.С. С. и двамата седнали да пият в присъствието на И. и другият й син – св.М. . В един момент възникнал словесен конфликт и подс.М. казал на майка си: „Ако не си оттеглиш жалбата ще те заколя!“, след което тръгнал да напуска къщата, като свидетелката по негова молба го последвала.

Междувременно св. С. М. подал сигнал на тел. 112 за извършеното от брат му нарушение на издадената ограничителната заповед и подсъдимият бил задържан за срок да 24 часа от служители на РУ П. – св. Р., св. П. и Ц. Т..

Същите го открили в Центъра на селото, където бил с майка си, вуйчо си и брат си. Към тел.112 били регистрирани и обаждания от подс.М. с оплаквания от агресивно поведение на брат му.

2

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото: показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281 от НПК дадени по бързото производство, кредитирани от съда – изцяло, съотв.в посочените им части, частично от обясненията на подсъдимия, справка, останалите приложени по делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.

Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ показанията на разпитаните по делото свидетели, при преценка на които отделно и в съвкупност не констатира съществени противоречия при установяване на описаните фактически обстоятелства.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че от същите по несъмнен начин се установява авторството на деянието по чл.296, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК - предмет на доказване по настоящото наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването му.

За тези обстоятелства преки и първични доказателства, а така и косвени такива се съдържат в показанията на св.Д. и св.К., полицейските служители установили подсъдимия на 23.08.2026 г. в дома на св.И. и на които същата споделила и за идването му в дома й предходния ден, на св. Р., св. П., задържали подс.М. на 26.08.2026 г. непосредствено след посещението му отново в дома на майка му , придружаван и от своя вуйчо след получен сигнал на тел.112 за поведението на същия и присъствието му въпреки издадена за противното Заповед в къщата при неговата майка в с.З. и които свидетелстват за споделеното им в подкрепа на това на място от св.И. и св.М.. Съдът нямира, че следва изцяло да кредитира тези показания, доколкото по отношение на същите не са предпоставките за активиране на забраната на чл.118, ал.2 от НПК, те са последователни, непротиворечиви, подкрепящи се с останалите ценени от съда доказателства. Същите съвпадат по отношение на заявеното присъствие на подсъдимия на посоченото място и време и с показанията на св.С. М..

Съгласно НПК свидетелските показания са едно от доказателствените средства в наказателния процес за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се извлича не от това какви са отношенията му с подсъдимия/пострадалия а съобразно това по какъв начин поднася на решаващия орган възприетото от него, както и при преценка на същите с останалите събрани по делото доказателства. В конкретния случай, предвид посоченото, отчитайки и влошените отношения между св.М. и подсъдимия, съдът намира, че неговите показания, относими към основни включени в предмета на доказване обвинението по чл.296 от НК факти се подкрепят в тази си част и с останалите посочени доказателствени източници и в този смисъл съдът ги кредитира изцяло.Това е относимо и касателно конкретно заявеното от подсъдимия на 26.08.2026 г . в съдържателен аспект в дома им, казвайки на майка си, че ако не си оттегли жалбата ще я убие, за което и споделила св.И. на св.Р. и св.П..

Разпитана по делото св.И. се възползва от правото си да не дава показания на осн.чл.119 НПК, като единствено сочи, че синовете й са в много лоши отношения и се страхува да не си убият помежду си , когато пият, което 3 и било причина за обажданията й да Полицията. Твърди, че никога подс.М. не й е посягал, като не мисли и, че може да изпълни някоя закана, а така и че един ден след обяд сама е прибрала подсъдимия и го нахранила.

По делото е проведен разпит и на св.С., чийто показания свързани със случилото се на 26.08.2026 г. и присъствието му, а така и на подс.М. в дома на св.И., съдът като несъответни на останалите доказателства по делото не кредитира.

Следва да се посочи, че видно от дадените по делото обяснения на подс.М., същият не отрича присъствието си след издадената и връчена Заповед за незабавна защита в дома на майка си, като твърди, че е отивал там винаги по нейна молба поради лошите битови условия за живеене в дома на вуйчо му, като категорично опровергава да е отправял заплахи, още повече да я нарани, тъй като я обича и проблем с нея никога не е имал, за разлика от брат си.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано, че подсъдимият Н.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл. 296, ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Установява се, че със Заповед за незабавна защита от 21.08.2026 г., издадена по реда на Закона за защита от домашното насилие, на подсъдимия са били наложени ограничения, включително забрана да доближава пострадалата и жилището й на разстояние, по-малко от 50 метра. Заповедта е била надлежно връчена на подсъдимия на 21.08.2026г. и към периода на инкриминираните деяния е пораждала действие, поради което същият е бил длъжен да изпълнява предписаните с нея мерки, като същият е бил наясно с нейното съдържание и възложените му с нея ограничения.

Доказано е, че в инкриминирания период подсъдимият на три отделни пъти - на 22, 23 и 26.08.2026 г., е нарушил наложената му забрана, като е доближил защитеното лице и жилището където живее майка му на разстояние по-малко от 50 метра. С това е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, което е формално и се довършва с неизпълнението на съдебния акт, без законът да изисква настъпването на допълнителни вредни последици.