Решение № 870 от 08.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Благоевград, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210101218 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Мас седалище и адрес на управление: гр. В, представлявано от управителя К, депозирана чрез пълномощник - адвокат М. М., против „К, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „И.. представлявано от Роза Стойчева - управител. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 6845,41 лв., представляваща дължимо превозно възнаграждение по заявка № 16809Ф/31.01.2022 г. към Договор за международен превоз по издадена фактура № 0400000163/14.02.2022 г.; 74,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 18.04.2022 г. – последният ден за плащане, считано от получаване на документите по пощата от ответника, до датата на предявяване на иска – 26.05.2022 г.;

593,40 лв. /петстотин деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/ - разноски по обезпечителното производство, представляващи ДТ към ВТРС - 41,40 лева, такси на ЧСИ по обезпечително производство - 102 лв., адвокатско възнаграждение - 450 лв.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е възникнало рамково търговско правоотношение по договор за международен превоз на товари, по силата на което „К посредничи между различни товародатели и „Магдак 1“ ЕООД, по договори за извършване международен превоз на стоки на територията на ЕС, конкретизирани в съответните заявки, получавани по електронна поща.

Посочва се, че процесният превоз по заявка № е извършен с товарна композиция с peг. № СВ 5421ТА/СВ 9873ЕА от товарен адрес в България до разтоварен адрес в Англия, като превозът е осъществен при спазване на всички изисквания за качество, навременност и с грижата на добър търговец.

Твърди се, че товарът е получен от получателя му по съответната приемна процедура, в която се прави оценка на стоката. Поддържа се, че на място при получаване, не е констатиран некачествен или ненавременен превоз, не са предявени претенции за вреди/щети или некачествено изпълнение на договора.

1

Заявява се, че платец на уговореното във всяка заявка превозно навло, е „Ккато плащането му, съгласно условията на заявките в т. 9 на рамковия договор, е следвало да стане по банков път по сметка на превозвача, 45 календарни дни след получаване на фактура и екземпляри от ЧМР товарителница.

Сочи се, че за извършения превоз е издадена фактура № . на стойност лева - уговореното навло плюс ДДС.

По отношение на претендираната сума в размер на лв., се твърди, че същата представлява сторени разноски по обезпечително производство.

С депозирана молба с вх. № ., предявеният иск е оттеглен в частта относно сумата в размер на 6845,41 лева, главница, представляваща дължимо превозно възнаграждение по заявка № . към Договор за международен превоз по издадена фактура № ., поради заплащане на същата.

Препис от исковата молба, ведно с депозираната молба от 05.10.2022 г., са изпратени на ответника, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, с който се сочи, че на 27.05.2022 г. ответното дружество е заплатило дължимото навло, за което представя фактура, поради което прави искане производството по делото да бъде прекратено.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хода на обезпечителното производство, като се иска същото да бъде намалено до минимума, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, се иска да не бъдат присъждани разноски на ищеца в производството.

С влязло в сила Определение № г. производството по делото е прекратено по отношение на претендираната сума в размер на 6845,41 лв., представляваща дължимо превозно възнаграждение по заявка № 16809Ф/31.01.2022 г. към Договор за международен превоз по издадена фактура № ., поради оттегляне на иска.

В проведено на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът се представлява от адв. А., която в хода по същество заявява, че признава предявената претенция за сумата от 74,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата. Поддържа стореното възражение за прекомерност за направените разноски в обезпечителното производство, а по отношение на претенцията за разноски на ищеца в настоящото производство, заявява, че същите не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника, доколкото последният, с поведението си, не е станал повод за завеждане на делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. След анализа им и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че между страните по делото е възникнало рамково търговско правоотношение по договор за международен превоз на товари, по силата на което „Кирил Стойчев - 97“ ЕООД посредничи между различни товародатели и „Магдак 1” ЕООД по договори за извършване международен превоз на стоки на територията на ЕС, конкретизирани в съответните заявки, получавани по електронна поща. Не е спорно и че ищцовото дружество е извършило превоз по заявка № 16809Ф/31.01.2022 г., с товарна композиция с peг. № СВ 5421ТА/СВ 9873ЕА от товарен адрес в Република България, до разтоварен адрес в Кралство Великобритания. Това обстоятелство се доказва и от Заявка – Договор № 16809Ф/31.01.2022 г. /л. 5 – л. 7 от делото/.

За така извършения превоз, ищцовото дружество е издало Фактура № 163/14.02.2022 г., на стойност 6 845.41 лв. /л. 11 от делото/.

С Определение № 814/16.05.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1247/2022 г. по описа на 2

Районен съд В е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, предявими от ищеца срещу ответника, за сумата в размер на 6845.41 лв. – неплатено задължение по Фактура № 0400000163/14.02.2022 г., като е наложена обезпечителна мярка „запор“ по банковите сметки на ответника. Издадена е обезпечителна Заповед № 28/16.05.2022 г.

Видно от платежно нареждане /л. 34 от делото/, на 27.05.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца главницата по гореописаната фактура, в размер на 6845.41 лв.

Необсъдените писмени доказателства, съдът приема за неотносими.

По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свид. СтойковаОбецанова /дъщеря на управителя на ответното дружество/, която в показанията си посочи, че е управител на транспортната дейност и спедицията във фирма „К от над 10 години.

Спомня си, че последно двете фирми са работили съвместно преди около 2 години.

Ищцовото дружество извършвало превоз на стока на фирма „Нестле“, като се установило, че е осъществена кражба от камиона, на паркинг в Република Германия. Въпреки това, превозът от стана на ищеца бил довършен и стоката била предадена на разтоварния адрес.

Свидетелката посочи, че при такъв вид проблеми в транспортния бранш, се изисква повече време за остойностяване на вреди, щети, липси и др. В момента, в който фактурата, издадена от ищеца за сумата от 6845,41 лв. е падежирала, служител на ответното дружество казал на свидетелката, че клиентът /“Нестле“/ има нужда от още 1-2 седмици, за да остойности щетата. След като разбрала за инициираното обезпечително производство, свидетелката била много изненадана, тъй като ответното дружество никога не е твърдяло, че няма да заплати дължимата се сума.

Съдът цени с доверие показанията на свидетелката – същите са последователни, обективни и лишени от вътрешни противоречия.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ответникът не оспорва, че на основание чл. 86 от ЗЗД, дължи на ищеца сумата от 74,16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 18.04.2022 г. – последният ден за плащане, считано от получаване на документите по пощата от ответника, до датата на предявяване на иска – 26.05.2022 г., поради което тази претенция следва да бъде уважена изцяло. Следва да бъдат разгледани единствено претенциите на ищеца досежно разноските в настоящото и в провелото се обезпечително производство.

С оглед възприетото в ТР 6/2013 г. по тълк.д. 6 от 2012 г. на ОСГТК, по отношение на сторените в обезпечителното производство разноски, се произнася съдът в исковото производство, каквото и искане е сторено от ищцовата страна. Видно от приложените по делото доказателства, в обезпечителното производство молителят-ищец е сторил разноски в общ размер на 593.40 лв., от които държавна такса в размер на 41.40 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. и платени такси на ЧСИ за образуване на обезпечително дело в размер на 102 лв. От ответната страна е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към датата на сключване на Договора за правна защита и съдействие по обезпечителното производство, минималният размер на адвокатското възнаграждение, възлиза на сумата от 469.59 лв., поради което възражението е неоснователно.

Спорният въпрос в настоящия казус е дали, с поведението си, ответникът е станал повод за завеждане на исковата претенция, респ., дали на ищеца се дължат разноски по делото.

Настоящият състав приема, че ответникът следва да понесе и сторените от ищеца в настоящото производство разноски.

Съображения:

В исковата си молба ищецът е посочил, че процесната фактура № 163/14.02.2022 г., на 3 стойност 6 845.41 лв., е получена от ответното дружество на 04.03.2022 г., като това твърдение не бе оспорено от процесуалния му представител. Съгласно т. 9 от Заявка-договор № 16809Ф/31.01.2022 г., навлото е платимо след 45 календарни дни, след получаване на фактурата, т.е., до 18.04.2022 г. Молбата за обезпечение пред Районен съд Велико Търново е подадена на 16.05.2022 г., близо месец след падежа на фактурата. От друга страна, в показанията си свид. Стойкова-Обецанова посочи, че на ответното дружество е била необходима отсрочка в рамките на „1-2 седмици“. За изцяло неотносими съдът намира възраженията, релевирани от ответника, относно причината, поради която се е наложило забавяне в плащането, а именно - кражба на стока от камиона на фирмата-клиент - „Нестле“, доколкото търговските взаимоотношения на страните по делото не се предопределят и не са зависими от взаимоотношенията на ответника с трето, чуждо на спора лице. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимото възнаграждение, в продължение на 29 дни след датата на падежа на фактурата, възнаграждението е заплатено едва на 27.05.2022 г. - след образуване на обезпечителното производство и след образуване на настоящото производство. /ищецът е депозирал исковата си молба чрез куриерска фирма на 26.05.2022 г.

– л. 25 от делото/. По тези съображения и съдия-докладчикът приема, че ответникът следва да понесе и разноските, сторени от ищеца в настоящото производство, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и държавна такса в размер на 100 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ксъс седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „И, представлявано от Р – управител, ДА ЗАПЛАТИ НА „Магдак 1” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.

Впредставлявано от управителя К сума в размер на 74,16 лв. /седемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 6845,41 лв., считано от 18.04.2022 г. – последният ден за плащане, считано от получаване на документите по пощата от ответника, до датата на предявяване на иска – 26.05.2022 г.

ОСЪЖДА „Ки, със седалище и адрес на управление: гр. Б представлявано от Р – управител, ДА ЗАПЛАТИ НА „М със седалище и адрес на управление: гр. В, представлявано от управителя К сума в размер на 593,40 /петстотин деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в развилото се обезпечително производство по ч.гр.д. № 1247/2022 г. по описа на Р ОСЪЖДА „К със седалище и адрес на управление: гр. Б, представлявано от Р – управител, ДА ЗАПЛАТИ НА „Мсъс седалище и адрес на управление: гр. Вредставлявано от управителя Кв, сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени разноски в настоящото производство.