Решение № 3503 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3503 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110101722 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Н. Л. Г., Н. М. Г. и Л. М. Г., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност, следните суми: 2044,73 лв. – главница, представляваща стойност на доставена *** през периода *** г. до *** г. за *** имот: апартамент № ***, находящ се в гр.

***, аб. № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, 111,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., 2,22 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от ***1 г. до *** г., ведно със законната лихва от*** г. до окончателно изплащане на вземането, както и 0,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66348/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, при следните квоти:

Н. Л. Г. – сумата от 1020,96 лв. – остатък от главница, представляваща стойността на доставената *** за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението;

Н. М. Г. – сумата от 555,53 лв. – главница, представляваща стойността на доставената *** за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 111,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., сумата от 2,22 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от ***1 г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 0,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г.;

Л. М. Г. – сумата от 468,24 лв. – остатък от главница, представляваща стойността на 1 доставената *** за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на *** /ТЕ/ за битови нужди за *** имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, като ответниците имат качеството на битои клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на *** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците ***, за имота е извършена услуга дялово разпределение на ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за *** на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на *** през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците Н. Л.

Г. и Л. М. Г. с идентично съдържание. Навеждат твърдения, че срещу тях е образувано изпълнително дело при ЧСИ ***, по което длъжниците доброволно заплащат по 280 лв. месечно. Излагат твърдения, че са в затруднено финансово положение и молят за съдействие.

Ответникът Н. М. Г. оспорва предявените искове. Твърди, че не е бил клиент на ***, предвид извършен отказ от наследството на М. Н. Г.. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба, вх. № *** г. ответникът Н. Л. Г. заявява искане по чл. 241 ГПК съдът да разсрочи изпълнението на решението, като постанови сумата от 510 евро да бъде изплатена на равни части за 5 месеца по 100 евро.

С молба, вх. № *** г. ответникът Л. М. Г. заявява искане по чл. 241 ГПК съдът да разсрочи изпълнението на решението, като постанови сумата от 232 евро да бъде изплатена на пет месечни вноски, всяка от които по 51 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на *** за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците *** в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и изпадане на длъжниците в забава.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на *** за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ***, присъединени към *** или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на *** и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на *** в имотите си и да заплащат цена за ***.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, 2 правоотношението по продажба на *** за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от *** предприятие и одобрени от *** (***) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на *** за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на *** за битови нужди е клиентът на *** за битови нужди.

Присъединяването на *** жилищни сгради с изградени инсталации към *** мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за ***) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху *** имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на *** за битови нужди, дължащи цената на доставената *** по сключения с *** предприятие договор за продажба на *** за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за *** на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на *** за битови нужди, към които са адресирани одобрените от *** публично оповестени общи условия на *** предприятие. В това си качество на клиенти на *** те са страна по продажбеното правоотношение с *** предприятие с предмет - доставка на *** за битови нужди (чл. 153, ал.

1 ЗЕ) и дължат цената на доставената ***. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на *** г. Н. Л. Г. и М. Н. Г. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот –апартамент № ***, находящ се в гр. ***.

От удостоверение за наследници, изх. № ***г., издадено от община ***, се установява, че М. Н. Г. е починал на *** г., като е оставил за наследници по закон Н. Л. Г.

/съпруга/, Н. М. Г. /син/ и Л. М. Г. /син/.

По делото като писмено доказателство е прието и издадено по гр.д. № *** г. по описа на РС-***, съдебно удостоверение, видно от съдържанието на което, по молба на ответника Н. М. Г. е бил заявен и вписан отказ от наследството на М. Н. Г., като отказът му е бил вписан в специалната книга на съда под № ***/*** г. Следователно до оборване на вписания отказ съдът е длъжен да приеме, че ответникът Н. М. Г. не е встъпил по реда на наследственото правоприемство в правата, задълженията и фактическите отношения по откритото наследство на М. Н. Г. – арг. чл. 60 ЗН. Ето защо предявените срещу него искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда.

Следователно, по силата на наследственото правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН Н. Л. Г. е станала носител на 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН Л. М. Г. е станал носител на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Предвид изложеното, в рамките на исковия период ответниците Н. Л. Г. и Л. М. Г. са били собственици на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на *** за битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава.

Не е спорно и от писмените доказателства по делото, в т.ч. протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от *** г., и списък към него, договор № ***/*** г., 3 сключен между *** и „***“ ЕООД , договор № ***/****г., сключен между „*** и „****“ ООД, извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. се установява, че същият имот през процесния период бил ***.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от изричното признание на ответницата Н. Л. Г., съдът намира по делото да се установява дължимостта на сумата от 1020,96 лв. – остатък от главница, представляваща стойността на доставената *** за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението.

С оглед изричното признание на ответника Л. М. Г., съдът намира по делото да се установява дължимостта на сумата от сумата от 468,24 лв. – остатък от главница, представляваща стойността на доставената *** за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението.

Ответниците не твърдят и не доказват да са погасили претендираните вземания чрез плащания. С оглед изложеното предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По искането по чл. 241 ГПК:

Ответниците Н. Л.ова Г. и Л. М. Г. са направили искане за разсрочване изпълнението на решението. Искането е процесуално допустимо. Макар че искът е предявен при условията на чл. 422 ГПК, т.е. същият е установителен, въз основа на решението по него в случай на уважаване на иска ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане. Правата по чл. 241 от ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от него ред на защита (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

От представената по делото медицинска документация - експертно решение на *** от *** г., се установява, че ответницата Н. Л. Г. страда от *** и е с трайно намалена работоспособност от 74%. Към датата на приключване на устните състезания е на възраст *** навършени години. Съобразно признанията й по молбата от *** г., ответницата има възможност да отделя по 100 евро на месец за погасяване на дълга. С оглед на така установената възраст и здравословното състояние, съдът намира молбата на ответницата за основателна. При така съобразените обстоятелства съдът намира, че задължението следва да бъде разсрочено, като ответницата Н. Л. Г. следва да заплаща месечно сумата от 100 евро, платима до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата месечна вноска) до окончателното изплащане на задълженията.