Решение № 257 от 25.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Стара Загора, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Росица Г. Стоянова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20255501000183 по описа за 2025 година

Oбжалвано е решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд - гр. **** в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Д. И. Д. срещу ***, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № **** г.

Въззивникът Д. И. Д. обжалва решението в частта, в която съда не е уважил предявения установителен иск за нищожност на процесния договор за кредит. Излага подробно съображения относно незаконосъобразността на обжалваното решение и моли същото да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ***, чрез пълномощника ***.а, с който се оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения относно правилността на обжалваното решение, като молят същото да бъде потвърдено.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове от Д. И. Д. против *** с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр.

1 ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ***, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит при посочените условия, чиято сума е усвоена от ищеца, като добавя, че договорната лихва по договора е в размер на 37,06 лева и таксата за бързо разглеждане на кредита в размер на

226,94 лв.

Развива съображения за липса на нищожност/недействителност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания и на клаузата за такса разглеждане. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

По делото не е спорно, че между **** /сега ***/ и Д. И. Д. е сключен договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който получил сумата в размер на 1 100 лева, при ГПР 49,70%, годишен лихвен процент 40,97%, с договорната лихва по договора в размер на 37,06 лева и таксата за бързо разглеждане на кредита в размер на 226,94 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на въззивно обжалване е отхвърлянето на предявения от Д. И.

Д. срещу ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл.

19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 146, ал.

1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК за обявяване нищожност/недействителност на договор за потребителски кредит № **** г.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49, 7%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК .

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за 2 услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор е предвидена и такса за бързо разглеждане в размер на 226, 94 лв., която представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. Видно е, че тази такса е била начислена още при сключване на договора и е посочена в тях. В случая, в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.

След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Поради това следва да се приеме, че така предвидената такса за бързо разглеждане съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено , а вместо него постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на ***, че сключеният между Д. И. Д. и **** /сега ***/ договор за потребителски кредит № **** г. е нищожен на основание чл.26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл.

22 и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗПК.

3

По отговорността за разноски:

По разноските в първоинстанционното производство.

В първоинстанционното производство ищецът е внесъл държавна такса в размер на 54, 56 лв., като с първоинстанционното решение на *** е осъден да заплати на Д. И. Д. разноски за държавна такса в размер на 9,08 лв. С оглед уважаването на иска за нищожност на целия договор, *** следва да заплати на Д. И. Д. направените в първоинстанционното производство разноски за държавна такса в размер на 45, 48 лв.

По отношение на присъдените разноски на „ВИВУС. БГ“ ЕООД в първоинстанционното производство.

В първоинстанционното производство, *** е внесъл държавна такса в размер на 50 лв. по насрещния иск, като първоинстанционният съд е определил юрисконсултско възнаграждение за отхвърлените искове на ищеца в размер на 100 лв. и за уважения насрещен иск също 100 лв.

С оглед изхода на делото /уважаването на главния иск на ищеца за нищожност на целия договор/, Д. И. Д. дължи на *** единствено разноските по предявения насрещен иск – държавна такса в размер на 50 лв. и определеното от първоинстанционния съд, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Поради това решението следва да бъде отменено, в частта с която Д. И. Д. е осъден да заплати на ***, разноските направени в първоинстанционното производство над сумата от 150 лв. до присъдените разноски в размер на 250 лв.

Ищецът Д. И. Д. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за което е приложен договор за правна защита и съдействие.

Съдът като взе предвид решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, факта, адв. М. М. води десетки дела с подобен предмет, като ползва бланкови молби и не се явява лично в съдебните заседания, както и че делото не се отличава с фактическата и правна сложност на делото, предвид наличието на многобройни подобни дела в страната, следва да определи адвокатско възнаграждение на адв. М. М. за оказаната в първоинстанционното производство безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 150 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото *** следва да заплати на адв. ***** М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И.

Д. в първоинстанционното производство в размер на 150 лв. с ДДС.

По разноските във въззивното производство.

Видно от данните по делото Д. И. Д. е заплатил държавна такса в размер на 27, 28 лв.

С оглед изхода на делото *** следва да заплати на Д. И. Д. направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 27, 28 4 лв.

Ищецът Д. И. Д. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за което е приложен договор за правна защита и съдействие.

С оглед изложените по – горе мотиви, съдът определя адвокатско възнаграждение на адв. М. М. за оказаната във въззивното производство безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 100 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото *** следва да заплати на адв. ***** М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И.

Д. във въззивното производство в размер на 100 лв. с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд - гр. **** в обжалваната част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА по предявения иск от Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

****, ул. ***** против ***, ЕИК *****, с адрес гр. ****** с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 вр. ал.

5 от ЗПК, че сключеният договор за потребителски кредит № **** г. е нищожен.

ОТМЕНЯ решение № 17/17.02.2025., постановено по гр.д. № 899/2024г. по описа на Районен съд - гр. ****, в частта с която Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. ***** е осъден да заплати на ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****** разноските направени в първоинстанционното производство над сумата от 150 лв. до присъдените разноски в размер на 250 лв.

ОСЪЖДА ***, ЕИК *****, с адрес гр. ****** да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. ***** направените пред първоинстанционния съд разноски за държавна такса в размер на 45, 48 лв.

ОСЪЖДА ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на адвокат М. В. М., АК *******, гр.*******, ****** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д. И. Д. в първоинстанционното производство в размер на 150 лв. с ДДС.