Решение № 174 от 14.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 174

К., 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Мария К. Дановска при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20225100500201 по описа за 2022 година С решение № 291/26.08.2022 г., постановено по гр. д. № 948/2022 г. по описа на Районен съд – К., е наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на С. М. Х., живуща в с. С., общ. К. против Х. Н. Х. от К.. Съдът е задължил извършителя Х. Н. Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. М. Х.. Забранил е на Х. Н. Х. да доближава на по-малко от 50 метра С. М. Х., както и жилището й в с. С., общ. К., ул. „П.“ № **, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението. С решението съдът е наложил на Х. Н. Х. „глоба“ в размер на 500 лв. Осъдил е Х. Н. Х. да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 25 лв., както и да заплати на С. М. Х. направените по делото разноски от 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 20.00 лв. - внесен депозит за призоваване на свидетел. Въз основа на решението е издадена Заповед за защита № **/**.**.**** г.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Х. Н.

Х., който чрез пълномощника си адв. В. Р. от АК – К. го обжалва като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е кредитирал единствено и само твърденията на С. М. Х. и не е изяснил 1 напълно фактическата обстановка по делото. Обсъдени били показанията на полицейския служител, който не е бил на място към момента на извършване на твърдяното деяние. Сочи се, че видно от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение, шия, гръден кош, корем и крайници на С.

М. Х. били без следи от външни увреждания, но въпреки това, съдът приел за извършени описаните от пострадалата действия, което било необосновано.

Декларираните в съответствие с чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя обстоятелства не представлявали акт на домашно насилие. С обжалваното решение и издадената заповед за защита жалбодателят бил поставен в невъзможност да вижда детето си. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да обезсили издадената заповед за защита № **/**.**.**** г. Възразява срещу присъденото адвокатско възнаграждение в първоинстанционния съд, като счита същото за прекомерно и несъобразено с чл. 22 от Наредба № 1/2004 г.

Претендира за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН са подадени възражения по жалбата от въззиваемата страна С. М. Х., чрез адв. П. Д. от АК – К. - представител по пълномощие. Жалбата се счита за неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. В. Р. от АК – К., който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата.

В съдебно заседание въззиваемата страна С. М. Х., не се явява.

Представлява се от пълномощника си адв. П. Д. от АК – К., който оспорва въззивната жалба, като поддържа възраженията срещу същата. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и претендира за присъждането им.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

2

Производството пред първоинстанционния съд за налагане на мерки за защита от домашно насилие е образувано на 28.07.2022 г. по молба на С. М.

Х., за извършен на 30.06.2022 г. около 09.00 часа – 09.30 часа спрямо нея акт на домашно насилие от страна на съпруга й Х. Н. Х. в семейното им жилище в К.. Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН , срещу лице по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН – съпруг, поради което е процесуално допустима, като к ъм нея е приложена и декларация за извършеното насилие съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Молителката С. М. Х. и Х. Н. Х. са съпрузи. Семейното им жилище се намира в К., кв. „Г.к.“ и представлява самостоятелен етаж от къща. На 30.06.2022 г. около 09.00 часа – 09.30 часа Х. Х. започнал да се кара на съпругата си по повод, че не била почистила както трябва полюлея в стаята.

Казал й, че спи до късно и това й пречи да почиства къщата, че домът им е бардак, че не се грижи за семейството и е най-голямото му разочарование.

Познавайки характера му, тя замълчала и не му отговорила. Това го подразнило още повече и предизвикало физическа агресия към нея. Х. Х. се навел към съпругата си и я ударил с глава в лицето. От челото й потекла кръв.

Блъснал я силно с ръце, като я съборил на земята, след което стъпил с крак на гърдите й, хванал я за косата и започнал да удря главата й в пода, като този побой бил съпроводен с псувни и обиди. Силно изплашена, молителката започнала да вика за помощ. Х. Х. я оставил и отишъл към прозореца на стаята, за да го затвори. В този момент молителката успяла да избяга от стаята на двора. Отвън видяла съседката си З.. Помолила я да се обади на телефон 112. Вследствие на обаждането пристигнал полицейски екип, на който пострадалата разказала случилото се. Полицейският служител П. К., разпитан като свидетел, сочи в показанията си, че провел разговор с Х. Х., който признал, че не се сдържал и ударил съпругата си. Свидетелят сочи, че молителката имала кръв по челото, като сочи, че кръвта била доста разпространена, плачела и била разстроена. На челото на съпруга й също имало подутина. В присъствието на полицаите, С. Х. събрала багажа си и казала, че ще отиде в дома на родителите си заедно с детето на страните, тъй като това не се случвало за първи път. По-късно през деня посетила ЦСМП - 3

К., където раната й била обработена и била освидетелствена от съдебен лекар, който издал съдебномедицинско удостоверение № ***/30.06.2022г. за нараняванията. При прегледа били установени: оток и разкъсно-контузна рана на челото. Шия, гръден кош, корем и крайници били: без видими следи от външни увреждания. Посочено е в удостоверението, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната. Разкъсно-контузната рана на челото е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Тези фактически обстоятелства по делото се приемат за установени въз основа показанията на св. П. К., които съдът кредитира като непосредствени, напълно безпристрастни и кореспондиращи изцяло с установените при медицинското освидетелстване на молителката телесни увреждания по местоположение, механизъм и време на причиняване.

Тази доказателствена съвкупност подкрепя по несъмнен и безспорен начин обстоятелствата по отношение на осъщественото домашно насилие, изложени в представената по делото от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Останалите доказателства: показанията на св. Р.К. – съсед на семейство Х., в които сочи, че на 30.06.2022 г. не е чул да има караница или побоища в семейството, не променя по никакъв начин направените фактически изводи.

Що се отнася до личните обяснения на Х. Х., дадени пред първоинстанционния съд, а именно, че на процесната дата възникнал спор със съпругата му, че той искал да я успокои, да я прегърне и тогава си ударили главите, във връзка с оплакването във въззивната жалба, че същите не са обсъдени, настоящата инстанция следва да посочи, че обясненията са не само изолирани, т.е. не се подкрепят от другите доказателства, но са и опровергани от събраната доказателствена съвкупност. Налице са обсъдените показания на св. К., който е възприел състоянието на пострадалата непосредствено след акта на насилие – кръв по лицето й, плачела и била разстроена; извършителят признал пред свидетеля, че е ударил съпругата си. Налице са и обективни медицински находки по челото на пострадалата, за които освидетелстващият съдебен лекар е направил заключение, че са получени при действието на 4 твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната.

Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предмет на доказване в производството е осъществен спрямо молителката С. М. Х. акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН , извършен от ответника Х. Н. Х. на 30.06.2022 г.

Посочената разпоредба квалифицира като домашно насилие всеки акт на физическо, сексуално, психическо и пр. насилие, както и опитът за такова насилие в изброените хипотези. В случая актът на домашно насилие е извършен под формата на физическо посегателство спрямо пострадалата, с причинени телесни увреждания, и е осъществен по време, място и начин, описан от съда и съвпадащ напълно с изложените обстоятелства в молбата за иницииране на съдебното производство и подадената в тази връзка декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Доказаният акт на домашно насилие води и до необходимостта от налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

От своя страна, наложените мерки за защита по вид и продължителност са съответни на тежестта на акта на домашно насилие. Между същите и възможността на ответника да вижда общото на страните дете няма връзка. С наложените мерки не се цели да се ограничат или препятстват по какъвто и да е начин контактите на бащата с детето, а се цели да се отнеме възможността му да осъществява насилие спрямо молителката. Доколкото по делото няма данни, а и не се твърди със съдебно решение да е постановено срещите с детето да се осъществяват в дома на майката и в присъствието й, т.е. да има определен режимм за свиждане и лични контакти с детето, то изпълнението на мерките за защита по никакъв начин не ограничава правата на ответника като родител и няма да попречи на тези срещи. Или оплакването на въззивника в този смисъл, е неоснователно.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от молителката в първоинстанционното производство, като направено за първи път с въззивната жалба и необвързано с конкретно искане, няма процесуална стойност и не задължава настоящата инстанция с произнасяне по същото.

При този изход на делото следва въззивникът Х. Н. Х. да бъде осъден да заплати на С. М. Х. направените във въззивната инстанция разноски в 5 размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.09.2022 г. и съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, а по сметка на Окръжен съд – К. - държавна такса за въззивното производство в размер на 12,50 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291/26.08.2022 г., постановено по гр. д.

№ 948/2022 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, от К., кв. „Г.к.“ № ***Б да заплати на С. М. Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес: К., ул. „Б.“ № *, ет. *, офис *** направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, от К., кв. „Г.к.“ № ***Б да заплати по сметка на Окръжен съд - К. държавна такса за въззивното производство в размер на 12,50 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________