Решение № 2161 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2161 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330107927 по описа за 2022 година

Решение по исков спор, постановено по общия ред , чл. 235 от ГПК .

Делото е образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк” АД „ ЕИК 831919536, банка със седалище и адрес на управление в София, пл. Света Неделя № 7, депозирана против П. И. М., ЕГН ********** , от **************** , с искове с правно основание чл.

422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 138 от Закона за задълженията и договорите.

Според изложените с исковата молба факти, на 10.11.2017г„ в гр.П. бил сключен между "МАРТРАНС-07" ЕООД, ЕИК 104697479 - като кредитополучател и ответника П. И. М., ЕГН ********** - като солидарен длъжник, договор № ** за кредитна карта за бизнес клиенти. Съобразно договора банката предоставила кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3 000.00 лв. (три хиляда лева), ползван чрез кредитна карта „VISA Business“, който бил ползван от кредитополучателя чрез кредитната карта. Дължима била и месечна лихва в размер на 1.35%, а минималната погасителна вноска била дължима до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентските плащания. Крайния срок на погасяване на кредита бил 30.11.2019г. Солидарната отговорност между кредитополучателя "МАРТРАНС-07" ЕООД и ответника – солидарен длъжник П. И. М. към кредитора - ищец била поета съгласно чл.14.4 от договора за кредит, като изрично е договорено, че солидарният длъжник встъпва, на осн. чл.101 от ЗЗД и при условията на чл.121-127 от ЗЗД. в задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и се задължава да отговаря солидарно с него пред кредитора до окончателното им погасяване.

1

Кредитополучателят "МАРТРАНС-07" ЕООД изпаднал в забава – обслужвал предоставения му кредит нередовно, като извършвал вноски не на падежа и не в необходимия размер. Вземането на банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо, с нарочни уведомления за предсрочна изискуемост. Уведомлението до ответника М. било връчено на 09.07.2019г., като му е дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията, каквото не е осъществено. На 30.11.2019г. изтекъл и крайният срок за погасяване на кредитното задължение, определен в чл.4.4 от договора за кредит.

На 29.05.2020г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за плащане по чл.417 от ГПК до Районен съд – Пловдив, и по образуваното частно гражданско дело № 5791/2020г. на същия съд била издадена заповед № 2594 от 03.06.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Длъжникът П. М. възразил в срок. С оглед изложеното , иска се от съда да постанови решение, с което да се установи спрямо този длъжник съществуването на вземането по заповедта : 1 888.55 лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.05.2020г. до окончателното й изплащане; 120.00 лв. - разходи за уведомяване; 97.65 лв. – възнаградителна лихва за периода от 18.09.2018г. до 23.11.2018г., 446.17 лв. лихви за забава за периода от 24.11.2018г. до 27.05.2020г., както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В отговора си , подаден в срока по чл. 131 от ГПК , ответната страна е оспорила исковете като неоснователни. Твърди задължението му да се е погасило на основанието по чл. 739 ал.

1 от Търговския закон, тъй като кредитополучателя изпадал в несъстоятелност. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Исковете са допустими като установителни, тъй като сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК са спазени; има и идентичност между вземането, така както е описано в заявлението, и това, предмет на исковата молба.

В първото открито съдебно заседание ответникът е признал иска.

Независимо от това признание, съдът не може да се произнесе с решение по чл. 237 ал. 1 от ГПК, а следва да реши спора по общия ред на чл. 235 от същия кодекс, по следните правни съображения:

Ищецът черпи права от договор; съобразно изложеното в исковата молба, такъв е бил сключен между банката и "МАРТРАНС-07" ЕООД, като банката е предоставила на това дружество кредит, усвояем чрез нарочен платежен инструмент, кредитна карта , а дружеството – кредитополучател са е задължило да върне усвоената сума ведно с възнаградителна лихва и в определени срокове и размери ( минимална погасителна вноска).

Между тези две дружества следователно е налице договор за револвиращ банков заем; според определението на чл. ІІ.2.4 от общите условия на договора „клиент„ може да бъде само юридическо лице , едноличен търговец или ведомство. Ответника се е задължил писмено по същия договор да отговаря с цялото си имущество за връщането на сумата, която не е получил – тя е преведена по сметката на кредитополучателя. Следователно, 2 съществените елементи на договора между страните , установени от съда, изпълват съдържанието на договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите , като М. има качеството на поръчител. Нормите на раздел VІ глава 1 от Закона за задълженията и договорите не предвиждат самостоятелно основание за възникване на облигационна връзка между страните , те поясняват възникнал на друго основание ( договор или закон ) режим на отношения и по никакъв начин не отричат приложението на чл. 147 от същия закон по отношение на лице , чиято солидарна отговорност е възникнала по силата на договор за поръчителство.

Щом ответника е поръчител, спрямо него е приложим срока по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. Според тълкувателно решение № 5/2019, ОСГКТК, този срок тече от датата, на която вземането по договора за кредит е станало изискуемо в пълен размер, вкл. и при обявена предсрочна изискуемост .

Установява се от приложените на листове 33 и 37 от делото уведомления за предсрочна изискуемост, че такава е била обявена на длъжниците. Това се е случило на дата 03.07.2019г., като уведомленията са редовно връчени. Извършилия връчването частен съдебен изпълнител е спазил изискванията на процесуалния закон касателно връчването на книжа и е удостоверил връчване по реда на чл. 47 и на двамата длъжници; тези протоколи за връчване, на л.36 и 40 от делото съставляват съответно официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и съдът е длъжен по смисъла на тази норма да възприеме връчването за осъществено. При редовно обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за банков кредит, кредиторът не може да черпи права от по – късната по дефиниция дата на изтичане на срока на договора.

Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено в съда на дата 29.05.2020г. Към тази дата съответно срока по чл. 147 от ГПК е изтекъл спрямо поръчителя.

Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. От тази му характеристика следват два извода. Първо, изтичането му не се погасява не само възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство в цялостното му качество на материално правоотношение между страните. На следващо място , като преклузивен, този срок не може да бъде продължен, а пропускането му – санирано чрез отказ от същия след изтичането му , какъвто на практика резултат се постига чрез признанието на иска.

С оглед казаното , между страните не съществува твърдяното правоотношение и съдът следва да отхвърли исковете с решение по общия ред. Тъй като признатото право противоречи на чл. 147 от Закона за задълженията и договорите , условията на чл. 237 от ГПК не са налице.

Разноските се присъждат в тежест на ищеца. Лимитират се до хонорар на процесуален представител на ответника – длъжник в производството по чл. 417 от ГПК , какъвто е претендиран на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. По исковото производство няма направено от ответника искане за присъждане на разноски, няма и данни такива да са 3 направени.

Воден от изложеното и на основанието по чл. 235 от ГПК , съдът РЕШИ:

Отхвърля исковете на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление в София, пл. Света Неделя № 7, да бъде признато за установено спрямо П. И.

М., ЕГН **********, от ***************************, че в отношенията между страните, дължи на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление в София, пл. Света Неделя № 7, плащане на следните суми по договор № ** за кредитна карта за бизнес клиенти от 10.11.2017г.: 1 888.55 лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.05.2020г. до окончателното й изплащане; 120.00 лв. - разходи за уведомяване; 97.65 лв. – възнаградителна лихва за периода от 18.09.2018г. до 23.11.2018г., 446.17 лв. лихви за забава за периода от 24.11.2018г. до 27.05.2020г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по частното дело № 5791/2020 год. по описа на Районен съд Пловдив, Х гр. състав.

Осъжда „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление в София, пл. Света Неделя № 7, да заплати на адв. М. Р. К. – Х. , личен номер на адвокат **, адрес на дейност *********, сумата от 420.23 лева хонорар по двете дела на осн. чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4