Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 578 от 13.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 77/2023
Вид
Определение № 578
Подписан
13.11.2024
Състав
Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Благоевград, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20231200900077 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р. Г. К., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Г. Д., АК-Б., със съдебен адрес: гр. С. ..., с която срещу „Д..., с ЕИК ... – са предявени осъдителни искове – за осъждане на ответния застраховател да заплати на ищеца суми за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие ПТП на 17.03.2021г., като застраховател по задължителна застраховка „Г...“ на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Р.“, с регистрационен № ...

По делото е постановено решение № 102/16.07.2024г. срещу което от ищеца е постъпила въззивна жалба с вх.№ 11464/29.08.2024г.

Въззивната жалба е администрирана и изпратена на въззивния съд АС С.

С определение № 2818/04.11.2024г. делото е върнато на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по чл.248 ГПК. Изтъкнато е, че във въззивната жалба е посочено, че неправилно са присъдени разноските по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е прието, че в тази част въззивната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК и по нея следва да се произнесе първоинстанционният съд.

При тези указания първоинстанционният съд дължи произнасяне по искането на ищеца във въззивната жалба, в частта, представляваща оплакване по отношение на присъдените разноски и дължима държавна такса от тази страна по реда и условията на чл.248 ГПК.

Препис от въззивната жалба, съдържаща и искане, което по същество следва да се определи като такова по реда на чл.248 ГПК, е връчено на ответната страна, поради което следва да се счете, че процедурата по чл.248, ал.2 ГПК, е изпълнена.

По същество – искането на ищеца във въззивната жалба с характер на молба по чл.248 ГПК - за изменение на решението в частта на присъдените разноски е неоснователно.

По същество се искат всички направени разноски при уважаване изцяло на предявените 1 искове. Също така в жалбата жалбоподателят е поискал присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид броя на проведените четири на брой съдебни заседания.

В мотивите на решението съдът е посочил защо е определил и присъдил конкретно определеният размер, като го е съобразил съобразно уважената част от исковете, реално свършената от пълномощника на ищеца работа, фактическата и правна сложност на делото.

Изрично в мотивите на решението, в частта за разноските, съдът е посочил, че с оглед изхода от спора ответното дружество дължи на ищеца разноските по делото, съобразно уважената част от иска - арг. чл.78, ал.1 от ГПК. Такива по делото от ищеца са направени в размер на 4529,93 лв., на основание заплатена държавна такса и сумата от 1931 лв. за експертизи или общо направени от ищеца разноски от 6460,93 лв. Съобразно уважената част от исковете общо за сумата от 34 409,25 лв. спрямо заявения общ размер от 113 248,39 лв., на ищеца от ответната страна се дължат разноски от 1963,08 лв.

Като вид разноски са калкулирани и такива за процесуално представителство. Съдът е отчел фактът, че ищецът е упълномощил адвокат, който е осъществил защитата му при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /така определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК на ВКС/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на чл.38 ЗА съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед вида и размера на спорния материален интерес или в случая 9179,94 лв. /арг. чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата/. За неоснователно е прието възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението, поради установена фактическа сложност на делото, предвид обема и вида на свършената работа, предвид броя на проведените съдебни заседание, вида и обема на събраните доказателства, поради което възнаграждението се явява пропорционален и съответен не само на материалния интерес, но и на действително свършената работа. С оглед частичното уважаване на исковете на адвоката на ищеца, осъществил защитата му по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, следва да се определи възнаграждение, съобразно уважения размер или за сумата от 2789,22лв., като това вземане се дължи директно на пълномощника При тези аргументи не е налице основание за изменение на решението, в частта за разноските, тъй като определеният размер е съответен на направените разноски и присъден съобразно с уважената част от предявените искове и обема и вида на свършената работа.

Отделен аргумент за неоснователност на искането за изменение на решението в посочената част и приложение и на чл.7, ал.9 от цитираната от жалбоподателя наредба е фактът, на постановяване на задължителни по см. на чл.633 ГПК решения на СЕС – Реш. От 23.11.2017г. по съединени дела № С – 427/16г. и № С-428/16г. и Решение на СЕС от 2

25.01.2024г. по дело № С – 438/22г., според които съдът не е обвързва да прилага разпоредбите на цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004г., ако установи, че претендираният размер разноски с оглед на конкретния случай не съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“ .

С оглед принципа за невлошаване положението на жалбоподателя няма основание за намаляване на определения размер разноски, дължим на основание адв.възнаграждение, но не е налице основание и за завишаването му на поисканото от жалбоподателя основание.

Размерът на дължимото адв.възнаграждение /дори в хипотези на уговорено такова при някое от условията на чл.38 ЗА/ се дължат при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседание, събраните доказателства и приноса на пълномощника за тяхното събиране и кредитиране, процесуалното поведение на пълномощника /депозиране на отговори, молби, жалби и др./, които обстоятелства отчетени и на база на тях определеният размер адвокатско възнаграждение и присъждането му съобразно уважената част от исковете следва да се счете за определени съобразно горните критерии, поради което не са налице основания за ревизирането на съдебния акт в частта по разноските.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл.248 ГПК на ищеца Р. Г. К. , обективирано във въззивна жалба с вх.№ 11464/29.08.2024г. за изменение на Решение № 102/16.07.2024г., постановено по т.д.№ 77/2023г. по описа на ОСБ, в частта за разноските.

Определението, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК, може да се обжалва пред АС С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

3