Решение № 17313 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17313 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110170381 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявена е молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Молителката С. Б. А., ЕГН **********, поддържа, че с ответника Д. М. М., ЕГН **********, са родители на малолетното дете В. Д.М.а, ЕГН **********. Сочи, че страните са разделени и от месец декември 2020г. не живеят заедно, като по гр. дело № 28090/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка на детето. Твърди, че ответникът нито се интересува от детето, нито заплаща издръжката, не е правил опити да осъществи контакт с дъщеря си, като изцяло се е дезинтересирал по отношение на нея.

В дадения от съда едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са родители на детето Вяра Димчева М.а, ЕГН **********, родена на 02.05.2018 г. (л. 7 от делото).

С решение № 4070 от 22.11.2021 г. на Софийски районен съд, 117 състав, постановено по гр. дело № 28090/2021 г., родителските права по отношение на детето са 1 предоставени на майката, при която е определено местоживеенето, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка на детето (л. 6 от делото).

Установява се, че молителката има сключен трудов договор считано от 14.06.2022г. с фирма: Кафе „Блeк & Уайт Уг“, с адрес гр. Берлин (л. 44 – л. 48 от делото). От представения по делото трудов договор се установява, че молителката работи в Ф. Р. Германия, гр.

Берлин, при работно време минимум – 12.5 часа седмично или 50 часа месечно (л. 12 от делото).

Обстоятелството, че молителката живее и работи в Германия се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел – В.Д. А., майка на молителката.

Показанията на свидетелката прецени по реда на чл. 172 от ГПК съдът намира последователни, логични и съответстващи на останали събран по делото доказателствен материал поради което ги кредитира изцяло. Свидетелката категорично заявява, че ответника не търси детето или нея, както и че детето не го познава, което обстоятелство се подкрепя и от изискания и изготвен по делото социален доклад на ДСП - Възраждане, както и до някъде от изложеното от самия ответник в съдебно заседание пред настоящия състав, че не е взимал детето, въпреки, че за този факт излага други обстоятелства, а именно, че му е отказан достъп или че тъй като майката живее в Р. Германия няма от кой да вземе детето, както и че не знае, че със съдебно решение му е определен режим на лични контакти с детето.

По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е представен социален доклад на ДСП – Възраждане от 07.07.2023г. Установява се, че грижи за детето полагат майка и баба майчина линия, като за него са подсигурени всички условия за правилното му отглеждане. Молителката пред социалния работник е посочила, че получава подкрепа и от своя баща Б. А., които работи в Р. Германия. При социалното проучване детето е споделило на социалния работник, че не знае името на баща си и не помни кога го е виждала за последно. (л. 39 от делото).

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.

Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна. Същевременно, за да може молителят да упражнява ефективно права над детето, той трябва да разполага с възможност да го извежда извън територията на Република България – необходима мярка относно упражняването на тези права (чл. 59, ал. 2, предл. 3 СК) се явява именно съдебното разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на малолетната по реда на ЗБЛД. От друга страна престоят на детето извън страната трябва да не възпрепятства и да осигурява възможност бащата да осъществява режима на лични отношения с него.

Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от 2 родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).

Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното: родителите на детето са разделени, на майката са предоставени родителските права, а на бащата е определен режим на лични отношения, по силата на съдебно решение. От месец юни 2022 г. майката живее и работи в Р. Германия, а детето към момента се отглежда с помощта на бабата по майчина линия. Последната няма възможност да осъществява почесто контакти с детето си, поради трудовата й ангажираност в Германия и липсата на съгласие от страна на бащата за пътуване извън пределите на Р. България и издаване на паспорт на Вяра, което се установява и от заявеното от страна на ответника в съдебно заседание. Връзката дете-родител следва да бъде съхранена, тъй като това е от изключителна важност за правилното развитие и израстване на детето, и формирането му като личност. От друга страна престоят на детето извън страната трябва да не възпрепятства бащата да упражнява режима на лични отношения, определен му с него, поради което следва молителката да осигурява възможност и да не препятства бащата, да осъществява режима на лични отношения с детето си, така, както те са уредени. По делото не се събраха безспорни доказателства, че бащата не осъществява определеният му режим на лични отношения и че не общува с детето си.

Твърденията на ответника, че майката работи като проститутка на територията на Р.

Германия останаха недоказани, дори напротив същите са опровергани от представения по делото трудов договор и от показанията на свидетелката А..

Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация и съдът не е обвързан от исканията на страните.

Като взе предвид горното, съдът счита молбата за основателна и следва да я уважи, като замести съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете Вяра, придружавано от своята майка С. Б. А., ЕГН **********, извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз, за срок три години, за неограничен брой пътувания, считано от влизане на настоящото решение в сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Д. М. М., ЕГН **********, с детето В.Д.М.а, ЕГН **********, определен с влязло в сила съдебно решение, както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.

Относно разноските за делото

3

Предвид изхода на делото на разноски има право ищцовата страна но доколкото липсва такова искане, като не са представени и доказателства да са реално направени съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181 -ви състав

РЕШИ:

ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, на бащата Д. М. М., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете В. Д.М.а, ЕГН **********, придружавано от своята майка С. Б. А., ЕГН **********, извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз, за срок от три години, за неограничен брой пътувания, считано от влизане на настоящото решение в сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Д. М. М., ЕГН ********** с детето, определен с влязло в сила съдебно решение, както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4