Решение № 12126 от 21.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12126 гр. София, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110155544 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от „******* ЕООД срещу „******** ЕООД, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването на правото на принудителното им събиране следните суми: 1 335,16 лева – главница, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2011 г. до окончателното плащане; 7,48 лева – мораторна лихва за периода 07.07.2010 г. – 11.07.2011 г.; 15,79 лева – мораторна лихва за периода 07.07.2010 г. – 11.07.2011 г.; 96,89 лева – мораторна лихва за периода 12.07.2010 г. – 11.07.2011 г.; 10,69 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2010 г. – 11.07.2011 г. и 629,32 лева – направени разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30121/2011 г. по описа на СРС, 24 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 30121/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав ответното дружество „******** ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист срещу ищцовото дружество „******* ЕООД за следните суми:

1 335,16 лева – главница, ведно с мораторна лихва, считано от депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.07.2011 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 7,48 лева –мораторна лихва за периода 07.07.2010 – 11.07.2011, сумата в размер на 15,79 лева –мораторна лихва за периода 07.07.2010 – 11.07.2011, сумата в размер на 96,89 лева –мораторна лихва за периода 12.07.2010 – 11.07.2011, сумата в размер на 10,69 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2010 – 11.07.2011, както и сумата в размер на 629,32 лева - сторени в заповедното производство разноски. На 02.11.2011 г. ответникът е депозирал молба до ЧСИ Петков с рег. № 851 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство срещу ищеца, следствие от което е образувано и. д. № 20118510402022 на ЧСИ М. Петков.

Поддържа, че последни изпълнителни действия по изпълнителното дело са извършвани на 25.10.2018 г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Излага съображения, че от последното изпълнително действие до 1 предявяване на настоящия иск е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което правото на принудително събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист е погасено. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

От страна на ответника „******** ЕООД в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор на исковата молба.

Със становище от 29.04.2025 г. ответникът признава, че последното изпълнително действие по изпълнително дело № 2022/2011 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков е извършено на 25.08.2018 г. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба процесното изпълнително дело е прекратено поради настъпила перемпция, ищецът няма качеството на длъжник по висящо изпълнително производство и съответно няма и правен интерес от предявения иск, поради което същият е недопустим. В условията на евентуалност признава иска и моли в негова тежест да не бъдат възлагани сторените от ищеца разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложения на лист 3 по и.д. № 2022/2011 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков изпълнителен лист се установява, че на 18.10.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30121/2011 г. по описа на СРС, 24 състав е издаден изпълнителен лист в полза на „******** ЕООД срещу „******* ЕООД за следните суми: 1 335,16 лева – главница, ведно с мораторна лихва, считано от депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.07.2011 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 7,48 лева –мораторна лихва за периода 07.07.2010 – 11.07.2011, сумата в размер на 15,79 лева –мораторна лихва за периода 07.07.2010 – 11.07.2011, сумата в размер на 96,89 лева –мораторна лихва за периода 12.07.2010 – 11.07.2011, сумата в размер на 10,69 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2010 – 11.07.2011, както и сумата в размер на 629,32 лева – разноски по делото.

Видно от приложената на лист 1 по и.д. № 2022/2011 г. молба се установява, че на 02.11.2011 г. въз основа на издадения на 18.10.2011 г. изпълнителен лист ответникът „******** ЕООД е поискал образуването на изпълнително дело срещу „******* ЕООД и е възложил на частния съдебен изпълнител да избира начина на изпълнение и да извършва всички необходими действия във връзка с възложените му правомощия.

Съгласно приложеното на лист 100 по и.д. № 2022/2011 г. писмо на 21.09.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „****** ЕООД в „О******Д.

Видно от приложената на лист 102 по и.д. № 2022/2011 г. молба на 08.08.2017 г. взискателят „******** ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в случай, че се установи, че същият разполага с такива. Върху молбата има резолюция на частния съдебен изпълнител да се извършат поисканите действия след заплащането на допълнителни такси.

Съгласно приложеното на лист 128 по и.д. № 2022/2011 г. писмо на 20.12.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „****** ЕООД в „О******Д.

2

Съгласно приложеното на лист 136 по и.д. № 2022/2011 г. писмо на 25.10.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „****** ЕООД в „О******Д.

Видно от приложената на лист 165 по и.д. № 2022/2011 г. молба на 18.07.2019 г. взискателят „******** ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в случай, че се установи, че същият разполага с такива. Върху молбата има резолюция на частния съдебен изпълнител да се извършат поисканите действия след заплащането на допълнителни такси.

Съгласно приложеното на лист 176 по и.д. № 2022/2011 г. Постановление за прекратяване от 13.09.2024 г., и.д. № 2022/2011 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че последното действие по изпълнителното дело е подадената на 18.07.2019 г. молба за прилагане на изпълнителен способ.

По допустимостта на предявения иск:

Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалнооправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимостта на вземането, предмет на издадени изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо, преценката за правния интерес от предявяване на иска по чл.

439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяването на изпълнителното производство, но и с оглед на конкретните правни последици при това прекратяване. В тази връзка, при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на заявена извънсъдебна претенция от ответника за плащане на оспореното вземане. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.

Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасеното по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен титул и при прекратено изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, тъй като само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебният изпълнител длъжникът не може да се 3 позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ, а дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, подлежащо на принудително изпълнение, тъй като въз основа на него е възможно инициирането на ново изпълнително производство, независимо, че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази хипотеза за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечение на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване (в този смисъл Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г., I I I г.о. на ВКС; Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2020 г., I т.о. на ВКС; Решение № 500410.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г., I т.о. на ВКС).

В настоящият случай, образуваното въз основа на изпълнителния лист от 18.10.2011 г. изпълнително производство е прекратено именно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (поради настъпила перемпция) , поради което правният интерес на ищеца от водене на настоящото дело произтича от възможността ответникът по всяко време да инициира ново изпълнително производство, в хода на което за ищецът ще липсва правна възможност да се позове пред съдебния изпълнител на последиците от изтеклата погасителна давност.

Предвид изложеното, предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно трайно установената съдебна практика вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се ползва със сила на присъдено нещо.

Независимо от обстоятелството, че заповедта се отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата се приравнява на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога пет години (в този смисъл Определение № 29/20.01.2022 г. по гр.д.

№ 720/2021 г., IV ГО на ВКС; Определение № 214/15.05.2018 г. по гр.д. № 1528/2018 г., IV ГО на ВКС; Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС;

Решение № 50099/28.11.2023 г. по гр.д. № 3614/2020 г., III ГО на ВКС; Решение № 50121/21.12.2023 г. по гр.д. № 3034/2020 г., IV ГО на ВКС).

Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането.

Съгласно чл. 116, буква „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/093260b7-693c-44d2-b0ee-00b23b812bd9