Решение № 103 от 07.02.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2305/2021
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 07.02.2022
- В сила
- 08.03.2022
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Русе, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20214520202305 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х. Н. ЮС., чрез процесуален представител, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0002632/16.09.2021г. на Директора на РД ”АА” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят управлявал автобус категория М 2 „Мерцедес 408Д“ с ДК № Р 24 61 КР, като извършвал обществен превоз на пътници с маршрутно разписание по автобусна линия гр.Русе – с.Бисерци № 18101, възложено от община Русе на превозвача, при който работел. На 29.07.2021. на автогара Русе - Юг му била извършена проверка от служители на РД “АА“ гр. Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. В хода на проверката жалбоподателят представил тахографски лист в който не били попълнени имената му , а също и датата на започване използването на този тахографски лист. За констатираните нарушения срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от св.Д.Д., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени административни наказания за нарушение по чл. 34 § 6 б. “а“ 1 вр.чл.93в ал.15 т.1 от ЗАПр „глоба“ в размер на 100 лв. и за нарушение по чл. 34 § 6 б.“б“ вр.чл.93в ал.15 т.2 от ЗАПр „глоба“ в размер на 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти, които приети за осъществили се факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно са отразени датата и мястото на нарушенията. Самите нарушения са описани подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на двете нарушения, за които е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционните разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 165 от 2014 г. касае тахографите в автомобилния транспорт, като в чл. 34 уредба са намерили използването на карти на водача и тахографски листове.
Еднозначно и безспорно е установено, че в приложения по делото ,л.7, тахографски лист за аналогов тахограф е с липсващи нормативно установени реквизити ПО чл.34 § 6 б.а“ 2 и „б.“б“ от Регламента ,каквито са името и фамилията на водача и датата на започване използване на този тахографски лист.
Видно от конкретно установените обстоятелства, в качеството си на водач жалбоподателят е нарушил тези си задължения. Фактите не се оспорват, а приложените в делото доказателства потвърждават констатациите. Случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, въпреки възраженията на защитата в тази насока, доколкото няма данни да се отличава с по- ниска степен на обществена опасност или последиците му да са с явно незначителен характер, или малозначителни. В случая се касае за две извършени нарушения, а отделно о това в хода на проверката са установени и други административни нарушения по ЗАПр. Всички тези обстоятелства сочат на извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и приложението на чл.28 от ЗАНН би било проява на необоснована снизходителност.
Нарушенията са установени по повод на осъществявана транспортна дейност, като регламента на същата е в съществена степен обстоен и стриктен, доколкото засяга интересите на множество трети лица, предвид естеството си.
Наложените административни наказания са законосъобразни доколкото се касае за абсолютно определени санкции и размерът им не зависи от волята на АНО или съда.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38–0002632/16.09.2021 г. на Директора на РД ”АА” - гр.Русе, с което на Х. Н. ЮС. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 34 § 6 б. “а“ вр.чл.93в ал.15 т.1 от ЗАПр и административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 34 § 6 б.“б“ вр.чл.93в ал.15 т.2 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3