Решение № 2668 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2668 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. М. като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20263110101693 по описа за 2026 година

Подадена е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от К. А. С. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. *********** срещу Р. *********** Р. с ЕГН ********** с адрес с гр. Варна, ул. *********** за постановяване на следните мерки за защита: по чл. 5 ал.1 т.1 ЗЗДН да се задължи Р. *********** Р. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. А.

С. ЕГН **********; по чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗДН да се забрани на Р. *********** Р. с ЕГН ********** да се приближава до К. А. С. ЕГН ********** и до жилището й, находящо се на адрес: град Варна, ул. „***********“ 88. по чл. 5 ал.1 т.4 ЗЗДН да се забрани на Р. *********** Р. с ЕГН ********** да осъществява контакт с К. А. С. ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за максимално предвидения срок.

В молбата се твърди, че страните са живели на семейни начала през периода 1990г. – 2024г. в жилището на молителката, находящо се на адрес: град Варна, ул. „***********“ 88. Поради лошото отношение на ответника спрямо молителкта, нейните деца и внуци тя поискала да се разделят и ответника да се изнесе от жилището й.

Ответникът не се изнесъл от жилището на молителката. Тя често пътувала до *********** и когато се връщала в България не можела да се прибере у дома си.

1

През м.11.2025г. след като молителката се прибрала в България ответникът й поискал 15 000 евро, за да напусне жилището. Молителката подала жалба в прокуратурата за случая.

На 09.12.2025г. молителката се прибрала в България, но ответника продължавал да бъде в дома й. Той започнал да я заплашва, че ще я бие, че ще стигне до болница и че ще я утрепе от бой. Обиждал я, че е курва. Взел дръжка от лопата и замахнал с нея срещу молителката. Молителката се заключила в стая на първия етаж на къщата. Ответникът започнал да блъска по вратата със сопата. После се качил на втория етаж, който преградил с вратичка, за да не може да влиза тя. Молителката се уплашила и си тръгнала като отишла да спи при дъщеря си без дори да си вземе дрехи.

На 05.03.2026г. молителката се върнала отново в България и отишла в дома си заедно с дъщеря си, за да си вземе дрехите и златата. Ответникът бил там и й казал „идваш за кратко и заминаваш курво". Отново й поискал 15 000 евро, за да си тръгне и не я пуснал на втория етаж, за да си вземе дрехи.

Ответникът взел парче арматура и замахнал срещу молителката, дъщеря й го спряла, за да не продължи.

На 22.03.2026г. молителката отново отишла в дома си, за да си вземе дрехи, но ответника не я пуснал и я изгонил като й казал „нямаш работа тука, махай се или ми дай пари за труда ми.“ Псувал я и я заплашвал, че ще разруши всичко, което е правено вътре в дома й.

Ответникът постоянно тормозел молителката, гонел я от дома й. Пускал в дома й децата си, с които тя се страхува да живее.

Ответникът непрекъснато псувал и обиждал молителката по телефона включително през последните 3 месеца.

Иска се налагане на мерки за защита.

В проведеното открито съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба за защита и моли да бъде издадена заповед за защита. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на молбата за защита.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН . Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът 2 са лица в отношенията по чл.3, т.2 от ЗЗДН – лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство.

Разгледана по същество молбата е основателна.

От декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че молителката е декларирала, че през м.11.2025г. след като молителката се прибрала в България ответникът й поискал 15 000 евро, за да напусне жилището.

Молителката подала жалба в прокуратурата за случая.

На 09.12.2025г. молителката се прибрала в България, но ответника продължавал да бъде в дома й. Той започнал да я заплашва, че ще я бие, че ще стигне до болница и че ще я утрепе от бой. Обиждал я, че е курва. Взел дръжка от лопата и замахнал с нея срещу молителката. Молителката се заключила в стая на първия етаж на къщата. Ответникът започнал да блъска по вратата със сопата. После се качил на втория етаж, който преградил с вратичка, за да не може да влиза тя. Молителката се уплашила и си тръгнала като отишла да спи при дъщеря си без дори да си вземе дрехи.

На 05.03.2026г. молителката се върнала отново в България и отишла в дома си заедно с дъщеря си, за да си вземе дрехите и златата. Ответникът бил там и й казал „идваш за кратко и заминаваш курво". Отново й поискал 15 000 евро, за да си тръгне и не я пуснал на втория етаж, за да си вземе дрехи.

Ответникът взел парче арматура и замахнал срещу молителката, дъщеря й го спряла, за да не продължи.

На 22.03.2026г. молителката отново отишла в дома си, за да си вземе дрехи, но ответника не я пуснал и я изгонил като й казал „нямаш работа тука, махай се или ми дай пари за труда ми.“ Псувал я и я заплашвал, че ще разруши всичко, което е правено вътре в дома й.

Ответникът постоянно тормозел молителката, гонел я от дома й. Пускал в дома й децата си, с които тя се страхува да живее.

Ответникът непрекъснато псувал и обиждал молителката по телефона включително през последните 3 месеца.

От свидетелство за съдимост на ответника се установява, че той е осъждан в *********** за престъпления против правилата за движение по пътищата.

От писмо от МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД Варна се установява, че за 3 страните няма данни да са настанявани за лечение в Психиатричните клиники на „Св.Марина“ ЕАД Варна.

От преписката материалите по преписка № *********** г. по описа на Първо РУ – ОД 4 МВР – Варна се установява, че молителката е подала жалба срещу ответника на 19.11.2025г. с оплаквания, че ответника я тормози, иска парите й. От страните са снети обяснения като преписката е приключила с Постановление от 23.01.2026г. за отказ за образуване на ДП поради липса на данни за извършено престъпление.

От приетата по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че ръкописният текст и подписа положен за „Декларатор" в Декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита срещу домашно насилие от 23.03.2026 г., са изпълнени от К. А. С..

От показанията на св.С. – дъщеря на молителката, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че молителката има къща в гр.Варна, ул.“***********“ ****. В къщата живеели молителката и ответника на семейни начала, но молителката не искала вече да живее с ответника. Той я обиждал и гонил от дома й, като й казвал „Курво, няма да живееш тук. Не те искам тука. Ще те гоня от къщата тебе.“. Ответникът заплашвал молителката, че ще я набие, замахнал към нея със арматура, която държал в ръка. Казал й, че ако я удари с желязото лошо щяло да й стане. Това се случило през м.03.2026г. Ответникът сменил патрона на бравата на втория етаж на къщата и не позволявал на молителката да влиза там, а тя имала вътре свои вещи.

Молителката се страхувала да ходи сама в дома си, тъй като ответника можел да я гони и да я бие и молила св.С. да я придружава. Молителката казала на св.С., че ответникът искал пари от нея, за да напусне къщата.

От показанията на св.*********** – син на ответника, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са живели от дълги години на семейни начала, но молителката не иска вече ответника да живее в дома й.

Ответникът помагала много на молителката по отношение на къщата и грижите за внуците й. Св.*********** не е чувал ответника да е посягал на молителката с желязо, да я гони от къщата, да я обижда и да е искал пари от нея, чувал е че молителката събирала подписи от съседи ответника да не 4 живее в дома й. Ответникът живеел на втория етаж в къщата, а молителката живеела на първия етаж. Ответникът сложил вратичка между първия и втория етаж.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, вр. с чл. 5 от ЗЗДН .

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От събраните по делото писмени доказателства – декларация по чл.9, ал.

3 от ЗЗДН, показанията на св.С. и св.***********, кредитирани от съда се доказа, че страните са живели на съпружески начала в гр.Варна в жилището на молителката, но тя вече не иска ответника да живее в нейния дом.

От декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че ответникът е осъществил психическо насилие над молителката като на 09.12.2025г. я заплашва, че ще я бие, че ще стигне до болница и че ще я утрепе от бой.

Обиждал я, че е курва. Взел дръжка от лопата и замахнал с нея срещу молителката. На 05.03.2026г. ответникът казал на молителката „идваш за кратко и заминаваш курво". На 22.03.2026г. ответника не я пуснал в дома й и я изгонил като й казал „нямаш работа тука, махай се или ми дай пари за труда ми.“ Видно от декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН ответникът псувал и обиждал молителката по телефона включително през последните 3 месеца.

Видно от показанията на св.С. през м.03.2026г. ответникът обиждал и гонил от дома молителката, като й казвал „Курво, няма да живееш тук. Не те искам тука. Ще те гоня от къщата тебе.“. Ответникът заплашвал молителката, че ще я набие, замахнал към нея със арматура, която държал в ръка. Казал й, че ако я удари с желязото лошо щяло да й стане. Молителката се страхувала да ходи сама в жилището си. Макар и част от спора между страните да е провокиран от имуществените им отношения по повод къщата, в която и двамата са живели съвместно това не изключва обстоятелството, че 5 поведението на ответника представлява домашно насилие. С поведението на ответника, с което обижда и заплашва молителката, с това, че я гони от дома й и не я допуска до втория етаж на жилището ответникът безспорно ограничава личния живот, личната свобода и личните права на молителката, с което осъществява домашно насилие спрямо нея.

Предвид горното, характера на извършеното домашно насилие, обстоятелството, че то се извършва няколкократно, обстоятелството, че това е първия акт на домашно насилие, по който спрямо ответника ще бъдат наложени мерки по ЗЗДН, обосновават необходимостта от налагането на следните мерки за защита: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; да се забрани на ответника да се приближава молителката, до дома й в гр.Варна, ул.“***********“ ****, местата й за социални контакти и отдих за срок от 4 месеца; да се забрани на ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 4 месеца.

На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 12.78 евро.