Решение № 5844 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5844 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221110208184 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „*** срещу електронен фиш № 8505087164, издаден от Агенция пътна инфраструктура, с което на юридическото лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се електронният фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена до съда, процесуалният представител на АПИ поддържа становище за законосъобразност на атакувания електронен фиш и моли същият да бъде потвърден.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

1

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от приобщената по делото справка от ОПП-СДВР се установява, че „** е собственик на ППС- влекач **, с технически допустима маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро3, в състав с ремарке с общ брой оси 5 /пет/, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг.

На 07.01.2022г. в 14:42ч. автомобилът се движел на територията на Столична община по път А-2, км 6+804, с посока намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство нямало данни да е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за него имало ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

Преминаването на автомобила било заснето с техническо устройство № 20142, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-2, км 6+804.

Срещу дружеството – жалбоподател, като собственик на ППС бил издаден процесния ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

От доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се установява, че в процесното време и на процесното място визирания по-горе товарен автомобил с ремарке се движел по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – А-2, км.6+804, сегмент 1222910846, като нямало данни дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП да е била заплатена, тъй като получената ТОЛ декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, е за ППС с технически допустима маса над 12т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни сресва над 12 т. с 5 оси. Декларираната категория била по-малка от заснетата. С оглед на това, възражението на жалбоподателя, че в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние, не се съдържа мястото на нарушението, се явява неоснователно.

От справката за собственост на ППС, се установява, че юридическото лице – жалбоподател е собственик на товарния автомобил.

Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно 2 средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимковия материал, снет от електронната система.

Видно от справката от „**, изискана служебно от съда – към момента на регистриране на нарушението, постъпилите данни от бордовото устройство са за две оси на влекача и 0 оси за ремаркето. Бордовото устройство е предоставено на ползвателя на 22.12.2021г., като първите получени данни са от следващия ден 23.12.2021г. с декларирани 0 броя оси на ремаркето. Първите данни с различен от 0 броя оси за ремарке, които са постъпили в системата, са от 14.01.2022г.

Съдът не споделя възражението, свързано с липса на дата на издаване на електронния фиш. В тази насока съдът съобрази, че процедурата по издаване на електронния фиш е различна от тази по ЗАНН, като няма отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.

Възражението за липса на вина, е ирелевантно, доколкото юридическите лица носят обективна отговорност /безвиновна/.

Съдът, обаче, счита за основателно възражението за неспазена процедура по издаване на ЕФ, поради неуведомяване на ЮЛ относно извършеното нарушение в противоречие с чл.

2, ал. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204, който според този състав следва да намери пряко приложение. Това се налага, тъй като действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. При наличието на договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл. 2, § 7 от Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране. Това изискване е въведено и в българското законодателство предвид изменението на чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата, влизащо в сила, считано от 01.01.2024г. Съгласно това изменение на закона - в случай на частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.

8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.

Отделно от горното, налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично 3 се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран подход.

Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Анализът на посочената разпоредба сочи, че законодателят е предвидил възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е процесното. Процедурата за административно наказване на нарушенията на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и следващите ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП. Предвид това, в случая административнонаказателната процедура е следвало да започне със съставяне на АУАН и след това издаване на НП, а не с издаването на ЕФ.

Това следва и от обстоятелството, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание - с първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а с втората се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

1 ЗП. Тоест, както субектите, така и предвидените административни наказания, са различни.

В тази връзка съдът ще посочи, че разширително тълкуване на материалноправна норма, с която се ангажира административнонаказателната отговорност на субектите, е недопустимо, тъй като води до неправомерно утежняване тяхното правно положение.

Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН и респективно НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Нарушен е императивният ред на закона за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на утвърдената от закона процедура.

Нарушаването на правото на защита се приема от константната съдебна практика за съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално основание.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на 4 жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна защита, е 680,00 лева. Поради липса на възражение за прекомерност, тя следва да се уважи в искания размер.

Претенцията за разноски, свързани със заплащането на 5,00 лева ДТ за издадено съдебно удостоверение е неоснователно, доколкото видно от материалите по делото, такава ДТ не е била заплатена от жалбоподателя.

Такава държавна такса, обаче, се дължи и предвид изхода на делото следва да бъде възложена в тежест на въззиваемата страна.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505087164, издаден от Агенция пътна инфраструктура, с който на „***, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ да заплати на „** сумата 680,00 лева /шестстотин и осемдесет лева/ - разноски, сторени в производството пред СРС.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ да заплати на Софийски районен съд разноски в размер на 5,00 лева /пет лева/ - държавна такса за издадено съдебно удостоверение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.