Решение № 421 от 08.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. С., 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.В.К. при участието на секретаря М.П.С. като разгледа докладваното от Г.В.К. Гражданско дело № 20231110138279 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С..“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С.,*****представлявано от А.А..,против М. Х. М.,ЕГН **********,С. Б. М.,ЕГН **********,и С. Б. М.,ЕГН **********,и тримата с адрес гр.С.,*****,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер,както следва : спрямо ответницата М. М. – 540,13 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 54,76 лева мораторна лихва за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,45,40 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,8,48 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.; спрямо ответника С. М. – 135,03 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,13,69 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г.,11,35 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,2,12 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.; спрямо ответницата С. М. - 135,03 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,13,69 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г.,11,35 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 1 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,2,12 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.

В исковата молба се твърди,че за процесния период между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,при което ответниците като клиенти на топлинна енергия се явяват задължени да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока,предвиден според общите условия. Сочи се,че ответниците са допуснали неизпълнение на своите договорни задължения,при което неиздължената главница възлиза на 810,20 лева,а за заплащането й ответниците отговарят според притежавания дял в съсобствеността – 4/6 идеални части за ответницата М. М. и по 1/6 идеална част от всеки от другите двама ответници. Предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва. С исковата молба са заявени и искове за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Ищецът твърди,че паричните суми съответстват на действително доставено количество топлинна енергия. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед депозирани възражения срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да бъдат уважени предявените искове.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответниците,с който оспорват исковете като неоснователни. Твърди се,че не е доказано между страните да съществува договорно правоотношение. Оспорва се да е доставено количество топлинна енергия в имота,съответно на претендираната цена. Ответниците молят съда да постанови решение,с което да бъдат отхвърлени исковете.

Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД намира исковете за основателни.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т.С..“ЕАД претендира от М.

Х. М.,С. Б. М. и С. Б. М. сумите от 810,20 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,82,14 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,сумата от 68,10 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,12,72 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 19626/2023 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т.С..“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.08.1985 г. Б.

2

С.ов М. и М. Х. М. се легитимират като собственици на недвижим имот апартамент ***** в ж.к.“*****“.

Според удостоверение от Столична община район „***** е идентичен с блок *** в ж.к.“*****“.

Видно от договор от 22.08.2002 г.,сключен между „Т.С.“ЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в сградата на бл.*** на ж.к.“*****“,като възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,възложителите приемат да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици от 20.08.2002 г.

Приети са общи фактури,издадени от „Т.С..“ЕАД за ап.2 бл.*** на ж.к.“*****“.

Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т.С..“ЕАД и „Т.С.“ЕООД,че е постигнато съгласие страните да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т.С.“ЕООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т.С..“ЕАД се задължава да заплаща цена за услугата.

Според удостоверение за семейно положение М. Х. М. е вдовица и има две деца – С. и С. М..

С определение на съда е отделено като безспорно в отношенията между страните,че Б. М. е починал на 25.10.2014 г. и М. М.,С. М. и С. М. са негови наследници по закон – преживяла съпруга и деца.

Видно от документи за главен отчет,същите са подписани за абонат.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,че общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на доставчика,дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,а главницата за топлинна енергия за процесния период възлиза на 837,78 лева.

Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза към 22.11.2023 г. няма отразени плащания в счетоводството на ищеца,изравнителните сметки са въведени и няма прихващане на задължения извън процесния период,ответникът има сума за възстановяване в размер от 61,67 лева,главницата за топлинна енергия възлиза на 832,98 лева,сумата за дялово разпределение е 68,10 лева,лихвата за забава е 82,05 лева върху главница за топлинна енергия и 12,22 лева върху сумата за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Това 3 означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,т.е. следва да бъде доказано,че съществува договорно правоотношение относно продажба на топлинна енергия,както и да бъде установено вземането за топлинна енергия по размер.

Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск – в конкретния случай искът се явява предявен на 12.04.2023 г. Съдът намира,че не рефлектира върху допустимостта на производството обстоятелството,че делото е разпределено за разглеждане на съдията,издал заповедта за изпълнение като счита,че по този начин не се достига до нарушаване принципа на разпределение на делата,регламентиран съгласно чл.9 от ЗСВ,тъй като при разпределение на частното гражданско дело по заявлението по чл.410 от ГПК е осъществено случайно разпределение на делата между всички съдии,а същевременно чл.86,ал.6 от Правилника за администрация на съдилищата допуска разпределяне на делото на съдията докладчик,който е издал заповедта за изпълнение,когато исковото производство се развива в същия съд. Отделно от това,в подкрепа на разбирането,че съдебно решение,постановено от съдията,който е издал заповед за изпълнение,не страда от пороци относно неговата валидност и допустимост е формирана съдебна практика на Върховния касационен съд,обективирана в определение № 303/16.04.2021 г.,постановено по ч.гражд.дело № 3956/2020 г. по описа на ВКС.

Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на недвижимия имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. За да счете,че ответниците са клиенти на топлинна енергия,съдът взе предвид представения договор за продажба на държавен недвижим имот,съгласно който ответницата М. М. заедно със съпруга си е придобила право на собственост върху имота,както и взе предвид,че с определение на съда е отделено като безспорно,че ответниците са наследници по закон на починалия през 2014 г. Б. М.,а и в подкрепа на същия извод е представеното към писмения отговор удостоверение за семейно положение на ответницата М. М.. Това означава,че ответницата М.

М. притежава 2/3 идеални части от недвижимия имот,а всеки от другите двама ответници – по 1/6 идеална част от недвижимия имот. В хипотезата,когато имотът е топлоснабден преди влизане в сила на ЗЕ договорното правоотношение възниква с лицето,което се явява собственик или носител на вещно право на ползване върху недвижимия имот.

Неоснователен е доводът на ответниците,че договорно правоотношение липсва,защото не е сключен договор в писмена форма. Цитираните от ответниците в писмения отговор разпоредби на чл.149,ал.1 от ЗЕ,чл.149а и чл.149б от ЗЕ са материалноправни по своя характер и на тези разпоредби като на същите не е придадено обратно действие,поради което същите намират приложение към правоотношения,възникващи след влизане в сила на 4 закона,но не и по отношение на сгради и имоти,които вече са топлоснабдени преди влизане в сила на закона. С оглед това,че в настоящия случай сградата е топлоснабдена преди влизане в сила на ЗЕ съдът счита,че преценката за наличието на договорно правоотношение следва да бъде реализирана при съобразяване притежаваното право на собственост и предвид липсата на спор между страните,че ответниците са съсобственици на недвижимия имот следва да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение към процесния период. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между страните се определят от общите условия на доставчика. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,отличаващи се от общите условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е цената на топлинна енергия да бъде заплатена в срока по общите условия. В хода на производството ответниците не са доказали да са изпълнили задължението си изцяло или отчасти,поради което предявената искова претенция за заплащане цена на топлинна енергия е доказан по основание. От събраните по делото доказателства може да бъде направен извод,че в сградата е въведена система за дялово разпределение – проведено е общо събрание за избор на дружество,което да реализира дяловото разпределение,както и е сключен договор със същото дружество.