Решение № 260090 от 27.08.2021, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 150/2020
- Вид
- Решение № 260090
- Подписан
- 27.08.2021
- В сила
- 18.09.2021
- Състав
- ЕЛЕНА СИМЕОНОВА ГЕРЕНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 2 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 260090/27.08.2021 г. гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА при участие на секретаря Марияна Василева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 150 по описа на съда за 2020 г.,
За да се произнесе взе предвид следното
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от М.С.Д., срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2496496, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на М.С.Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 189, ал.
4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, с аргументи досежно издаването му при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, предвид и което се моли съда да отмени същия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за същото, не се явява и не се представлява.
Представител на въззиваемата страна не се явява, като същата депозира в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН становище и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се и разноски
Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 24.12.2018 г. свидетелят М.Д. – мл.автоконтрольор при
РУ-В.Преслав, ОД
МВР Шумен, работил с мобилна радарна система за контрол на скоростта, позициониран на ул.“Александър
Стамболийски“, до дом№3 в с.Златар, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, където съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП определящ разрешената скорост за движение в населено място, същата била 50 км/час. Около 13, 09 часа, радарната система засякла лек автомобил "Шкода Октавия" с рег. № ***, който се движел със скорост от 90 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство – мобилна радарна система тип "TFR1-M", № 0553.
От справка в централна база – КАТ била установена собствеността на автомобила – същия бил собственост на М.С.Д. с ЕГН **********.
На собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 2496496 от ОД на МВР – Шумен, с който на М.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400,00 лева на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП , като в същия била вписана скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 87 км/ч след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването. Електронния фиш бил връчен на жалбоподателя на 08.05.2020 г. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 24.12.2018 г. в 13.
09 часа, лек автомобил марка лек автомобил
"Шкода Октавия" с рег. № *** се движел със скорост от 87 км/ч. по ул.“Александър
Стамболийски“ в с.Златар, общ.Велики Преслав, обл.Шумен – населено място, с посочено от закона по отношение на същото ограничение за скоростта на движение до 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип "TFR1-M", № 0553.
Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 90 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 87 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 24.12.2018 г. в 13. 09 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ***. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка № 1-54-18/20.03.2018 г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км. /ч.
От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил лек автомобил "Шкода Октавия" с рег. № *** собственост на М.С.Д. с ЕГН **********
При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателят М.С.Д. , след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик/ползвател. Т. е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания "глоба". Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението, каквато в случая не е подадена.
В § 6, т.
65 (нова - ДВ бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП се определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Доводът на жалбоподателя, че не са били налице законовите предпоставки административно – наказващият орган да приложи процедурата по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото нарушението е установено чрез мобилно техническо средство, е неоснователен. Във връзка с цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, следва да се отбележи, че след постановяването му е приета Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, въз основа на която вече са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Съгласно същата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП, е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.
165, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
В чл.
2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /Наредбата/ се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди изменението на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г.
Предвид посоченото, електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Установено е, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 1-54-18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M от 20.03.2018 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г.
В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система, за дата на използване 24.12.2018 г. (задължително изискване на чл. 10 от Наредбата). Видно от Протокола по чл.
10 от наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че ограничението на скоростта е 50 км/ч., важимо за мястото на нарушението.
При така попълнени данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от събраните доказателства, използваното АТСС е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време. Ето защо съдът намира, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателя е движел с посочената скорост от 87 км/ч. и то в населено място, а именно – с.Златар, в което като такова е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.