Решение № 430 от 21.11.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 728/2023
- Вид
- Решение № 430
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 21.11.2023
- Състав
- Милен Петров, Мария Велкова, Силвия Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 430 гр. Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен Петров
Членове:
Силвия Павлова
Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500728 по описа за 2023 година
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от взискателя К. С. Г. против постановление от 18.09.2023 г. на ДСИ по изп.д.№ 20134520405127 и присъединеното към него изп.д.№ 20134520405137, с което е отказано извършване на разпределение на постъпила по изпълнителното дело сума и превеждането й на взискателя.
Твърди се, че отказът е незаконосъобразен по изложените в жалбата съображения и се иска неговата отмяна.
Ответницата по жалбата Ф. С. Х.- Г. в качеството й на съпруга и законен ответник на длъжника С. К.ов Г., починал на 16.08.2023 г. е подала писмено становище, в което не изразява становище по основателността на жалбата.
Сочи, че е превела дължимата сума след смъртта на съпруга си като личен акт на добра воля, което иска да бъде съобразено.
Ответницата по жалбата К. С. Г. в качеството й на наследник на длъжника С. К.ов Г., поч. на 16.08.2023 г. не е подала писмени възражения и не изразява становище по жалбата.
Приложените мотивите обжалваното постановление. на съдебния
1 изпълнител във връзка с
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- взискателя в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя против длъжника С. К.ов Г., поч. на 16.08.2023 г. за принудително събиране на дължима издръжка.
Длъжникът е не предприел действия за доброволно плащане на дължимите от него суми след получаване на ПДИ, поради което са извършени редици изпълнителни действия за погасяване на задълженията му за издръжка. Към момента на неговата смърт са налице непогасени вземания на взискателя.
След смъртта на длъжника законният му наследник- преживялата съпруга е внесла сумата в размер на 5000 лв. за погасяване на дължимите от длъжника неплатени месечни издръжки за минало време.
С обжалваното постановление ДСИ е отказал да извърши разпределение и да преведе на взискателя сумата и е разпоредил същата да бъде преведена на ЧСИ М. М. въз основа на наложен запор върху вземанията на длъжника по съображения, че задължението за издръжка е строго лично и се прекратява с факта на смъртта на длъжника, както и че с оглед личния характер на задължението същото не е част от наследството.
Обжалваното постановление, с което е отказано извършване на разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума и превеждането й на взискателя е незаконосъобразно.
Доказателствата по изпълнителното дело сочат, че длъжникът не е погасявал периодичните си задължения за издръжка на сина си К. С. Г., присъдени с влезли в сила съдебни решения. Вземанията на взискателя за издръжка за минал период не са били погасени от реализираните изпълнителни способи, поради което към момента на смъртта на длъжника непогасените задължения за издръжка са част от наследствената маса. Това е 2 така, тъй като тези задължения имат имуществен характер и са наследими.
Фактът на смъртта на длъжника погасява бъдещите му задължения за издръжка с оглед личния характер на задължението, но не и непогасените задължения от него за минал период. Същите са част от наследството, поради което погасяването им от страна на преживялата му съпруга, имаща качеството на негов законен наследник, е действие не само на добра воля от нейна страна, а на изпълнение на задължение, което същата е наследила.
Незаконосъобразно ДСИ е приел, че вземането на взискателя е погасено с факта на смъртта на длъжника и незаконосъобразно е отказал да извърши разпределение и да преведе сумата на жалбоподателя.
Отказът като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 18.09.2023 г. на ДСИ по изп.д.№ 20134520405127 и присъединеното към него изп.д.№ 20134520405137, с което е отказано извършване на разпределение на постъпила по изпълнителното дело сума и превеждането й на взискателя.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3