Разпореждане № 24238 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24238 гр. В., 12.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Частно гражданско дело № 20253110107610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 51893/11.06.2025г., подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. П. Е. ****, за следните суми: 300лв., представляваща неплатена главница по сключеН. между „Сити Кеш“ ООД и длъжника договор за паричен заем Кредирект № 426840/12.06.2020г., вземаН.та по който са прехвърлени от цедента „Сити Кеш“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземаН. /цесия/ от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2025г. до окончателното й изплащане; 20,25лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 12.06.2020г. – 13.09.2020г.; 120,21лв., представляваща обезщетение за забава по договора за потребителски кредит за периода 13.09.2020г. – 31.05.2025г.; 201,40лв., представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, както и сумата 123,75лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедН.т съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

ПроцесН.т договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл.

9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда, предвид изричните разпоредби на ГПК и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решеН. по дела С-618/10, С243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

Претендираната неустойка е предвидена в чл. 6.2 от договора и се дължи, в случай че кредитополучателят не предостави в срок от три дни, считано от усвояването на заемната 1 сума, обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/.

Съгласно чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последН..

Следователно такава неустоечна клауза на практика прехвърля риска от неизпълнение на задължеН.та на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задължеН.та по договора. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Следва да се отбележи, че общият размер на неустойката /123,75лв./, посочен в чл. 6.2 от договора, е съизмерима с ½ от чистата стойност на главницата по кредита /300лв./.

Освен това кредиторът очевидно е предвидил допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е включил в общата сума за погасяване /вземането за неустойка е разсрочено също на вноски/ и го е калкулирал в месечната погасителна вноска, видно и от погасителН. план към договора за кредит. В контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на неустойка следва да бъде отразено като разход при формиране на оповестеН. в договора ГПР. Безспорно е за съда, че това вземане не е отчетено при определяне и оповестяване на ГПР по договора в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 13 ЗПК, съобразявайки именно размера на уговорената неустойка /съответстващ на чистата стойност на отпуснатия кредит/. Ето защо макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т. 10 от същата правна норма относно достоверното и пълно посочване на годишН. процент на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит. Още повече като се вземат предвид и претендираните такси в размер на 201,40лв.

В следствие от това процесН.т договор се явява недействителен при условията на чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно на връщане подлежи само чистата стойност на кредита – главницата, но не и лихва или други разходи по кредита, на основание чл. 23 ЗПК.

Предвид изхода на спора, от общо претендираните разноски – 75лв. /25лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед характера на производството/ в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 29,40лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, съразмерно с уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу длъжника Н. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. П. Е. ****, за сумата 300лв., представляваща неплатена главница по сключеН. между „Сити Кеш“ ООД и длъжника договор за паричен заем Кредирект № 426840/12.06.2020г., вземаН.та по който са прехвърлени от цедента „Сити Кеш“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземаН. /цесия/ от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата 29,40лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в тази му част не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указаН. за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 51893/11.06.2025г., подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, В ЧАСТИТЕ МУ, с които се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. М. В., ЕГН **********, за следните суми: 20,25лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 12.06.2020г. – 13.09.2020г.;

120,21лв., представляваща обезщетение за забава по договора за потребителски кредит за периода 13.09.2020г. – 31.05.2025г.; 201,40лв., представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, както и сумата 123,75лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение.

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3