Решение № 221 от 14.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20251100513827 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Т. М. Т. срещу постановление от 29.10.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал извършване на въвод във владение.

Жалбоподателката сочи, че е закупила на 16.09.2016 г. изнесен на публична продан ипотекиран имот, постановлението за възлагане е влязло в сила, но вече 9 години не може да бъде въведена във владение на имота, тъй като длъжникът и родствениците подавали всякакви молби, жалби, молби за обезпечения и последващо обжалвани актове на съда при недопускане.

Посочва, че делото би следвало да е прекратено поради перемпция, която обаче няма отношение към задължението на съдебния изпълнител да въведе купувача в имота. Приложената по делото обезпечителна заповед касае спиране на вече прекратеното дело. Тя е издадена срещу длъжника А.В.А. и не засяга правата на Т. Т.. Длъжникът е назначен за пазач на имота. Твърди се А.А. и К.И. 9 години да водят фиктивни дела с цел длъжникът да остане да живее по-дълго в имота без да заплаща дължимите сметки за комунални услуги, за които доставчиците предявяват претенции срещу жалбоподателката.. Всичките дела на взискателя и длъжника са „загубени“.

1

Следвало да се отчете трайната съдебна практика, че правата на купувача на публична продан не могат да се засегнат при евентуална недействителност на актовете, послужили за публична продан. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

Длъжникът по изпълнителното дело А.А. заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Посочва, че законът ограничава действията, които трето лице може да обжалва и отказът да бъде въведено в имота не е сред тях. Между длъжника и взискателя са висящи две съдебни производства, едното от които спряно до приключване на другото, по което се очаквало решение. До отмяната на обезпечителната заповед няма основание за извършване на изпълнителни действия. Жалбоподателката е подавала частни жалби срещу допуснатото обезпечение, оставени без уважение от съда.

Взискателят не е депозирал отговор по жалбата.

В мотиви съдебният изпълнител посочва, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК въз основа на влязло в сила решение на СГС от 15.02.2021 г. Практиката на съда е противоречива дали в тази хипотеза може да се извърши въвод във владение на купувача от публична продан, поради което до отмяната на допуснатото обезпечение или друг съдебен акт съдебният изпълнител отлага извършването на действието.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20097860400501 по описа на ЧСИ М.М. е образувано по молба на „Банка ДСК“ срещу А.А. на основание изпълнителен лист, издаден на 09.03.2009 г. по ч.гр.дело № 7529/2009 г. на СРС въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. А.А. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ сумата от 77332,66 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 06.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, 8632,03 лева лихва за периода 25.08.2008 г. – 05.02.2009 г., както и разноски в общ размер 1719,29 лв. Отразено е, че вземането произтича от договор за кредит от 21.09.2007 г., обезпечен с договор за ипотека от 19.09.2007 г., сключен с В.А.Д. и Ф.Н.Д. в качеството им на ипотекарни длъжници чрез пълномощнит А.А..

Ф.Д. е починала на 27.0.2010 г. Нейни наследници по закон са А.А. (син), Т. В.А.-М. (дъщеря) и К.В.И. (дъщеря).

2

С постановление за възлагане от 17.09.2016 ипотекираният недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. София, кв. ****, идентификатор *** е възложен на Т. М. Т. след публична продан. Срещу постановлението е подадена частна жалба от А.А.. С решение по ч.гр.дело № 559/2017 г. на СГС, ТО, частната жалба е оставена без уважение. Решението е влязло в сила на 28.04.2017 г. На 08.06.2017 г. е отбелязано в книгите за вписване вдигане на наложената възбрана.

Молба за въвод в имота е депозирана от Т. Т. на 06.06.2017 г. С разпореждане от 22.06.2017 г. въвод е насрочен за 21.07.2017 г.

С Определение от 17.08.2017 г. по гр. дело № 54344/2017 г. на СРС, 41 св е допуснато обезпечение на предявен от Т. В.А.-М. против Т. М. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. А.-М. е собственик на 1/3 ид. част от апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. **** чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело 501/2009 г. на ЧСИ М.. Със съобщение от 17.08.2017 г. съдебният изпълнител е уведомил Т. Т. за спиране на изпълнителното дело. С определение № 32484/12.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 14130/2017 г. на СРС е отменено определението за допускане на обезпечение и е обезсилена издадената на 17.08.2017 г. обезпечителна заповед. Насрочен е въвод във владение на 01.08.2018 г.

С молба от 29.01.2018 г. К.И. е уведомила съдебния изпълнител за наложено обезпечение по ч.гр.дело № 53746/2017 г. на СРС чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнително действие – въвод във владение по отношение на недвижимия имот. Приложена е обезпечителна заповед от 04.12.2017 г. По молба на Т. Т. от 30.06.2018 г. въводът е отложен. Със съобщение от 30.01.2018 г. е уведомена за спирането на действията по изпълнителното дело. С определение № 265743/26.03.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2119/2021 г. на СГС е потвърдено определение № 20259264/24.11.2020 г., постановено по гр. дело № 53746/2017 г. на СРС, с което е отменено допуснатото с определение от 24.08.2017 г. по гр. дело № 53746/2017 г. на СРС обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 501/2009 г. по отношение въвод за 1/3 от недвижимия имот.

С молба от 26.10.2020 г. А.А. е поискал от съдебния изпълнител 3 прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Със съобщение изх. № 11682/23.12.2020 г. А.А. е уведомен за отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Срещу отказа е подадена жалба. С решение по ч.гр.дело № 1220/2021 г. на СГС е отменен отказът на частен съдебен изпълнител М.М. да прекрати изпълнителното дело № 20097860400501 на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК по отношение на взискателя “Банка Дск“ ЕАД. В изпълнение на съдебното решение с постановление от 23.02.2021 г. изпълнителното производство е прекратено по отношение на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. На 13.04.2021 г. „Банка ДСК“ ЕАД е получила изпълнителния лист в оригинал.

На 15.04.2021 г. К.И. е депозирала молба за спиране на изпълнението по делото, приложила е обезпечителна заповед от 15.10.2020 г., издадена по гр. дело № 18849/2019 г. на СРС, 125 с-в, обезпечаваща иск с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД предявен от К.В.И. за прогласяване на нищожност на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно № 6090/27.08.2007 г. поради липса на съгласие на В.Д. и Ф.Д. за учредяване на ипотека, както и иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен против Т. М. Т., че ищцата К.И. е собственик на ½ ид. част от ипотекирания апартамент. С постановление от 16.04.2021 г. изпълнителното дело е спряно. С решение № 116/30.06.2021 г. по ч.гр.дело № 7180/2021 г. на СГС е оставена без уважение жалбата на Т. М. Т. срещу постановлението за спиране.

С определение от 13.09.2021 г. по ч.гр.дело № 6535/2021 г. на СГС е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 3248/15.04.2021 г. на А.А. срещу действия на ЧСИ М., изразяващи се в насрочен въвод на 23.04.2021 г. като недопустима. Определението е влязло в сила на 02.10.2021 г.

По молба от 07.10.2025 г. на Т. Т. за въвод в имота с разпореждане съдебният изпълнител е насрочил въвод за 04.11.2025 г. По възражение от 29.10.2025 г. от А.А. въводът е отложен до представяне на определение за отмяна на обезпечителната заповед от 05.10.2020 г. по гр. дело № 18849/2019 г. на СРС, 125 с-в.

По допустимостта на жалбата.

Настоящият съдебен състав приема жалбата за допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 498 ГПК купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за 4 възлагане. Според ал. 2 на цитирания текст въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. В конкретния случай въз основа на нарочно нормативно овластяване купувачът от публична продан е с правата на кредитор в изпълнителното производство, тъй като именно той има правен интерес от въвеждането си във владение на имота, придобит чрез публичната продан. Следователно, ако съдебният изпълнител откаже да извърши въвода, купувачът има право да обжалва този отказ пред компетентния съд. Това е потвърдено и в практиката на ВКС, където се приема, че отказът на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие извън изрично очертаните в чл. 435 ГПК (в случая – въвеждане във владение по чл. 498, ал. 2 ГПК) подлежи на обжалване от лицето, което има интерес от извършването му (така Определение № 253/19.04.2010 г. по ч.гр.д. № 228/2010 г. на ВКС, IV г.о.). Липсващото изрично указание, че купувачът на публична продан може да обжалва отказа да бъде въведен в имота, би означавало установено в закон право да е без средство за реализация на защита по съдебен ред. Единствено по реда на чл. 435 ГПК при незаконосъобразен отказ съдебният изпълнител може да бъде задължен да изпълни произтичащото пряко от закона действие и то в рамките на същото изпълнително производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Настоящият съдебен състав споделя релевираната от жалбоподателката съдебна практика, според която постановлението за възлагане поражда самостоятелни процесуални отношения между купувача, съдебния изпълнител и длъжника, насочени към осъществяване на правото на купувача да бъде въведен във владение на придобития имот. Въводът по чл. 498, ал. 2 ГПК представлява отделен, принудителен способ за защита и се извършва, след като постановлението е влязло в сила, вписано е, и са платени дължимите такси. Тези действия не са част от спряното изпълнително производство, а съставляват отделен, макар и функционално свързан, изпълнителен процес, насочен към предаване владението върху имота на лице, придобило право на собственост в рамките на същото изпълнително производство. Т.е. извършените от ЧСИ действия в обхвата на чл. 498 ГПК не са изпълнителни действия по спряното изпълнително дело, а касаят самостоятелно действие, насочено към реализация на предвидено от закона задължение за съдебния изпълнител, функционално свързано с проведен вече изпълнителен способ (в 5 този смисъл и така решение от 17.11.2022 г. по гр. дело № 3299/2022 г. на ВКС, ІІІ Г.О.). В цитирания съдебен акт обаче се разглежда хипотеза, при която правоотношенията между съдебния изпълнител, взискателя и длъжниците се отграничават по характер и материалноправно отношение от тези между купувача по публичната продан, съдебния изпълнител и длъжника.

Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД се е възползвал от приложения в случая изпълнителен способ – публична продан на недвижим имот и по принцип това задължава съдебния изпълнител да предаде имота на купувача.

В случая обаче, с определение № 88776/09.04.2019 г. по гр. дело № 18849/2019 г. на СРС, 125 с-в и издадената на 15.10.2020 г. обезпечителна заповед е допуснато обезпечение на искове с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД: предявен от К.В.И. за прогласяване на нищожност на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно № 6090/27.08.2007 г. поради липса на съгласие на В.Д. и Ф.Д. за учредяване на ипотека, както и иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от К.В.И. против Т. М. Т., че ищцата К.И. е собственик на ½ ид. част от ипотекирания апартамент. Така наложеното ограничение може да бъде ревизирано само в рамките на институционален контрол, иницииран по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК.