Решение № 254 от 15.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Плевен, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20244430200280 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Община-Плевен, представлявана от *** В.Х. – ***, с административен адрес: ***, чрез пълномощника гл.юрк. Д. Б., отдел ПНО към ОбщинаПлевен против НП № НЯСС-168/21.12.2023г. на *** на ДАМТН-София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Моли се за отмяна на НП, като излагат подробни съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от гл.юрк. Д. Б., който моли за отмяна на оспореното НП, поради процесуални нарушения, като излага подробни съображения.

Ответникът по жалбата – ***т на ДАМТН – редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но изразява писмено становище по съществото на делото, в което моли за потвърждаване на НП.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО

СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 12.06.2023 г., на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закон за водите служители на ДАМТН, в присъствието на В.В. на длъжност *** отдел „ОМП и ИС“ – *** /представител на собственика/, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир „***”, находящ се в имот с идентификатор № *** (стар № ***) в землището на ***, общ. Плевен, обл. Плевен. Същият, съгласно Акт за публична общинска собственост (АПОС) № ***/13.03.2013г. е собственост на ***. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 03-04-45/12.06.2023 г.

Вследствие на проверката по Закона за водите, а именно на техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея на яз. „***”, чрез обход и оглед на язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията било установено, че:

1. Короната е трудно проходима, с прорасла висока храстовидна растителност, занижена кота корана в средната част. Техническото състояние на короната на язовирната стена към момента на проверката е неизправно. Състоянието на короната не се е променило от предходната извършена проверка на 13.12.2022 г., с което се констатира неизпълнение на дадено предписание № 2.3, от извършена проверка на 13.12.2022 г. по Закона за водите в поставения срок за изпълнение, а именно „Да се отстранят от короната, въздушния и водния откос на язовирната стена прораслите храсти и единични дървета на места до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос и водния откос“, със срок на изпълнение: 29.05.2023 г.

2. По въздушния откос в уплътнения земен насип на откоса по цялата му дължина и височина, са прорасли висока и гъста храстовидна растителност, както и висока и гъста дървесна растителност, чийто корени нарушават филтрационната устойчивост на откоса, конструктивната сигурност и конструктивната цялост на уплътнения земен насип, като корените образуват каверни в земния насип, поради което не е осигурена изправността на въздушния откос. Поради прораслата храстовидна и дървесна растителност цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос е невъзможен и неосигурен от собственика – ***. В момента на проверката се констатира, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея – *** не е отстранила от въздушния откос на язовирната стена прораслите храсти на места и единични дървета до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос. *** не е изпълнила даденото предписание № 2.3, от извършена проверка на 13.12.2022 г. по Закона за водите в поставения срок за изпълнение, а именно „Да се отстранят от короната, въздушния и водния откос на язовирната стена прораслите храсти и единични дървета на места до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос и водния откос“, със срок на изпълнение: 29.05.2023 г.

3. По водния откос в горната част на уплътнения земен насип на откоса по цялата му дължина и височина, са прорасли висока и гъста храстовидна растителност, както и висока дървесна растителност, чийто корени нарушават филтрационната устойчивост на откоса, 2 конструктивната сигурност и конструктивната цялост на уплътнения земния насип, като корените образуват каверни в земния насип, поради което не е осигурена изправността на водния откос. Поради прораслата храстовидна и дървесна растителност цялостен обход и подробен оглед на водния откос е невъзможен и неосигурен от собственика – ***., т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „***” задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 03-04-98/13.12.2022г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се отстранят от короната, въздушния и водния откос на язовирната стена прораслите храсти и единични дървета на места, до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос и водния откос“, със срок на изпълнение 29.05.2023г.

С оглед на така констатираното длъжностните лица приели, че ***, на 30.05.2023 г., в качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнило даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите предписание в констативен протокол № 03-0498/13.12.2022 г., а именно: „Да се отстранят от короната, въздушния и водния откос на язовирната стена прораслите храсти и единични дървета на места до степен позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос и водния откос.“ – със срок за изпълнение 29.05.2023г., което е нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Като със своето бездействие по изпълнение на даденото предписание по Закона за водите, *** като собственик на хидротехническото съоръжение е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, за което на 08.09.2023г. длъжностните лица при ДАМТН съставили АУАН № 03-015/08.09.2023г. Актът е бил съставен в присъствие на представляващ ***.

В срока по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са направени писмени възражения и обяснения, във връзка със съставения АУАН.

Въз основа на АУАН ***т на ДАМТН издал оспореното НП № НЯСС168/21.12.2023г., с което е ангажирана административната отговорност на Община-Плевен, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от В.В.Х. – *** на общината, за извършено нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на С. Д. Д. и Р. С. З., ценени от съда като обективни и логични, и приложените към делото писмени доказателства – Пълномощно на л.6; Наказателно постановление № НЯСС-168/21.12.2023г. на л.11, ведно с известие за доставяне на л.13; Покана за съставяне на АУАН на л.14, ведно с известие за доставяне на л.15; АУАН № 03-015/08.09.2023г. на л.16-20; пълномощно на л.21; Заповед № А776/22.12.2021г. от *** на ДАМТН на л.22-24; Придружително писмо до ***а на *** изх. № 85-01-987/12.07.2023г. на л.28, ведно с известие за доставяне на л.29; Констативен протокол № 03-04-45/12.06.2023г. на л.30-35; Придружително писмо до ***а на *** изх. № 85-011799/14.12.2022г. на л.36, ведно с известие за доставяне на л.37-38; Констативен протокол № 3

03-04-98/13.12.2022г. на л.39-42; Акт № ***/13.03.2013г. за публична общинска собственост на л.43-46 от делото, както и изисканата от съда и постъпилата по делото административнонаказателна преписка по НП № НЯСС-169/21.12.2023г. на *** на ДАМТН, по което е образувано НАХД № 278/2024г. по описа на РС-Плевен, като преписката е предоставена вцялост и в заверени копия, приложени на л.71-113 от делото. Съдът кредитира гореописаните гласни и писмени доказателства като обективни и взаимнокореспондентни.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на ЕТ или ЮЛ се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление в конкретния случай, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Актът е съставен в присъствие на упълномощен от сочения за нарушител представител и отговоря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на АУАН се изразява в бездействие – чрез неизпълнение на задължение по Закона за водите.

На следващо място, обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието отговаря на изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити – отново са описани вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и е посочена нарушената законова разпоредба /чл.190а, ал.2 от ЗВ, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ/ и санкционната норма /чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ/, въз снова на която е наложено административното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ „ Собствениците на язовирни стени и 4 съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.“, които предписания в случая са по ал.1, т.3 и гласят следното: „… да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.“.

Неизпълнението на горното задължение е скрепено със санкция по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, според която санкционна норма се „наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.“.