Определение № 1113 от 19.10.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. София, 19.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20211000601105 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на В. П. Ж.,чрез адв.Л.Г.,против определение по НЧД № 3111/21 год. на СГС,НО,13 състав,постановено на 30.08. 2021 год.,с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11186/20 год. на СДВР,пр.пр. № 10330/20 год. по описа на СГП.

Счита същото за неправилно,защото в мотивите си СГС противоречило е тълкувал разпоредбата на чл.20,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2,пр.2 от ЗДвП,които са приложими в настоящия случай при правен анализ на деянието,извършено от водача на лекия автомобил,който е имал обективна възможност да възприеме движещия се пред него в средна и лява лента мотоциклетист,същевременно да предприеме действия,с които да избегне произшествието с него,което не е сторил.

Намира за неправилно приетото от съда,че мотоциклетиста е следвало да се движи само в средната лента и единствено той е имал възможност да избегне ПТП,които извод не почива нито на действащото законодателство,нито на събраните по делото обективни факти и обстоятелства,тъй като никъде в ЗДвП не съществува задължение за водачите да се движат праволинейно само в лентата,в която се намират.Освен това изтъква,че водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме движещия се от средна в лява лента мотоциклетист от достатъчно голямо разстояние,за да предотврати произшествието с него,което е било напълно възможно,ако е съобразил скоростта си на движение.Вместо това същият е увеличил скоростта си и е застигнал мотоциклетиста в момент,когато много добре е възприемал движението от средна в лява лента,които не е било забранена маневра за него.С увеличаване на скоростта значително над допустимата,този водач е създал реална 1 опасност за възникване на ПТП и достигайки и задминавайки мотоциклетиста,е осъществил произшествие с него,въпреки,че го е възприемал като опасност.

Не спори,че мотоциклетиста има принос за настъпване на произшествието,но не защото е извършвал забранени от закона движения / в района на произшествието няма забранителна непрекъсната линия,която да разделя и забранява преминаването от средна в лява лента на движещите се попътно МПС-та/,а защото не е очаквал друг автомобил,движещ се зад него,който е имал възможност да го възприеме,да го застигне и блъсне,т.е. мотоциклетиста не е очаквал неправомерно поведение от страна на други попътно движещи се МПС.Бил е видим за движещите се в средна и лява пътна лента зад него автомобили,като отклоненията са били,за да подгрее гумите си и да увеличи сцеплението с асфалта,което не е забранена от закона маневра.

Твърди,че СГС неправилно е интерпретирал двете хипотези на чл.20 от ЗДвП относно кога едно препятствие е предвидимо и кога не,респ. какви са задълженията на водача в двете хипотези и какви действия следва да предприеме,за да избегне т.нар. предвидимо препятствие,каквото в случая е представлявал мотоциклетиста.

Анализирайки фактите,излага извод,че водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност своевременно да възприеме движещия се в двете ленти пред него мотоциклетист ,което означава,че той е бил предвидимо препятствие за него поради зигзагообразните движения за подгряване на гумите,които е извършвал пред него от средна в лява лента и обратно.Според повереникът, мотоциклетистът не е могъл и не е бил длъжен да очаква,че движещо се зад него МПС ще се движи с превишена скорост и ще го застигне,още повече,че водачът на лекия автомобил не е с предимство в лява пътна лента.

Счита за несъстоятелен извода на първостепенния съд,че дори с разрешена скорост водачът на лекия автомобил е нямало да избегне произшествието,в която насока съдът се е базирал на техническите изчисления на САТЕ,като излага,че при предвидимо препятствие водачите следва да предприемат действия,с които да намалят риска и ПТП с видима съществуваща опасност,каквато е бил мотоциклетиста и същевременно водача на лекия автомобил е следвало да намали,а не да увеличи скоростта си на движение.

Приема за единствено правилен извода на съда,че водачът на мотоциклета има принос за настъпване на произшествието,но поведението на другия водач също е в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат поради извършените от него нарушения на чл.20,ал.2 от ЗДвП.Поддържа,че скоростта на последния е следвало да бъде съобразена ,а тя е била дори над разрешената,поради което прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на СГС с указания за назначаване на допълнителна САТЕ,която да даде отговор на формулираните въпроси,които са останали недоизяснени.

Съдът ,като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:

2

Наказателното производство е образувано на 28.06.2020 год. за това,че на същата дата,около 10.30 ч. в гр.София на ул.”Околовръстен път”,при управление на МПСмотоциклет „Сузуки” СВ 100 С” с рег. № *******,управляван от П. Ж. Ж. с посока на движение от бул.”Сливница” към бул.”Ломско шосе”,са нарушени правилата за движение по пътищата,като в района на 2-ри километър е реализирано ПТП с попътно движещия се л.а. „Фолксваген Пасат” с рег.№ ********,управляван от Т. А. Г.,вследствие на което по непредпазливост е причинена смъртта на мотоциклетиста П. Ж. и телесна повреда на пътничката на мотора М. М. К..

След проведено разследване,с постановление от 23.07.2021 год. на прокурор от СГП наказателното производство е прекратено.

Прието е за установено от фактическа страна,че на 28.06.2020 П. Ж. управлявал посоченият по-горе мотоциклет,собственост на М. К.,която пътувала заедно с него.Двамата били с поставени предпазни каски на главите и екипирани с кожени дрехи.Ж. се движел по ул.”Околовръстен път” с посока от бул.”Сливница” към бул.”Ломско шосе”,като били тръгнали на разходка до гр.Батак заедно с група от четирима техни приятели мотористи,които се движели след тях.В района на 2-ри км. На ул.”Околовръстен път” Ж. се движел в средната пътна лента със скорост от порядъка на 102 км/ч.Времето било сухо и слънчево,видимостта добра,пътната настилка била без дупки,неравности и посипаности.Пътното платно,по което управлявал Ж.,се състояло от три ленти за движение,всяка от които с ширина от по 3.5 метра,разделени с единична прекъсната линия и движението се осъществявало еднопосочно.Движението било умерено натоварено,като и в трите ленти имало движещи се МПС.В същото време в лявата пътна лента със скорост 110 км/ч се движел л.а. „Фолксваген пасат” ,управляван от Т. Г..Мотоциклетистът Ж.,в района на 2- ри км. предприел отклонения на мотоциклета наляво и надясно с цел загряване на гумите,при което от средната лента излязъл частично в лявата пътна лента,по която се движил автомобилът.Водачът на последния нямал техническата възможност да спре и последвал удар със страничната задна дясна врата в зоната непосредствено зад дръжката и лявата ръкохватка на мотоциклета.От удара кормилото на мотоциклета рязко се завъртяло надясно,което довело до падане на мотоциклета с двете тела на левите им страни вследствие на инерционните им сили.Тялото на П. Ж. при падането се отделило от мотоциклета и се установило на мястото,намерено при огледа му-на 12.70 м. след ориентира /табела 2 км./ и на 0.40 м.вдясно от левия край на пътното платно,а М. К. паднала преди него.Водачът на левия автомобил не спрял веднага,тъй като непосредствено зад него се движел друг автомобил и спрял след повече от 50 метра.Веднага след това подал сигнал на тел.112 ,за да съобщи за инцидента.

На местопроизшествието били изпратени екипи на ЦСМП-София и полиция.Пострадалата Колонкина била в тежко състояние и веднага била откарана в „Пирогов”,където била приета за лечение с основна диагноза множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.Мотоциклетистът Ж. починал почти 3 веднага и лекаря от ЦСМП констатирал смъртта му.

На мястото на произшествието бил извършен оглед,изготвени скица и фотоалбум,както и констативен протокол.Водачът Т. Г. бил тестван за алкохол и наркотични вещества,като пробите му били отрицателни.

От СМЕ на труп са приети за установени съчетани травми,като причината за смъртта е тежката съчетаната травма със засягане структурата и функциите на жизненоважни органи,като водеща в генезата на смъртта е шийната травма.Тези травматични увреждания се дължат на действието на твърди,тъпи предмети с голяма кинетична енергия по механизма на удари с или върху такива,както и на преразтягане,като е възможно да са получени при ПТП като водач на мотоциклет.От химичното изследване е установено,че към момента на смъртта П. Ж. не е бил повлиян от алкохол,наркотични вещества и лекарствени средства.

От СМЕ на М. К. е видно,че при произшествието същата е получила шест средни телесни повреди,довели до разстройство на здравето й,временно опасно за живота.

От приетата в хода на разследването КМАТЕ прокурорът е извел от фактическа страна,че между установени травматични увреждания на мотоциклетиста,получени при произшествието и настъпилия смъртен изход,има пряка причинно-следствена връзка.Мястото на удара е определено на 2.5-3 метра вдясно от левия край на платното за движение и на 44-48 метра преди ориентира.Скоростта на мотоциклета в района на произшествието и в момента на удара е изчислена на 103 см/ч,а тази на лекия автомобил –на 110 км/ч.Опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост е определена на 94-95 метра,а при движение с разрешената с пътен знак В26 скорост от 80 км/ч,опасната му зона за спиране е 57.17 метра.Според експертите,водачът на автомобила,движейки се скорост от 110 км/ч в момента,в който в лентата му за движение е навлязъл мотоциклетиста,не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,който извод е в сила и при движение на автомобила с разрешената скорост от 80 км/ч.

Причината за настъпване на произшествието е субективното поведение на мотоциклетиста,който е предприел маневра по навлизане в съседната отляво пътна лента,като не е пропуснал попътно движещия се вляво от него с по-висока скорост автомобил.Водачът на последния,от момента,в който в лентата му за движение е навлязъл мотоциклетът,не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,който извод е в сила и при движение с 80 км/ч.

Мотоциклетистът е могъл да предотврати произшествието,като не предприема навлизане в съседната отляво пътна лента и дори да предприеме,преди да извърши маневрата,е следвало да пропусне попътно движещия се в съседната пътна лента,вляво от него с по-висока от неговата скорост автомобил и едва след това да извърши маневрата,съобразявайки се с останалите участници в движението.

4

С оглед на така установеното от фактическа страна прокурорът е направил правни изводи,че причината за настъпване на произшествието се корени в поведението на водача на мотоциклета П. Ж.,който е имал техническа възможност да го предотврати чрез непредприемане на действия по навлизане в съседната пътна лента,като е нарушил правилото на чл.25,ал.2,изр.1 от ЗДвП,според което при извършване на маневра,която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,които се движат по нея.

Приел е липса на допуснати нарушения от страна на водача на лекия автомобил,които да са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго,като се е подкрепил с установеното по експертен път,че този водач се е движел със скорост от 110 км/ч,която е била неразрешена с оглед наличието на пътен знак В26,указващ движение със скорост до 80 км/ч и макар да е налице нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП,то същото не е в причинно-следствена връзка с резултата,тъй като не е поставило начало на причинно-следствения процес,довел до смъртта на мотоциклетиста и телесна повреда на спътничката му.Прокурорът е намерил,че липсва нарушение на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП,според която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението,но за да изпълнят това свое задължение е необходимо да имат възможност своевременно да възприемат дадено препятствие като опасност за движението.Когато последното попадне в опасната зона за спиране на МПС,както е в конкретния случай,последният не носи отговорност за виновно неизпълнение на задължението и в този случай крайният резултат не е настъпил закономерно при наличието на непрекъсната причинно-следствена връзка с поведението на водача на автомобила,а последиците се дължат на деятелността на лицето,което е управлявало мотоциклета.