Решение № 453 от 02.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Плевен, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430201075 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0257-000109/26.03.2025 г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК, на И. Б. Б.

ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че не е бил надлежно уведомен, че регистрацията на управлявания от негова страна автомобил, е била служебно прекратена и че процесното деяние, не е извършено виновно. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения като допълват, че собственикът на процесното МПС не само не е знаел за служебно прекратената регистрация на последното, но и че не е бил надлежно уведомен от Информационния център, съобразно чл.574 ал.10 КЗ. Пледират за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на сторените по делото разноски.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ1 ДОЛНИ ДЪБНИК – представител не се явява.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1258561/11.02.2025г. от страна на И. З. Г. – полицай при РУ-ДОЛЕН ДЪБНИК, в присъствието на свидетеля Х. Г. Х. и нарушителя – И. Б. Б..

Съставен е за това, че на 11.02.2025г. около 19:04 часа, в с.*** с посока на движение към гр.ПЛЕВЕН, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, като същия е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДвП, считано от 28.12.2024 г. – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С резолюция от 12.02.2025г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВРПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНИ

ДЪБНИК, административнонаказателното производство било прекратено, като на основание чл.33 ал.2 ЗАНН, за случая била сезирана Прокуратурата, във връзка с наличието на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК. С Постановление от 21.03.2025г. по пр.пр.

№1298/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на досъдебно производство и на свой ред, била уведомена ОДМВР-ПЛЕВЕН, за обсъждане административнонаказателната отговорност на дееца.

При описания процесуален развой и сезирането от страна на Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И. Б. Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.20 – 22, л.50 - 54 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, а и съображения за такива, не се навеждат от страна на жалбоподателя.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите И. З. Г., Х. Г. Х., писмени доказателства /л.8, л.15 – 19, л.31, л.56, л.58 – 59 от делото/.

Показанията на посочените свидетели са твърде общи, неконкретни, но 2 същевременно - не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира.

Същите показания са, макар и косвено, в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията и собствеността на процесния автомобил, представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН, Препис от застрахователна полица за същия автомобил с начална дата на застрахователно покритие – 12.02.2025г., Писмо рег.№316р-26235/25.07.2025г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН. Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства.

Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят И. Б. Б. не е изпълнил това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със служебно прекратена регистрация на 28.12.2024г. В този смисъл, деянието се явява обективно съставомерно. Във връзка със субективната му страна, по делото беше представено Писмо рег.№316р-26235/25.07.2025г. на НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.66/, от което се установява, че собственикът на процесното МПС, не е бил надлежно уведомен съобразно чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство…“/, тъй като по делото не се представиха доказателства, че изпратеното писмо, съдържащо съответно уведомление, е било връчено на неговия адресат; наред с това, не се събраха и други доказателства, които пряко или косвено да потвърждават, че И. Б. е знаел за служебното прекратяване на регистрацията; нещо повече, налице са писмени доказателства, че непосредствено след като Б. научил /във връзка със съставения АУАН/ за това служебно прекратяване, незабавно е предприел 3 действия по сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и за възстановяване на служебно прекратената регистрация. Ето защо Съдът намира, че жалбоподателят действително не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, а незнанието на обсъжданото правнорелевантно обстоятелство, изключва умисъла относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП; същевременно, доколкото липсват доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. В този смисъл, деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а И. Б. Б. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е извършил. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на административнонаказателното производство и съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени върху ОДМВР-ПЛЕВЕН. Следва да бъде отбелязано, че от страна на административнонаказващия орган е отправено бланкетно възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, което обаче, очевидно няма как да бъде възприето, тъй като са представени доказателства /л.9 от делото/, за заплатена сума в размер на 300 лева. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на И. Б. Б. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1075/2025г. по описа на РСПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №

25-0257-000109/26.03.2025 г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУДОЛНИ ДЪБНИК, с което на И. Б. Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да 4 управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН да заплати на И. Б. Б. ЕГН:

********** паричната сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1075/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5