Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 425 от 30.06.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 775/2022
Вид
Решение № 425
Подписан
30.06.2022
В сила
30.07.2022
Състав
Петя Йорданова Котева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Перник, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720200775 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4177775 на ОД на МВР Перник, с който на В. Д. Ч., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 17.11.2020г. в 11:42 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, след кръстовище Тева, до зеленчукова борса, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек автомобил „БМВ 118 Д” с рег. № ******** със скорост от 70 км/ч, при което превишението е 20 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи В. Д. Ч. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, за което е редовно призован. Не се явява и негов пълномощник.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

1

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 17.11.2020г. в 11:42 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, след кръстовище Тева, до зеленчукова борса преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ 118 Д” с рег.

№ ******** със скорост от 73 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И. И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.) , който бил регистриран на 01.12.2020г. с рег. № 1158р-11094. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работелоот 11:00 часа до 12:30 часа, посоката на задействане (в двете посоки) при стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на В. Д. Ч., ЕГН **********. В отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 70 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 20 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „БМВ 118 Д” с рег. № ******** е собственост на В. Д. Ч., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство – статично изображение № 11743D0/0317470 от 17.11.2020г., установяваща, че на 17.11.2020г. в 11:42 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост от 73 км/ч, която съвпада с обективираната 2 такава от 70 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранс за допустимата техническа грешка.

Съдебният състав кредитира към доказателствения материал протокола от 17.11.2020г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно със снимка, удостоверяваща неговото разположение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г., приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 22/слу-3923-(1) от 14.06.2022г. на Община Перник, ведно със схема за организация на движението е в посочения район.

От правна страна:

Съдът прие за безспорно доказано, че В. Д. Ч. е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение.

Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложеното писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че 3 същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол за проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се установява че е извършена периодична проверка и че същата съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Позоваването в жалбата на ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС е некоректно, тъй като именно с оглед съобразяване със задължителните му указания е въведено изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бл.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Процесното нарушение е установено чрез техническо средство, което е било стационарно разположено временно на пътния участък и изрично записано в ЕФ, като същевременно е одобрено и проверено по надлежния ред, с оглед изложените по-горе съображения.

При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и са неоснователни наведените в жалбата твърдения в обратна насока.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, 4 съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0317470 от 17.11.2020г. скорост от 73 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 70 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост – 20 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при отдалечаващ трафик, като пресечната точка на маркерите на изображението е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.