Определение № 159 от 13.05.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Кърджали, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500108 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 359 о т 07.02.2025г., п.кл. 06.02.2025г., подадена от адв.И. Т. от САК като пълномощник на ищеца Н. И. Х., против Определение N 26/24.01.2025г. по гр.д. N 288/2024 г. на РС – М., с което предявеният от Н. И. Х. против Л. И. Х. и И. И. Х. иск по чл.59, вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 15 366 лв./по 7 683 лв. всеки един от тях/, представляваща обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от двуетажна масивна сграда със застроена площ 120 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ XII86, кв.8 по плана на с.С., общ.М. е оставен без разглеждане поради недопустимост и производството по делото е прекратено. Със същото определение ответниците Л. И.

Х. и И. И. Х. са осъдени да заплатят на адв.И. Б. от АК-Х. сумата в общ размер 2 136.60 лв./или по 1 068.30 лв. за всеки ответник/ за осъществената безплатна правна помощ, в която част определението е изменено с определение N 72/11.03.2025 г. и посочените разноски са възложени на ищеца Н. И. Х..

Определение N 26/24.01.2025г. по гр.д. N 288/2024 г. на РС – М. се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която предявеният от ищеца срещу ответниците иск е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено, с искане да се отмени, с произтичащите от това правни последици. Оплакванията са, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е процесуално активно легитимирана да предяви иск по чл.59 от ЗЗД, защото не е собственик на имота, за който претендира от ответниците обезщетение за ползването му, като при този свой извод съдът не е съобразил, че обезщетението се претендира за изминал период от време, през който ищецът е собственик на имота, а именно за периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г., като собствеността на имота е прехвърлила на трето на делото лице на 26.02.2024г.

1

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен отговор от ответниците по частната жалба Л. И. Х. и И. И. Х. чрез адв.И. Б. от АК-Х., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като поддържа съображение, че ищецът не е надлежно легитимирана да предяви иск по чл.59 от ЗС, защото към предявяването му не е собственик на имота и не разполага с право на иск спрямо ответниците за заплащане на обезщетение за ползването на имота.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение за прекратяване на производството по делото поради приета недопустимост на предявения от ищеца срещу ответниците иск за неоснователно обогатяване.

След приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване в о.с.з. на 16.12.2024г., с обжалваното определение N 26/24.01.2025г. РС – М., е прекратил производството по гр.д. N 288/2024 г. на РС – М., като е приел, че ищецът по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот е придобила 1/2 идеална част от собствеността на процесната сграда, след което е прехвърлила тази собственост с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.02.2024г. на трето на делото лице, което води до извод, че не е активно легитимирана да предяви настоящия иск по чл.59 от ЗЗД - към датата на подаване на исковата молба в съда на 10.05.2024г. тя не е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, а фактическият състав на предявения иск обхваща следните елементи: 1. ищецът да е собственик на имота/вещта/; 2. ответникът да ползва фактически имота, без наличие на правно основание за това; и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота– наемната цена на този функционален тип имоти.

Определението е неправилно.

Гр.д. N 288/2024 г. по описа на РС – М. е образувано по искова молба, подадена от Н. И. Х. против Л. И. Х. и И. И. Х., с която е предявен осъдителен иск по чл.59, вр. чл.86 от ЗЗД първоначално за сумата 1 250 лв., впоследствие увеличена на 15 366 лв./по 7 683 лв. всеки един от тях/, представляваща обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от двуетажна масивна сграда със застроена площ 120 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ XII86, кв.8 по плана на с.С., общ.М., за периода от 08.05.2019г. до 25.02.2024г., при твърдения, че в този период ответниците ползват собствения й недвижим имот без основание и са се обогатили за сметка на ищеца.

Изложените в исковата молба твърдения обуславят процесуалната легитимация на страните и те са, че в процесния период ищецът е собственик на вещ, която е ползвана от ответниците без основание, в който случай е налице неоснователно 2 обогатяване на ответниците за сметка на ищеца, поради което същите дължат обезщетение за неоснователно обогатяване на ищеца.

Дали в действителност ищецът е собственик на имота през процесния период, в частност към предявяване на иска, ако този период е относим към периода, в който се твърди, че съществува правоотношение по неоснователно обогатяване и дали имотът е ползван от ответниците без основание, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Именно изложеното в съдържание на исковата молба, че през процесния период ищецът е собственик на имот, който ответниците са ползвали без основание, обосновава правния интерес на ищеца да претендира обезщетение за неоснователно обогатяване и обуславя процесуалната легитимация на страните по иска. Съществуването или несъществуването на материалното право или правоотношение, предмет на заявената защита, е въпрос на който съдът следва да даде отговор с решението по делото, в случай, че са налице всички останали предпоставки за разглеждане и решаване на спора по същество.

С оглед на горното, определението, с което предявеният иск е оставен без разглеждане поради недопустимост и производството по делото е прекратено е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на делото.

С обжалваното определение ответниците Л. И. Х. и И. И. Х. са осъдени да заплатят на адв.И. Б. от АК-Х. сумата в общ размер 2 136.60 лв./или по 1 068.30 лв. за всеки ответник/ за осъществената безплатна правна помощ, в която част определението е изменено с определение N 72/11.03.2025 г. и посочените разноски са възложени на ищеца Н. И. Х..

С оглед изхода на настоящото производство и обусловеността на въпроса за разноските от крайния изход на спора, обжалваното определение, изменено с горепосоченото определение N 72/11.03.2025 г., подлежи на отмяна и в частта за разноски, по които с оглед крайния изход на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе с крайния си съдебен акт.

При тези мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение N 26/24.01.2025г. по гр.д. N 288/2024 г. на РС – М., изменено с определение N 72/11.03.2025 г. по гр.д. N 288/2024 г. на РС – М..

ВРЪЩА делото на РС–М. за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията в мотивировъчната част на настоящия съдебен акт.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4