Определение № 1235 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100608521 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от Г. А. С., подсъдим в първоинстанционното производство против Определение на Софийски районен съд, постановено по НОХ дело № 11529/2025 година, с което съдът е отказал при условията на чл.249,ал.2, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК да прекрати производството и да върне делото на прокурора с цел отстраняване на съществени процесуални пороци.

Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност и неправилност на определението и могат да бъдат концентрирани в пет насоки:

1. Съдът не е съобразил, че фигурата на „помагач“ в престъпление по чл.290 НК не съществува.

2. Не е призован надлежно и в законовия срок за привличане в качеството на обвиняем.

3. Опорочен разпит на свидетелката И.Л. – полицай.

4. Неправилна интерпретация на доказателствата, вследствие на което се е достигнало до неправилно разбиране от прокурора на фактите.

5. Непълноти и грешки в обвинителния акт, свързани с описване на фактическата обстановка.

Възражение по жалбата не е постъпвало от прокурора.

Съдът, съобразявайки оплакванията в частната жалба, доказателствата, касаещи именно това производство и Закона, намира следното:

Частната жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“ е неоснователна.

Съображенията на съда:

Съдебното производство пред Софийски районен съд е образувано въз 1 основа на обвинителен акт, внесен от Софийска районна прокуратура, с който на Г. А. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.290,ал.1, във вр. с чл.20,ал.4 от НК и за такова по чл.309, ал.1 от НК.

Обвинение по отношение на подсъдимия е повдигнато за това, че на 06.07.2023 година в град София, в съучастие като помагач с Ж.Г.В. – извършител и Д.С.К. – подбудител умишлено е улеснил В., в качеството й на свидетел по досъдебно производство № 791/2022 година, по описа на 08-мо РУ при СДВР тя съзнателно да и устно да потвърди неистина пред разследващ полицай.

Подсъдимият е обвинен и в това, че на 07.08.2023 година съставил неистински частен документ молба до СРП – молба от Ж.Г.В., като му придал вид, че произлиза от последната и го употребил, подавайки го в деловодството на прокуратурата, за да докаже, че В. оттегля жалба, по която е образувано досъдебно производство № 791/2022 година, по описа на 08-мо РУ при СДВР и относимата към него преписка на СРП.

За да прецени основателни ли са оплакванията на жалбоподателя въззивният съд се запозна подробно и цялостно с развитието на досъдебното производство от неговото начало до изготвянето и внасянето на обвинителен акт в Софийски районен съд. Вследствие на тази дейност съдът установи от една страна коректно и прецизно проведено досъдебно производство и липса на допуснати процесуални пороци, покриващи критерия на чл.249,ал.4 НПК, а от друга установи наличието на множество възникващи въпроси по прилагане на материалния закон, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като „съществени процесуални пороци“.

Всъщност оплакванията, /с изключение на това, свързано с призоваването на обвиняемия С. за предявяване на постановлението за привличане и твърдението за непълноти в обвинителния акт/, са такива, които касаят единствено делото „по същество“. Дали е възможно да съществува фигурата на „помагач“ в престъпление „лъжесвидетелстване“ е въпрос по приложение на материалната норма и всеки опит за разрешаването му по процесуален ред би нарушило основните правила на провеждане на наказателното производство, включително и правото на равнопоставеност на страните.

Изрично законодателят в разпоредбата на чл.248,ал.4 от НПК е регламентирал забрана в разпоредително заседание да се обсъждат нарушения, свързани със събирането, допускането и т.н. на доказателства, а възраженията в жалбата за процесуално-неиздържан разпит на свидетелка И.Л. или за неправилно тълкуван разпит на свидетелка Ж. В. са именно такива, касаещи събирането и оценката на доказателствата.

Въззивният състав забеляза откровена некоректност в оплакването на С. за „ненадлежно призоваване за предявяване на протокола за привличане“.

Действително липсват ясни доказателства по какъв начин е призоваван Г. А.

С. при предявяване, както на първото постановлението за привличане, /от 16.01.24 година/, така и на второто и последно от 09.04.2024 година, но пък е налице искане на разследващия полицай за справка до СДВР за извършените издирвателни мероприятия и обявяването на обвиняемия тогава С. за 2 общодържавно издирване. Такава справка се намира в кориците по делото и недвусмислено сочи, че не само в това производство, но и при предходни наказателни производство, свързани със С. се е налагало търсенето му по този извънреден способ за призоваване. Така или иначе, обвиняемият Г. А. С. се е явявал лично при двете предявявания, ползвал е и защитник и е дала обяснения. Процесуалните му права са осигурени, той се е възползвал от тях и добросъвестно е участвал в това процесуално действие на досъдебното производство, в който смисъл посоченото по-горе оплакване е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването за непълноти в обвинителния акт. След запознаване с неговото съдържание, въззивният съд установи, че отразеното в него обстоятелствено съдържание е формулирано последователно и ясно, отговаряйки на изискването на чл.246,ал.2 НПК. В протежение на почти девет страници прокурорът е описал фактическата обстановка, такава, каквато смята да е изяснена, а дали ролята на Г. С., адвокат на обвиняем Д.С.К. е такава, каквато твърди представителят на държавното обвинение и дали тя покрива съставите на двете престъпления ще се решава „по същество“.

В допълнение е необходимо да се посочи, че обвинителният акт е внасян пред първоинстанционният съд и през 2024 година. Съдът тогава е върнал делото на прокурора, именно поради констатирани процесуални пороци и е дал задължителни указания по отстраняването им. При второто внасяне на делото в съдебна фаза установените пороци са изправени и пречките по движение на процеса са отстранени. Това е отчетено и от първостепенния съд.

Това установява и въззивната инстанция при настоящата проверка.

Изложеното, мотивира у въззивния съд становище за неоснователност на въззивната частна жалба. Определението на Софийски районен съд, постановено по НОХ дело № 11529/2025 година, с което съдът е отказал при условията на чл.249,ал.2, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК да прекрати производството и да върне делото на прокурора с цел отстраняване на съществени процесуални пороци следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено на 26.11.2025 година по НОХ дело № 11529/2025 година, с което съдът е отказал при условията на чл.249,ал.2, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК да прекрати производството и да върне делото на прокурора с цел отстраняване на съществени процесуални пороци.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100608521 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от Г. А. С., подсъдим в първоинстанционното производство против Определение на Софийски районен съд, постановено по НОХ дело № 11529/2025 година, с което съдът е отказал при условията на чл.249,ал.2, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК да прекрати производството и да върне делото на прокурора с цел отстраняване на съществени процесуални пороци.

Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност и неправилност на определението и могат да бъдат концентрирани в пет насоки:

1. Съдът не е съобразил, че фигурата на „помагач“ в престъпление по чл.290 НК не съществува.

2. Не е призован надлежно и в законовия срок за привличане в качеството на обвиняем.

3. Опорочен разпит на свидетелката И.Л. – полицай.

4. Неправилна интерпретация на доказателствата, вследствие на което се е достигнало до неправилно разбиране от прокурора на фактите.

5. Непълноти и грешки в обвинителния акт, свързани с описване на фактическата обстановка.

Възражение по жалбата не е постъпвало от прокурора.

Съдът, съобразявайки оплакванията в частната жалба, доказателствата, касаещи именно това производство и Закона, намира следното:

Частната жалба е процесуално-допустима.