Решение № 568 от 15.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Велико Търново, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110102951 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

Ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че в периода 10.10.2002 - 10.10.2004 г. е работил като лекар - дерматовенеролог в Централна поликлиника, гр. Д., Л.. Посочва, че е работил на 12-часов работен ден при шестдневна работна седмица и заплащане по банков път. Твърди, че поради фалит на „Е.“ ЕАД – дружеството с което е имал договор, данните за неговото осигуряване са изчезнали, като НОИ отказва да признае този стаж поне за трудов стаж за пенсиониране.

В отговора на исковата молба, подаден от първия ответник ТП на НОИ, гр. Велико Търново, се сочи, че по същество предявеният иск е такъв по чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР, тъй като цели установяване на осигурителен стаж по КСО, който да послужи в хода на евентуално административно производство за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявява се, че ищецът е подал заявление за издаване на удостоверение за трудов стаж за времето от 2002 г. до 2004 г., като същото е изпратено по компетентност на ТП на НОИ, гр. Кюстендил, Регионален архивен център, гр. Невестино, където се съхраняват разплащателни документи на „Е.“ ЕООД – в ликвидация. Твърди 1 се, че по така подадено заявление е постановен отказ за издаване на удостоверение, доколкото липсват данни ищецът да е бил осигуряван за посочения период. Сочи се, че в случая не е представено удостоверение за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред образец УП-17, тъй като такъв документ не е заявяван от ищеца, като дори това да бъде сторено, не е налице основание за издаването му, тъй като архивът на „Е.“ ЕООД – в ликвидация е приет за съхранение от НОИ, т.е. същият не е загубен или унищожен, а от събраните в него данни следва, че ищецът не е изразил желание да бъде осигуряван. В този ред на мисли се счита, че липсата на документ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР обуславя недопустимост на производството. В условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на иска, доколкото ищецът не е изразил желание да бъде осигуряван.

В срока по чл. 131 ГПК вторият ответник „Е.“ ЕООД – в ликвидация, който се явява правоприемник на работодателя на ищеца – „Е.“ ЕАД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното открито заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.

Процесуалният представител на ТП на НОИ, гр. Велико Търново оспорва предявения иск, като моли за прекратяване на производството, а евентуално – за отхвърляне на иска.

Вторият ответник „Е.“ ЕООД – в ликвидация не изпраща представител и не заема становище по молбата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ за установяване на трудов стаж и на трудов стаж при пенсиониране, който се явява процесуално недопустим.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР , особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия 2 правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В ал. 2 на чл. 5 от Закона е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване , се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В случая според приетото по делото удостоверение изх. № 1 от 22.7.2024 г. на „Е.“ ЕООД – в ликвидация, цялата разплащателна документация на дружеството за периода от 1.1.1975 г. до 31.1.2021 г. е предадена на НОИ, ТП – София-град с приемо-предавателен протокол от 1.3.2016 г. Т.е. от посоченото в документа става ясно, че документите не са изгубени или унищожени. От друга страна, ищецът не е представил удостоверение за трудов и осигурителен стаж по съдебен ред образец УП-17, което да е издадено от НОИ, където се съхранява архивът на „Е.“ ЕООД – в ликвидация, а и както правилно отбелязва процесуалният представител на ответника – дори ищецът да беше заявил издаването на такъв документ, в случая нямаше да е налице основание за издаването му, тъй като архивът е приет за съхранение от НОИ, а не е изгубен или унищожен. Следователно не е налице особената процесуална предпоставка по чл. 5 от Закона за допустимост на предявения иск за установяване на трудов стаж и на трудов стаж при пенсиониране по съдебен ред.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. В случая обаче, ищецът иска установяване на трудов стаж и на трудов стаж при пенсиониране /чл. 1, ал. 1, т. 3/ за период след 31 декември 1999 г., а именно за периода от 10.10.2002 г. до 10.10.2004 г., поради което и съгласно изричната повеля на закона такъв иск се явява недопустим.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

3

РЕШИ:

ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по иска на Е. П. К., ЕГН **********, с който се моли да бъде установено по отношение на ТП на НОИ, гр. Велико Търново и по отношение на „Е.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 200408527, че ищецът е работил по трудово правоотношение при 12-часов работен ден като специалист по дерматология в гр. Д., Л. за периода от 10.10.2002 г. до 10.10.2004 г., което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

Решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4