Определение № 414 от 06.06.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Габрово, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500248 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Повдигнат е спор за подсъдност от Районен съд – Севлиево по отношение разглеждане на искова молба на К. Г. Т. против Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съд- Велико Търново, по предявен осъдителен иск по чл. 2б от ЗОДОВ.

Изложеното налага Окръжен съд – Габрово, като горестоящ на Районен съд Габрово, да изпълни процедурата на чл. 122 от ГПК и да се определи компетентния съд за разглеждане на процесното заявление.

След преценка на представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Административен съд – София-град е сезиран с искова молба с вх. № 10606 от 18.03.2024 г. /по описа на АдС – София-град/ подадена от К. Г. Т. от АК – Велико Търново против Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съд- Велико Търново за сумата от 6 000,00 лв., предявен по реда на чл. 2б от ЗОДОВ.

С Определение № 3027 от 21.03.2024 г. постановено по адм.д. № 2769/2024 г. по описа на Административен съд- София-град, делото е изпратено по подсъдност на СРС и е прекратено производството по него. Съдът е приел, че исковата претенция представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС по гр.д. № 99/2024 г. на Районен съд- Велико Търново, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата претенция.

Пред Районен съд- София е образувано гр.д. № 17007/2024 г. и с разпореждане № 46872 от 28.03.2024 г. съдът е дал указания. В т. 5 са дадени указания за уточнение на изборната подсъдност – по местоизвършване или по настоящ адрес и за представяне на доказателства за настоящ адрес в гр. София.

В изпълнение на дадените указания, ищецът е депозирал молба вх. № 112631 от 05.04.2024 г., с която заявява, че прави своя избор по делото за продължаването му за 1 разглеждане от Софийски районен съд. С определение № 15531 от 10.04.2024 г. по гр.д. № 17007/2024 г. на СРС, производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Севлиевски районен съд. Приел е, че най-близкия съд по местоизвършване на деянието, доколкото същото е извършено по район на РС- Велико Търново, един от ответниците по иска.

С определение № 444 от 27.05.2024 г. по гр.д. № 693/2024 г. по описа на Севлиевски районен съд е повдигната препирня за подсъдност, като е приел, че в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение на вреди от квалифицираните деликти, регламентирани в ЗОДОВ. Установената местна подсъдност е уредена като изборна (пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения) и това недвусмислено следва от текстовата редакция на посочената разпоредба – законодателят използва съюзът „или”, като се цели да се улесни достъпа на гражданите и юридическите лица до правосъдие по този закон. При изборна подсъдност, местнокомпетентният съд се определя единствено и само от волята на ищеца и нито сезираният съд, нито ответникът по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК могат да не зачетат и избегнат упражнения от ищеца чрез депозирането на исковата молба избор на съд. В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането, съда по настоящия адрес или съда по седалището на увредения.

Посочва практика на ВКС. Приема, че ищецът е депозирал писмена молба, с която прави своя избор делото да се разгледа от Софийски районен съд и последният не е имал основание да прекрати делото и да го препрати на РС – Севлиево. Обстоятелството, че в изпълнение на дадени му указания, ищецът е посочил, че по делото, по което претендира да е претърпял вреди от забавено правосъдие ответник е РС – Елена, не е обосновавал различен извод.

Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, в която е посочено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В случая Софийски районен съд, не е съд, който е ответник по иска, за да може да изпрати делото на най-близкия родово компетентен съд за да приложи посочената разпоредба, а освен това РС – Севлиево не се явява най-близкият родово компетентен съд на РС – Велико Търново.

Настоящият съдебен състав приема, че компетентен да разгледа спора е Районен съд гр. София, поради следните съображения:

В чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидена изборна подсъдност. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. От подадената искова молба се установява, че ответници по иска са: Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съд- Велико Търново. С уточняващата си искова молба ищецът заявява, че желае делото му да се разгледа от Софийски районен съд. Претендира се обезщетение за бавно правосъдие от страна на ответниците по иска.

В Определение № 60226 от 3.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1491/2021 г., III г. о., ГК е прието, че щом подсъдността е уредена като изборна, това означава, че местнокомпетентният съд се определя единствено и само от волята на ищеца, като нито сезираният съд, нито ответникът по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК могат да не зачетат и избегнат упражнения от ищеца чрез депозирането на исковата молба избор на съд. В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането, съда по настоящия адрес или съда по седалището на увредения, без да прави разлика дали увреденият е физическо или юридическо лице, гражданин или търговец.

2

В исковата молба се посочва, че иска против Районен съд – Елена е предявен пред Административен съд – Велико Търново и е образувано адм.д. № 676/2023 г., като след отвод на всички съдии от неговия състав делото е било изпратено на ВАС, който с Определение № 12510/14.12.2023 г. по адм.д. № 11493/2023 г. го е изпратил за разглеждане на Административен съд – Търговище, който от своя страна го е препратил за разглеждане на РС- Велико Търново. По този начин ищецът обосновава избора си на местна подсъдност на предявения иск пред Районен съд – София.

На следващо място, особеното правило на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, относно местната подсъдност е предоставено на разположение само на съда, който е сезиран с исковата молба, ответник, по която е самия той. В случая неправилно Софийски районен съд е приложил това правило и е изпратил делото на Севлиевски районен съд.

По изложените съображения, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба с вх. № 10606 от 18.03.2024 г. /по описа на Административен съд – София-град/ подадена от К. Г. Т. от АК – Велико Търново против Върховен административен съд, Административен съд – Велико Търново и Районен съдВелико Търново за сумата от 6 000,00 лв., предявен по реда на чл. 2б от ЗОДОВ е Районен съд – София.

Делото да се изпрати съдопроизводствените действия. на

Районен съд

-

София за продължаване на

Копие от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Севлиево за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3