Решение № 78 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 78

******, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Младенова като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600719 по описа за 2024 година

С присъда № 58 от 01.07.2024г., постановена по НЧХД № 737/23г. на РС – Пазарджик е постановено следното :

Признат е подсъдимият Г. И. Г. от ***** за невиновен в това, че на 12.12.2022г., в ******, пред жилищен блок на ул. ******** № ****, е причинил на Т. И. Т. от ****** ************, ********* извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, вследствие на *********** - *********, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във връзка с чл. 12, ал. 1 от НК, подсъдимият Г. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК.

Отхвърлени са като неоснователни предявените от Т. И. Т. против подсъдимия Г. И. Г. граждански искове, съответно за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, както и искът за обезщетение за забавено парично плащане в размер на законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от датата на увреждането, 12.12.2022г., до окончателното й изплащане.

Постановено е вещественото доказателство, 1 бр. Компактдиск, приложен по делото, да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.190, ал.1 от НПК е осъден частният тъжител Т. И. Т. да заплати на подсъдимия Г. И. Г. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

1

Против така постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител, чрез неговия повереник. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и уважаване в пълен размер на предявените граждански искове.

В съдебно заседание частният тъжител, чрез своя повереник, поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания. Повереникът поддържа, че ударите нанесени на тъжителя били повече от един, противно на приетото от първата инстанция. При това само първият бил нанесен на тъжителя, докато бил прав. Останалите получил, докато се намирал на земята и бил беззащитен. С това повереникът обосновава извод за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Защитата явно не съответствала на характера и опасността на нападението. Свидетелите Г. и И. не били отишли на мястото на инцидента заедно с тъжителя и с намерение да му помагат да се саморазправя с подсъдимия.

Защитникът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна. Поддържа, че тъжителят и подсъдимият си нанасяли взаимно удари, дори след падането на тъжителя на земята. Това се установявало дори от свидетелите, ангажирани от обвинението. Нямало прекратяване на нападението. Всички действия на подсъдимия били извършени при неизбежна отбрана. При това същата била в необходимите предели. Доказателство били причинените на тъжителя наранявания, представляващи разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, прави искане за потвърждаване на оправдателната присъда.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Т. Т. и свидетелката Н.Т. имали ******. Разделили се около четири месеца преди инкриминираната дата.

Въпреки преустановени близки отношения, Т. търсел непрекъснато контакт с Т..

Звънял по телефона, пишел й съобщения. Снабдил се дори с ключ за входната врата на жилищния блок, в който живеела свидетелката. Жилището се намирало в ******, на ул.

„*******“ № ****.

Тъжителят звънял и тропал на вратата на апартамента, търсейки поводи за контакт с Т..

Свидетелката игнорирала неговото поведение, но Т. не се отказвал да я търси.

Подсъдимият разбрал, че Т. и *****, подсъдимият Г. Г., ****. Узнал също, че подсъдимият посещавал дома на Т.. Това го подразнило и накарало да продължи да търси контакт със свидетелката.

2

Т. влизал в пререкания с Г. при случайните им срещи.

За да избягва срещите си тъжителя, когато ходел в дома на Т., подсъдимият оставял лекия си автомобил на разстояние от жилищния блок.

Така постъпил и вечерта на 12.12.2022 г.

Към 22:30 часа на посочената дата тъжителят Т. отново отишъл до дома на Т.. Влязъл в жилищния блок, качил се на втория етаж до апартамента на свидетелката и започнал да тропа по вратата. Г. и Т. били в жилището. Първоначално решили да не отварят. Тъжителят обаче не спирал тропането. Едновременно с това звънял на телефона на Т. и й пишел съобщения. В един момент подсъдимият и свидетелката решили да отворят.

Първоначално се показал само подсъдимият. Тъжителят му заявил, че искал да разговаря с Т.. Г. отвърнал, че няма за какво да разговарят и че Т. нямал работа в нейния апартамент. Тъжителят отвърнал, че не бил той /Г./ този, който да му казва какво да прави. Т. се заканил на подсъдимия, че щял го чака пред блока, за да се разберат. Г. отвърнал да чака, щом иска, надявайки се тъжителят да си тръгне.

Т . слязъл и останал пред блока. Продължавал да звъни на телефона на Т..

Впоследствие отново се качил до жилището и пак тропал по входната врата.

На едно от телефонните позвънявания, Г. вдигнал телефона. Като чул гласа му, Т. го подканил предизвикателно с думите: „******!?“. Заявил отново, че чакал долу да се разберат.

Не след дълго Г. се приготвил да тръгва. Т. го предупредила да внимава, защото било възможно Т. да носи оръжие в себе си. Подсъдимият забелязал точилка и решил да я вземе, за да се защити при необходимост. Сложил точилката под якето си и я хванал с ръка през джоба.

Когато излязъл от апартамента, Т. го последвала. Г. я помолил да се прибере и да него изпраща. Свидетелката слязла до площадката на първия етаж и останала там, гледайки към входната врата на блока.

Подсъдимият излязъл от входа. Бил на площадката пред входната врата, когато тъжителят се насочил към него и започнал да го обвинява за раздялата му със свид. Т.. Г. заявил, че тъжителят няма за какво да говори нито с него, нито с Т.. Казал, че не искал повече да го слуша и като понечил да си тръгне. В този момент, тъжителят, с думите: „Ти няма да ми казваш къде да бъде и къде не“ се засилил към подсъдимия. Качвайки се по стълбите пред входната врата на блока, Т. посегнал с юмрук да удари Г.. За да се защити, подсъдимият извадил ръцете от джобовете си, при което точилката, която държал през якето си, паднала на площадката. Г. успял да направи няколко крачки встрани и Т. не успял да го удари. Г. замахнал с юмрук към главата на Т.. Последният вдигнал ръцете си и навел главата си, но тъжителят успял да го удари в главата. Т. загубил равновесие и, падайки, хванал и стискал здраво ръкавите на якето на подсъдимия. Продължил да го държи и след като паднал на земята.

В този момент към подсъдимия и тъжителя се затичали свидетелите П.Н и Л. И. , приятели на тъжителя Т., които били дошли с него за да му съдействат. Г. ги забелязал с периферното си зрение. Досетил се, че тъжителят умишлено го задържа, докато Н. и И. се приближат. Затова рязко издърпал ръкавите си, очаквайки нападение. Взел падналата точилка и се обърнал с лице към Н. и И.. В този момент и тъжителят Т. се изправил. И. отгърнал якето си, показвайки демонстративно, че имал пистолет. Г. му казал „*****“, като се развикал и се обърнал към входната врата на блока, давайки вид, че ще се прибере.

Н., И. и Т. си тръгнали. Качили се по колите си и отишли на паркинга на магазин „Лидъл“.

Като видял, че тримата си тръгват, Г. се качил в колата си и потеглил. Завивайки по ул. „******“ забелязал тъжителя и свидетелите. След като подминал **** той спрял автомобила си и подал сигнал на тел. 112 за случилото се, като обяснил и къде се намирали в момента Т. и свидетелите.

3

На място бил изпратен полицейски патрул от РУ- Пазарджик. В състава на патрула били полицейските служители С.Я., И. В. и А.С.. Полицаите иззели намиращия се в И. газов пистолет. Тъжителят и свидетелите дали обяснение по случая. Такива били взети и от Г..

Тъжителят Т. бил освидетелстван от съдебен лекар на 13.12.2022 г.

Видно от съдебно – медицинско удостоверение № 30****/2022 г., при извършения преглед на тъжителя Т. Т. били констатирани следните телесни увреждания ***, ****:

**********- ********; *******; **** (*****) ******; *********х**** см ******;

**********; *******; *********; ********. *********, ******, **********

(*************).

В медицинското удостоверение е посочено, ***********[1]********* Т. ********, неопасно за живота по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Всички останали травматични увреждания довели до болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК.

Н а 13.12.2022 г., денят след инцидента, Гугълов подал жалба в РУ на МВР[1]Пазарджик. По жалбата била извършена проверка.

Същата приключила на 10.01.2023 г. с постановление на прокурор от РП- Пазарджик с отказ да се образува досъдебно производство.

На 15.05.2023 г. Т. подал тъжба в РС Пазарджик против Г. по повод описания инцидент. Обвинявал го, че умишлено му нанесъл ************.

По повод на тъжбата е образувано настоящето наказателно производство от частен характер.

Горната фактическа обстановка, контролираната съдебна инстанция е възприела от съвкупния анализ на обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Н.Т., С.Я., И. В., А.С., отчасти от показанията на Л. И., Н. Г., от СМУ, изцяло от писмените доказателства, приети по делото, както и изцяло от приобщеното по делото веществено доказателство[1]компакт диск, съдържащ аудиозапис и снимка на ел. картон от сигнала, подаден от подс. Г. Г. на инкриминираната дата на тел. 112, който запис не бе оспорен като манипулиран от страните и не бе поискано да се подлага на експертна проверка за автентичност.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на контролираната съдебна инстанция по фактите. Същите убедително се подкрепят от доказателствата по делото.

Районният съд е изследвал последните поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е подробни и убедителни съображения кои от тях кредитира и кои не, както и мотивите си за това.