Решение № 247 от 30.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900410 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД срещу Х. Х. Х. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащането на сумата от 15 986,69 евро (левова равностойност 31 267,25 лв.), представляваща спор от главници за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 23.07.2019 г. до 07.04.2025 г., с период на прекъсване от 18.12.2019 г. до 17.07.2023 г., по партида с абонатен номер ****** за обект – имот, находящ се в ******, и сумата от 1402,53 евро (левова равностойност 2734,12 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от 22.09.2019 г. до 26.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2025 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в *******, с абонатен номер ******, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е отхвърлено с Разпореждане № 20283/16.05.2025 г. по ч.гр.д. № 6233/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането. Сочи се, че част от претендираната сума за главница представлява цена за реално доставено количество вода, отчетено чрез електронен карнет (таблет), при което се прилага правилото на чл. 23, ал. 4 ОУ, като не се изисква подпис от потребителя при отчета.

Твърди се, че на 17.07.2024 г. е съставен констативен протокол № 10/17.07.2024 г. за извършен отчет на индивидуалния водомер на ответника в присъствието на лице, което е осигурило достъп до измервателния уред, при което е установено показание от 2576 куб.м., а с констативен протокол № 15/21.08.2024 г. по идентичен начин е установено показание от 3403 куб.м.

С уточняващите молби се пояснява, че с издадените фактури в периода 23.08.2019 г. – 19.12.2019 г. е начислено служебно (прогнозно) определено количество вода за периода от 23.07.2019 г. до 18.12.2019 г. на основание чл. 23, ал. 3 във връзка с 1 чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ.

Излага се, че задължението по фактура № 1520625321 от 27.05.2024 г. е определено на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ, като количеството от 1497 куб.м. за периода от 23.04.2024г. - 22.05.2024 г. е определено на основание чл. 24, ал. 4, изречение последно ОУ - т.е. това количество вода не е отчетено по водомера на ответника. Разходът на вода е формиран въз основа на нормативно регламентирана методика съгласно чл. 49 от ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление на вода в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.

След това с фактура № 1520832844 от 25.06. 2024г. служебно (прогнозно) е определено количество вода за периода 22.05.2024 г. - 20.06.2024 г. на стойност 121,44 лв., на основание чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ. Твърди се, че начисленото с тази фактура количество вода от 5 куб.м. е изравнено при визуалния отчет, извършен на 19.07.2024 г.

Относно задължението по фактура № 1521014249 от 19.07.2024 г., начислено за периода от 17.07.2023 г. - 19.07.2024 г., се сочи, че е фактурирано въз основа на реален отчет на показанието на водомера на ответника, извършено на 19.07.2024 г., удостоверено с подпис на лицето, осигурило достъп до водомера. Началната дата на периода на потребление е определена на основание чл. 24, ал. 4 във връзка с чл. 24, ал.

3 от ОУ - поради неизпълнение на задължението на потребителя да уточни извършване на отчитането в удобно за двете страни време в срок не подълъг от една година от последното отчитане. Тъй като ответникът не е осигурявал достъп до водомера повече от една година (от 2019 г.) началната дата на периода на потребление е определена на 17.07.2023 г.

Сочи се, че с фактура № 1521239345 от 23.08. 2024 г . е начислено задължение за реално отчетено количество вода по показание на водомера на ответника, извършено на 21.08.2024 г., за периода 19.07.2024 г. - 21.08.2024г., на стойност 4539,24 лв. на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ. След това с издадените фактури в периода 25.09.2024 г. – 11.04.2025 г., подробно описани в уточняващата молба от 11.09.2025 г., е начислено служебно (прогнозно) определено количество вода за периода 21.08.2024г. 07.04.2025г., на основание чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ОУ.

Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. В този смисъл ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира и присъждане на направените съдебни разноски, в т.ч. и за заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Х. Х. Х., чрез назначения му особен представител адв. В. В., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Оспорва се качеството на потребител на ВиК услуги на ответника по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, наличието на облигационна връзка между страните, както и че претендираните ВиК услуги са реално доставени и потребени от абоната, като се оспорва доказателствената стойност на едностранно съставените от ищеца частни 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от R. K. R. на 11.02.2026 г. в 18:15:37 ч., Okrazhen sad - Varna на 11.02.2026 г. в 18:16:03 ч. документи – опис на отчети и справка за недобора. Акцентира се върху разминаване между адреса на имота, посочен във справката за наложена възбрана, и в приложените към исковата молба писмени доказателства, вкл. опис на отчети, вследствие на което не може да бъде направен категоричен извод, че ответникът е собственик на процесния обект на потребление, заведен при ищеца с абонатен номер ******. Навежда се възражение за ненадлежно проведена процедура по служебно начисляване на количествата вода по партидата на ответника, съобразно правилата на 2

ОУ на доставчика на ВиК услуги. Инвокира се възражение, че отчетеното количество вода за 35 дни в периода от 17.07.2024 г. до 21.08.2024 г. от 827 куб.м. в апартамент в сграда в етажна собственост е твърде голямо за обичайно средно, а дори и над средното потребление за частен абонат и житейски неоправдано, което сочи на неправилно снети показания от длъжностното лице и/или техническа неизправност на водомера, в резултат на което измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора не отговаря на действително потребеното количество. Релевира се и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за претенциите на ищеца за заплащане на суми като главници, дължими за ползвани ВиК услуги, за периода от 23.07.2019 г. до 15.05.2022 г. Поддържа се, че акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД също се явява неоснователна, предвид неоснователността на главния иск. Оспорва се искането на ищеца за присъждане на сторените съдебни разноски в заповедното производство, предвид отказът за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщени към доказателствения материал са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № Ц-30 от 19.12.2024 г., за които не се спори между страните, че са действащи към исковия период.

Според представената справка от Агенция по вписванията (л. 37 от делото), съдържаща едно вписване по персоналната партида на Х. Х. Х., върху ½ идеални части от самостоятелен обект в сграда 4 в ПИ ***, в ********, е наложена възбрана по искане на кредиторите Община Варна и ТД на НАП – Варна, с длъжник Х.

Х. Х..

Съставен е констативен протокол № 10/17.07.2024 г. от инкасатор на ВиК оператора за извършена проверка на адрес ********* (старо 15), ап. 43 относно отчет на водомер по партида с клиентски № ****** с титуляр по партида Х. Х., като при проверката е установено показание на водомер с фабричен № 008679, пломба № 3065746 от 2576 куб.м. На 21.08.2024 г. отново е съставен протокол за проверка на водомера на посочения адрес, като е установено показание от 3403 куб.м. Двата протокола са подписани от присъствалия на проверката Д. Х., който видно от справката от НБД „Население“, налична по заповедното дело, е син на ответника Х. Х.

Х..

Приложена по делото е справка за недобора на частен абонат от 23.08.2019 г. до 26.04.2025 г. на абонат Х. Х. Х. за обект - апартамент, с адрес *********, в която е посочено, че задълженията на потребителя за главница за периода от 23.07.2019 г. до 07.04.2025 г. са в размер на 31 267,25 лв. и лихви към 26.04.2025 г. – 2734,12 лв.

Представен е опис на абонат № ****** от таблет, модул, самоотчет, обработен до 30.06.2025 г., според който за исковия период от 23.07.2019 г. до 19.03.2020 г. водомерът на абоната е бил неотчетен, поради липса на достъп, като в този период е начислявано потребление в размер на 7 куб.м. месечно. На 26.04.2024 г. е нанесено потребление в размер на 175 куб.м. за периода от 23.04.2023 г. до 23.04.2024 г., без водомерът да е отчетен, като в състояние е посочено „повреден“. Следващото нанесено потребление е за периода 23.04.2024 г. – 22.05.2024 г. в размер на 1497 куб.м., като отново в графа състояние е посочено „повреден“, като отново не е бил осъществен отчет. На 20.06.2024 г. без реално отчитане са начислени 5 куб.м. За периода 20.06.2024 г. – 17.07.2024 г. е вписан реален отчет от 2369 куб.м. След това същият този отчет е нанесен за период от 17.07.2023 г. до 19.07.2024 г. Начислена е консумация по реален отчет за периода 19.07.2024 г. – 21.08.2024 г. от 827 куб.м. За последващите периоди от 21.08.2024 г. – 05.06.2025 г. водомерът на ответника не е бил 3 отчитан, но е било начислявано количество вода в различни обеми вариращи между 222 куб.м. – 300 куб.м., постепенно намаляващи от 149 куб.м. на 120 куб.м., след това на 80 куб.м. и 70 куб.м. до 10 куб.м. Вписан е също така текст „г.метр.:2018“.

Според съставения протокол от 23.04.2024 г. от служители на ищцовото дружество, същите са посетили адрес ******* (старо 15), ап. 43, но потребителят не е осигурил достъп до водомера повече от една година. На 22.05.2024 е съставен протокол с идентично съдържание. Двата протокола са изпратени на адреса на потребление, но пратките са останала непотърсени, видно от приложените обратни разписки.

Изготвено по делото е заключение по назначена по искане на ищеца съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице въз основа на материалите по делото и предоставена от ищеца информация. При тази проверка вещото лице е установило, че в счетоводството на ищеца фигурира задължение по процесните фактури за главница от 31 267,25 лв., а начислената лихва, считано от съответния им падеж до 26.04.2025 г. е 2734,12 лв. Според справката за недобора, приложена по делото, към 06.04.2026 г. няма извършено плащане по партидата с номер ******.

При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на доставчика на ВиК оператора, потребители на ВиК услуги са юридическите или физическите лица – собственици, ползватели на имоти или притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 59, ал. 3 от ОУ в случаите когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, ВиК операторът открива партида на лицето, ползващо имота, съгласно писмено споразумение с потребителите или пълномощника по чл. 2, ал. 2 от ОУ.