Решение № 3663 от 07.08.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3663

Пазарджик, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на седми август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20267150700868 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. В. Н. срещу Заповед № ЗД/Д-РА-С-011/17.07.2026 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, с която малолетното дете В. Т. К. е насочено да ползва социална услуга в Център „Спешен прием“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Пазарджик за срок от един месец, считано от 17.07.2026 г.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Жалбоподателката посочва, че В. е била оставена на грижите на бабата по бащина линия Е. С. К., докато майката се е намирала в гр. Бургас с двете си по-малки деца. Поддържа, че детето е излязло от дома, било е намерено от граждани и отведено от полицейски служители, след което без основание е отделено от семейството. Иска отмяна на заповедта и връщане на детето при нея и бабата.

В съдебното заседание жалбоподателката поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че детето е било неглижирано, тъй като е останало само още от предходния ден, и че предприетият спешен прием е осигурил необходимата защитена среда. Поддържа, че детето не е настанено извън семейството, а само е насочено към социална услуга, и иска потвърждаване на заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Т. И. К. – баща на детето, подкрепя жалбата. Посочва, че органите са знаели, че ежедневните грижи се полагат от неговата майка, и счита, че не е следвало детето да бъде отделяно от майката и бабата. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В. Т. К. е родена на [дата]. от съжителството между И. В. Н. и Т. И. К. и към издаването на оспорената заповед е била на пет години и единадесет месеца. Детето е припознато от биологичния си баща.

На 17.07.2026 г. в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември е постъпил телефонен сигнал от инспектор в Детска педагогическа стая при Районното управление на МВР – Септември за дете, установено без надзор от родител или друг възрастен. Сигналът е регистриран във формуляр № СИГ/Д-РА-С/62/17.07.2026 г. в 11:35 часа с посочен повод „безпризорно дете“.

По данни на полицейския орган майката се е намирала в гр. Бургас с двете си по-малки деца, а грижите за В. били поверени на бабата по бащина линия Е. С. К., която била заминала за гр. Самоков. Бащата на детето изтърпява наказание лишаване от свобода. В представената в съдебното заседание заповед за полицейска закрила е отразено и съобщеното от детето, че е било само от 16.07.2026 г.

От показанията на социалния работник С. В. К. се установява, че до обяд на 17.07.2026 г. детето е останало при полицейските служители. Междувременно служителите на дирекцията са проверили наличието на свободно място в Център „Спешен прием“, а полицейският инспектор е разговарял по телефона с майката и с бабата, за да установи къде се намират. На социалния работник е било съобщено, че майката е в гр. Бургас, а бабата – в гр. Самоков, но свидетелката не е знаела дали те са заявили намерение и възможност да се върнат. След като до обяд никой от роднините не се е явил в районното управление или в дирекцията, е издадена процесната заповед и детето е транспортирано до центъра в гр. Пазарджик.

В оспорената заповед е прието, че майката няма възможност да вземе детето при себе си в гр. Бургас и да се върне незабавно, а към този момент не са констатирани близки и роднини, които да са изразили възможност и желание да полагат грижи за детето до завръщането й. На това основание В. е насочена да ползва социалната услуга в Център „Спешен прием“ за срок от един месец.

На 17.07.2026 г. е изготвен и доклад за оценка на постъпилия сигнал. В него е отбелязано, че процесната заповед вече е издадена. Докладът възпроизвежда сведенията от сигнала и посочва членовете на разширения семеен кръг – баба и дядо по бащина линия, двама чичовци и две лели. Отразено е, че жилището в гр. Септември е обзаведено и топло, с обособено място за сън на В. и добра хигиена, а родителите на бащата живеят в близост.

Същия следобед бабата Е. К. се е върнала и се е явила в Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември. Социалният работник й е обяснил, че детето е намерено само, но не й е съобщил, че то е отведено в центъра в гр. Пазарджик. Според показанията на свидетелката К. информацията не е предоставена, тъй като бабата не е родител, както и по молба на служители от комплекса.

Свидетелката Е. К. заявява, че полага ежедневните грижи за В. от около четири години. На 17.07.2026 г. отишла за кратко в гр. Самоков поради заболяване на друго внуче, като според нея оставила В. при пълнолетния си син П. и неговата съпруга. Детето взело ключовете, заключило ги в жилището и излязло до близкия магазин. След обаждането от полицията бабата се върнала незабавно. Тя заявява още, че след настаняването не й е разрешавано да вижда детето, макар да посещава центъра и да му носи храна.

Съдът преценява показанията на Е. К. с оглед близката й родствена връзка и заинтересоваността й от изхода на спора. Обяснението за начина, по който детето е останало без надзор, не се подкрепя от други непосредствени доказателства. Показанията й обаче са последователни относно трайно полаганите от нея грижи, незабавното й завръщане и явяването й в дирекцията още на 17.07.2026 г. В тази част те се потвърждават от показанията на социалния работник и от писмените данни за предходната работа със семейството.

Свидетелката К. потвърждава, че познава детето и бабата от 2025 г., когато при задържането на родителите бабата се е явила веднага и е заявила, че ще полага грижи за децата. Свидетелката не сочи установени проблеми при тези грижи и заявява, че между В. и бабата се наблюдава емоционална връзка, по-силна от връзката на детето с майката. Същевременно при издаването на процесната заповед дирекцията не е провела самостоятелен разговор с бабата за възможността й незабавно да се върне и да поеме детето, нито е проучила другите посочени в преписката роднини. Проверено е единствено наличието на свободно място в Център „Спешен прием“.

На 20.07.2026 г. майката е подала заявление, че към този момент не може да полага грижи за В. поради финансови затруднения и грижите за другите две деца. На същата дата бабата е подписала декларация по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДет., с която е дала съгласие детето да бъде настанено в нейното семейство и е поела грижата и отговорността за отглеждането и възпитанието му. На 21.07.2026 г. майката е подала ново заявление, с което е изразила желание да отглежда В. в семейството си, както и заявление за ползване на социална услуга за оценка на родителския й капацитет.

От социалния доклад от 22.07.2026 г. се установява, че детето е било временно настанено в професионално приемно семейство през 2020 г., а през 2023 г. е реинтегрирано в биологичното семейство. През периода на наблюдение след реинтеграцията не са постъпвали сигнали за неблагосъстоянието му. Отразена е и посочената работа с бабата през 2025 г.

От уведомлението на доставчика на услугата се установява, че на 19.07.2026 г. В. е проявила силна емоционална и поведенческа реакция, многократно е заявявала, че желае да отиде при баба си в гр. Самоков, и е изпитвала затруднения при адаптацията към правилата и обстановката в центъра. Контакт между детето и неговите близки не е осъществен и към датата на съдебното заседание.

Представените заповед за заместване № 1307-РД01-0070/19.02.2026 г. и доказателства за временната неработоспособност на титулярния директор установяват, че на 17.07.2026 г. Р. Г. А. законосъобразно е изпълнявала функциите на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември.

Към приключване на устните състезания не е образувано производство пред районния съд за настаняване на детето по чл. 28 ЗЗДет. и не е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 ЗЗДет. Поради това не е осъществено основанието за прекратяване на административното дело по чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от родител на детето, в предвидения в чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет. срок, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Не се установява порок, засягащ валидността на акта.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган следва да установи фактическите основания, посочени в заповедта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.

Законът за закрила на детето поставя висшия интерес на детето като водещ критерий, но същевременно отдава приоритет на отглеждането му в семейна среда. Съгласно чл. 3, т. 2 и 3 и чл. 4, ал. 1 ЗЗДет. мерките следва да зачитат семейството и по възможност да осигуряват помощ, подкрепа и услуги в семейната среда. Член 19, ал. 2 и 3 ППЗЗДет. изисква родителите и лицата, полагащи грижи, да бъдат насърчавани да участват в избора на социалните услуги, като първостепенно значение има най-добрият интерес на детето.

Основанията за настаняване извън семейството са определени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. От значение за случая биха могли да бъдат хипотезите, при които родителите без основателна причина трайно не полагат грижи или се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. настаняване извън семейството се предприема след изчерпване на възможностите за закрила в семейството, освен когато се налага спешно извеждане.

По силата на чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. временното настаняване до произнасянето на районния съд може да бъде извършено в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Посочената последователност изразява законовия приоритет на семейната среда и задължението по-тежката намеса да се използва само когато по-леката възможност не защитава детето.

Процесната заповед е формулирана като „насочване“ към социална услуга в Център „Спешен прием“, а не като настаняване по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Действително осигуряването на подслон чрез звено за спешен прием не следва терминологично да се отъждествява във всички случаи със социална услуга за резидентна грижа. Правната оценка на конкретната мярка обаче се определя не само от нейното наименование, а и от съдържанието и последиците й. В случая петгодишно дете е отделено от родителите и от бабата, която фактически е полагала ежедневните грижи, настанено е за денонощно пребиваване в център за срок от един месец и контактите му с близките са преустановени. Следователно мярката фактически осъществява извеждане от семейната среда и не може да остане извън материалните гаранции на чл. 25–27 ЗЗДет. само поради употребения в заповедта израз „насочва“.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., посочена като основание в заповедта, допуска ползване на социални услуги въз основа на заповед, когато не може да се постигне контакт или няма заявено желание от родителите или лицата, полагащи грижи. Тя не представлява самостоятелно материалноправно основание за продължително отделяне на детето от семейството и не може да изключи специалните изисквания за извеждане от семейната среда. В случая контакт с майката и бабата е бил осъществен още преди издаването на заповедта. Установена е невъзможност на майката да се върне незабавно от гр. Бургас, но не е установен отказ от семейна грижа, нито е изследвана реалната възможност на бабата да се върне и да поеме детето.