Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2742 от 30.09.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1931/2023
Вид
Определение № 2742
Подписан
30.09.2025
В сила
30.09.2025
Състав
Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18, ал.2, т.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.306 · Търговски закон
  • чл.306, ал.2 · Търговски закон
  • чл.306, ал.4 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2742 гр. София, 30.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002901931 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Галерия Бургас“ ЕАД, представлявано от адв. Н. П., касационна жалба на „ИТ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД, представлявано от адв. Р. С. С., и касационна жалба на К. Г. С., представлявана от адв. П. В., срещу решение № 43 от 07.06.2023г. по в.т.д. № 66/2023г. на Апелативен съд Бургас.

Касаторът „Галерия Бургас“ ЕАД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 249 от 18.11.2022г. по т.д. № 351/2021г. на Окръжен съд Бургас, са отхвърлени предявените от касатора против „ИТ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД искове за заплащане на следните суми по договора за наем: базов наем над присъдения размер от 12593,77 лева до горницата от 25046,87 лева, ведно с мораторна неустойка над присъдения размер от 2518,75 лева до горницата от 5009,37 лева; такси за услуги над присъдения размер от 5112,36 лева до горницата от 5827,16 лева, ведно с мораторна неустойка от 1165,43 лева; такси за маркетингови разходи над присъдения размер от 1388,99 лева до горницата от 2365,38 лева, ведно с мораторна неустойка от 473,08 лева; разходи за ел. енергия над присъдения размер от 77,36 лева до горницата от 198 лева, ведно с мораторна неустойка от 39,60 лева; разходи за консумативи - комунални услуги над присъдения размер 1 от 62,54 лева до горницата от 74,67 лева, ведно с мораторна неустойка от 14,93 лева; разходи за консумативи - отопление/ охлаждане на вода над присъдения размер от 83,39 лева до горницата от 99,57 лева, ведно с мораторна неустойка от 19,91 лева, като отхвърлянето на иска за базовия наем в частта за сумата 1857,09 лева е поради съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника против ищеца за сума на същата стойност, представляваща усвоена без основание банкова гаранция реф. № 961GLI1120800004, изд. от „Уникредит Булбанк“ АД.

Касаторът - ищец твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че по делото не се твърди и не се установява той като наемодател да е препятствал достъпа на ответника до наетия обект за процесния период, като ограничаването след 13.03.2020г. на възможността в наетия обект да влизат посетители е било наложено не по волята на наемодателя, а по силата на упражнената в обществен интерес държавна принуда, но това не е било пречка в отдаденото помещение да се работи и да се осъществява онлайн търговия.

Поради това намира, че не е била налице непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, а дори да се приеме, че такава е била налице, то на основание чл.306, ал.4 ТЗ изпълнението се спира, а не се погасява. Сочи, че наемателят е ползвал наетото помещение и поради това е бил длъжен да заплати пълния размер на базовия наем и такса услуги. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд за липса на данни за връчване на фактурите и дебитните известия. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Обявеното извънредно положение в Република България на 13.03.2020г. във връзка с пандемията, причинена от COVID-19, и въведените ограничителни мерки по отношение на търговските обекти в търговските центрове представлява ли непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ?

2. При наличие на непреодолима сила освободен ли е наемателят от задължението за плащане на наемната цена за наетото от него помещение?

3. В хипотезата на действащ договор за наем дължи ли се заплащане на наем, когато наемателят е във владение на наетото помещение, но не го използва съгласно договореното предназначение?

2

4. Може ли непреодолимата сила да бъде обективна причина за неизпълнение на парично задължение предвид разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД?

5. Непреодолимата сила води ли до погасяване на задълженията?

6. Носи ли отговорност наемодателят за наложените ограничителни мерки във връзка с пандемията, причинена от COVID-19?

7. Могат ли страните да твърдят нови факти и обстоятелства след приемане на доклада по чл.146 ГПК, в случай че не са налице условията на чл.147 ГПК? Преклудирани ли са възражения относно нови факти и обстоятелства, въведени след приемане на доклада по чл.146 ГПК?

Касаторът поддържа, че първите шест въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като няма установена практика на ВКС, а е налице практика в противния смисъл на окръжни и апелативни съдилища, като сочи решение № 409 от 22.06.2023г. по в.т.д. № 1085/2022г. на САС, решение № 147 от 23.12.2022г. на ОС Търговище, решение № 38 от 07.03.2022г. по в.т.д. № 363/2021г. на АС Велико Търново, решение № 15 от 13.09.2021г. по т.д. № 37/2021г. на ОС Габрово/. По отношение на седмия въпрос твърди произнасяне в противоречие с решение № 60 от 10.04.2013г. по гр.д. № 896/2012г. на ВКС, III г.о. Излага и довод за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „ИТ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД оспорва подадената от ищеца касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че поставените от касатора въпроси не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът – ответник „ИТ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати суми по договора за наем: базов наем в размер на 12593,77 лева, ведно с мораторна неустойка в размер на 2518,75 лева; такси за услуги в размер на 5112,36 лева, ведно с мораторна неустойка в размер на 1165,43 лева; такси за маркетингови разходи в размер на 1388,99 лева, ведно с мораторна неустойка в размер на 473,08 лева; разходи за ел. енергия в размер на 77,36 лева, ведно с мораторна неустойка в размер на 3

39,60 лева; разходи за консумативи - комунални услуги в размер на 62,54 лева, ведно с мораторна неустойка в размер на 14,93 лева; разходи за консумативи отопление/ охлаждане на вода в размер на 83,39 лева, ведно с мораторна неустойка в размер на 19,91 лева, в частта, с която е обявен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за относително недействителен по отношение на „Галерия Бургас“ ЕАД договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 194 от 12.05.2020 год., том I, дело № 906 год. на нотариус рег. № 600 с район на действие РС – Несебър, с който касаторът е прехвърлил на К. Г. С. описания в решението недвижим имот, както и в частта за разноските.

Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че дължи да заплаща суми в размер на ¼ от уговореното с оглед използването на отдадения под наем магазин като склад. Поддържа, че при безспорно установени по делото надвнесени суми в размер на 1746,66 лева от негова страна направеното възражение за прихващане е основателно и е следвало да бъде уважено. Излага доводи за неправилност и на извода за извършено индексиране на договорения наем.

Поддържа, че въззивният съд неправилно във връзка с предявения иск по чл.135 ЗЗД е разглеждал всички вземания, претендирани от ищеца, като едно единно и неделимо вземане и съответно е приел за момент на възникване на всички негови вземания момента на възникване на първото прието вземане.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Наличието по наемен договор на непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ отнася ли се за изпълнение на задължението за заплащане на дължимите по договора такси, начисляване във връзка с наемното правоотношение?

2. По договор за наем осчетоводяването на издадена от наемодателя фактура със завишен размер на наемната цена за определен период, в която не фигурира причина и основание за увеличението и заплащането от страна на наемателя, води ли до извод, че е налице приемане за увеличаване на наемната цена за срока на договора или представлява признание само на задължението по съответната фактура и за съответния 4 период?

3. Когато кредитор е предявил иск на основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо него действия, с които длъжникът го уврежда, съединен с иск за множество вземания, преценката дали са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД следва ли да се прави за всяко вземане поотделно, съобразявайки самостоятелността на основанието и датата на възникване на всяко отделно вземане?

4. Има ли ответник по главен и евентуален иск право на разноски по евентуалния иск на основание чл.78, ал.4 ГПК, в случай че не се е сбъднало процесуалното условие за произнасяне от съда по този иск – били са налице предпоставки за уважаване на главния иск, но са извършвани процесуални действия по разглеждането и са събирани доказателства и по евентуалния иск, предвид изискването на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и независимо от формата на съединяване на исковете“?

5. От значение ли е моментът на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, за точното прилагане на нормата на чл.135 ЗЗД“ Касаторът твърди, че първите четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а последният въпрос е решен в противоречие с решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. № 916/2012г. на ВКС, IV г.о.

Постъпил е отговор на касационната жалба на ответника от ищеца „ГАЛЕРИЯ БУРГАС“ ЕАД, с който оспорва жалбата и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Сочи, че първи, втори, трети и пети въпроси не са от значение за изхода на делото, а четвърти въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът – ответник К. Г. С. поддържа, че в обжалваната от нея част въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че част от вземанията са възникнали след датата на 5 разпоредителната сделка, но това не е условие за отричане на основателността на предявения иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Намира, че в този случай за уважаване на иска следва да бъде доказано от страна на ищеца, че длъжникът и лицето, с което той е договарял, са имали намерение да го увредят, като презумпцията за знание за увреждането не намира приложение за случаите по чл.135, ал.3 ЗЗД. Сочи, че по делото не са събрани доказателства за намерение за увреждане на кредитора. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че на ответниците не се дължат разноски за защита срещу предявения от ищеца евентуален иск по чл.26 ЗЗД, който не е бил разгледан поради уважаване на главния иск по чл.135 ЗЗД.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправен въпроси:

1. Налице ли е знание за увреждане на кредитора от страна на приобретател по разпоредителна сделка, в случай че при нейното сключване е могло да му стане известно съдържанието на клауза за договорена неустойка по договор между кредитора и продавача по сделката, или за да е налице изобщо вземане за неустойка за забава, е необходимо, освен изрична уговорка за това, още и наличие на самия факт на забавата, изразяващ се в неизпълнение на падежа? Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 190 от 03.12.2019г. по гр.д. № 4386/2018г. на ВКС, III г.о.