Акт № 275 от 24.06.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Христо Томов

Лилия Ненова при участието на секретаря Милка Хр. Желязкова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500132 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕПП“ АД против Решение № 413 от 03.12.2020 г. по гр.дело № 817/2020 г. на Районен съд – ГО в частта, с която е прието за установено, че М. СТ. Н. не дължи на жалбоподателя сумата 149,78 лв. с данък добавена стойност по фактура № **********/14.05.2020 г., представляваща стойността на служебно начислена ел. енергия за периода 26.03.2020 г. до 30.03.2020 г., както и сумата от 19 лв., за която е издадена фактура № ********** от 30.06.2020 г., представляваща такса за възстановяване преноса на ел. енергия, за обект на потребление, находящ се в гр. ГО, ул. „Н“ ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********.

В жалбата се заема становище за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част. Оспорва се извода на първостепенния съд за недължимост на сумата в размер на 149,78 лв. Сочи се, че от Протокол от проверка № 5021564 от 25.03.2020 г., подписан от М.Н., било видно, че процесният електромер е в добро техническо състояние. Твърди се, че два дни след проверката Н. е депозирала искане, с което е заявила желание да се направи проверка на същия електромер и да се изпрати за експертиза в специализирана лаборатория. От Констативен протокол № 5500508 от 30.03.2020 г. се установявало, че електромерът е с тъмен дисплей и че не отчита преминалата през него електроенергия, като след демонтаж и изпращане на същия в Българския институт по метрология (БИМ), изготвена експертиза установила, че действително СТИ е с тъмен дисплей. Сочи се, че съобразно разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и чл. 183 от Закона за задълженията и договорите е начислена служебна енергия. На следващо място се релевират доводи, че таксата за възстановяване в размер на 19 лв. е законосъобразно начислена на основание чл. 21, ал. 1 от Общите условия на дружеството, като се прави позоваване на Протоколно решение № 144/06.10.2010 г. на КЕВР.

1

Макар и непрецизно формулирано искането на жалбоподателя се свежда до отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция на М. СТ. Н. срещу „ЕПП“ АД по отношение на посочените две суми да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. СТ. Н., чрез адвокат Р.Т. от АК-Монтана, в който се заема становище за неоснователност на подадената жалба, моли се за оставянето ú без уважение и се претендират разноски. Страната счита за установено по делото от фактическа страна, че на 30.03.2020 г. средството за търговско измерване е демонтирано поради техническа неизправност, като изтъква липсата на изготвена метрологична експертиза, която да установи дали електромерът измерва консумираната ел.енергия и дали съответства на техническите и метрологични изисквания, както и на доказателства за точния момент, от който СТИ е технически неизправно. Релевират се доводи, че в тежест на доставчика е да докаже реалното количество на доставената ел.енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. Сочат се съображения за недължимост на сумата в размер на 149,78 лв., които преповтарят мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се представлява. С подадена преди датата на съдебното заседание молба процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа въззивната жалба, подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалба се представлява пред настоящата инстанция от адвокат Р.Т., който оспорва жалбата и моли за оставянето ú без уважение. Подновява претенцията за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя и писмени бележки, в които доразвива доводите и възраженията от подадения отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната част.

Преценявайки атакуваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно по следните съображения:

Производството пред ГОРС е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на М. СТ. Н. срещу „ЕПП“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 951,32 лв., представляваща начислена по партида с клиентски номер ********** електроенергия, представляваща сбор от сумите по фактура от 09.03.2020 г. на стойност 0,41 лв., фактура от 13.04.2020 г. на стойност 579,84 лв., фактура от 14.05.2020 г. на стойност 352,07 лв. и фактура от 30.06.2020 г. на стойност 19 лв., за абонатен номер ********** на адрес: гр. ГО, ул. „Н“ ***.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за 2 недвижим имот, находящ се на горепосочения адрес, за който е разкрита партида на негово име.

Ищцата сочи, че при посещаване касите на „ЕПП“ АД била уведомена за издадени от ответното дружество процесни фактури за корекция и за служебно начислена електрическа енергия, която оспорва да е потребявала. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума и твърди, че същата е начислена без правно основание, както и че размерът е определен произволно.

Развива съображения за несъответствие на проведената корекционна процедура с разпоредбите на ПИКЕЕ и на Общите условия на ответника, както и че последните са неприложими в отношенията между страните.

Ответната страна „ЕПП“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е заела становище за неоснователност на исковата претенция. Заявява, че процесните фактури касаят консумирана от абоната електроенергия, като остойностените киловати са реално отчетени, а не служебно начислени такава в резултат на корекция на сметка. Твърди, че средството за търговско измерване в обекта било метрологично годно и измервало вярно преминалата през него електроенергия.

Счита, че с основание и законно се претендира заплащане на сумите по издадените фактури за доставена и потребена от абоната електроенергия.

Предметът на въззивното производство по волята на страните е ограничен до въпроса за основателността на исковата претенция за сумата 149,78 лв. по фактура № **********/14.05.2020 г., както и за сумата от 19 лв., за която е издадена фактура № ********** от 30.06.2020 г. В частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над тези две суми до посочената от ищцата сумата от 951,32 лв. - сбор по фактура № ********** от 13.04.2020 г. за електрическа енергия за периода 26.02.2020 г. - 25.03.2020 г. и фактура № ********** от 14.05.2020 г. за периода 31.03.2020 г. - 25.04.2020 г. за реално консумирана ел.енергия, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира от фактическа страна следното:

Обявено за безспорно между страните по делото е, че М. СТ. Н. е клиент и абонат на „ЕПП“ АД по партида с клиентски № ********** за абонатен № ********** за обект на потребление с адрес: гр. ГО, ул. „Н“ ***. Не се спори от страните, че в процесния период от време ищцата е получавала и потребявала в обекта електрическа енергия. Не е налице и спор, че ответното дружество е издало процесните фактури на името на Н. по партида с клиентски № **********, абонатен № **********, с адрес на обекта: гр. ГО, ул. „Н“ ***. Видно от данните по същите, фактура № ********** от 14.05.2020 г. е на обща стойност 352,07 лв., от които 149,78 лв. за служебно начислена електрическа енергия за периода от 26.03.2020 г. до 30.03.2020 г. за електромер 1127031800294363 и 202,29 лв. за електрическа енергия за периода от 31.03.2020 г. до 25.04.2020 г. за електромер 1127031900416500, а фактура № ********** от 30.06.2020 г. е на стойност 19 лв. с вписано основание „възстановяване на захранването (електромер)“.

Представен е констативен протокол № 5021564, подписан от ищцата, видно от който на 25.03.2020 г. в присъствието на същата служители на „ЕС“ АД са извършили проверка на монтиран на процесния адрес електромер с фабричен номер 1127031800294363, при която констатират, че средството за търговско измерване е в добро техническо състояние.

От справките за потребление и извлеченията от фактури и плащания на абоната е видно, че сумите по процесните фактури не са заплатени.

Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като относими, допустими и необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.

За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че киловатите електроенергия, отразени в електронния картон на абоната М. СТ. Н., абонатен № **********, в справката за консумирана електроенергия съответстват на фактурираните в процесните фактури, 3 като същите са начислени по редовен отчет, с изключение на издадената фактура с № 029404767618 за периода на отчет 26.03.2020 г. до 30.03.2020 г., която е за служебно начислена електроенергия, изчислена на база отчетената за абоната електроенергия за изминал аналогичен период. Уточнено е, че на 01.02.2019 г. в обекта е монтиран електромер с фабричен номер 1127031800294363, заменен поради техническа неизправност на 30.03.2020 г. с електромер с фабричен номер 1127031900416500. В съдебно заседание пред първа инстанция вещото лице пояснява, че поради техническата неизправност демонтираното СТИ не е годно да измерва преминаващата през него ел.енергия. Разяснява, че на 30.06.2020 г. подаването на електроенергия към обекта е спряно поради наличието на неплатени сметки и е била издадена фактура за възстановяване на захранването.

Заключението не е оспорено от страните по делото. Същото е обосновано, компетентно, почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта, поради което следва да бъде кредитирано.

При тези данни, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест по който е за ответното дружество. Последното при условията на пълно и главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане и неговия размер. Ответното дружество се позовава за вземането си на съществуващо между страните облигационно правоотношение, като твърди, че претендираните суми представляват стойността на реално доставена и потребена от ищцата електроенергия, отчетена чрез метрологично годно средство за търговско измерване.

Не се спори между страните в производството съществуването в процесния период на действително облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 98а от ЗЕ - в случая ОУ, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).