Решение № 23 от 12.03.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Балчик, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20263210200027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на адв. В. П. М., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „***“ АД, ЕИК ***, (в несъстоятелност), против Електронен фиш, Серия К № ***, издаден от ОД на МВР - Добрич, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на въззивното дружество е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че не упражнява фактическа власт върху автомобила, не знае къде се намира той и кой го управлява. Сочи се, че от назначаването му за синдик до момента той не е установил контакт с представители на „***" АД и не са му предадени търговските книжа или активите на дружеството, вкл. процесният автомобил. Излага, че е положил дължимата грижа, като е поискал от органите на МВР автомобилът да бъде обявен за издирване още през 2022 г. Поддържа, че синдикът не е идентичен с управител или изпълнителен директор, неговите правомощия са строго определени от ТЗ и не включват свободно управление на имуществото по негово усмотрение. В тази връзка твърди, че съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДвП ЕФ може да се издава само на собственик или управител на юридическо лице, но не и на синдици или ликвидатори. Наред с това сочи, че административнонаказателната отговорност е лична, а в случая липсвало виновно 1 поведение от негова страна. Излага още, че контролните органи не са изпратили покана до него преди да издадат електронния фиш, което е нарушило правото му да посочи реалния нарушител. Сочи, че за него е обективно невъзможно да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като не разполага с данни на кого е предоставено управлението.

Жалбоподателят изтъква, че нарушението е извършено на 31.03.2021 г., а фишът му е връчен на 16.01.2026 г. – близо 4 години и 10 месеца по-късно. В тази връзка твърди, че е изтекла както тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, така и абсолютната давност от 4 години и 6 месеца по чл. 81, ал. 3 от НК. Освен това излага, че наказанието е самоцелно и не преследва възпитателните и предупредителните цели, заложени в чл. 12 от ЗАНН, тъй като се наказва лице, което не е извършило нарушението и е съдействало на органите на реда. В подкрепа на тези твърдения жалбоподателят се позовава на съдебна практика по идентични казуси с негово участие. По изложените съображения отправя искане електронният фиш да бъде отменен.

В открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. До даване ход на делото пред въззивната инстанция е постъпила молба от жалбоподателя, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Добрич не изпраща представител в откритото съдебно заседание. В съпроводителното писмо се сочи, че е изтекла абсолютната погасителна давност на атакувания електронен фиш.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2021 г. в 14:47 часа, в ***, извън населено място на път *** до стр. борса, *** – ***, при ограничение извън населено място 90 км/ч била засечена скорост на движене на товарен автомобил „***“ с рег. № *** от 102 км/ч.

Посочената скорост била засечена от автоматизирано техническо средство №***, използвано на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – Добрич бил издаден обжалваният електронен фиш, Серия К № ***, с който на В. П. М. в качеството му на синдик на собственика на автомобила „***“ АД (в несъстоятелност), на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50 лв. за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС извън населено място с превишена скорост от 12 км/час. При издаването на електронния фиш бил приспаднат толеранс от 3 km/h, като жалбоподателят е бил наказан за това, че е управлявал с 102 км/час, т. е. с 3 км/час по-малко от засечената скорост от 105 км/час. Електонният фиш е връчен на жалбоподателя на 16.01.2026 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: молба от *** г. от адв. В. П. М. в качеството на временен синдик на „***“ АД, адресирана до СГС; справка за актуално състояние от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на „***“ АД (в несъстоятелност), към *** г.; извлечение от определение на СГС от 14.10.2019 г.; отчет с вх. № *** по рег. на СГС, от 08.11.2019 г. от адв. В. П. М., синдик на „***“ АД (в несъстоятелност); молба от адв. В. П. М., синдик на „***“ АД (в несъстоятелност) до СДВР за обявяване за издирване на МПС с вх. № *** г.; молба от *** г. до ГД „Национална полиция“ за обявяване за издирване на МПС.

Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като 2 същите са непротиворечиви в своята цялост.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалвания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, за административните нарушения се прилагат правилата на НК за абсолютната давност по препратка от чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока на обикновената давност. За нарушения, за които се предвижда наказание „глоба“, обикновената (относителна) давност е 3 години. Следователно абсолютната давност за преследване на такива деяния е 4 години и 6 месеца.

Абсолютната давност погасява правото на държавата да реализира административнонаказателна отговорност независимо от броя и вида на предприетите междувременно прекъсващи действия от страна на органите (като издаване на фиша или опити за неговото връчване). С изтичането на този срок възможността за налагане на наказание се преустановява окончателно.

В конкретния случай началният момент на давностния срок е датата на извършване на нарушението, която е безспорно установено, че е 31.03.2021 г., като считано от тази дата абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, се явява изтекла към настоящия момент.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство – прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № ***, издаден от ОД на МВР - Добрич, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на В. П. М., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „***“ АД, ЕИК ***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Добрич.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

3