Определение № 401 от 04.10.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Смолян, 30.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20215400500363 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1762/02.09.2021г. от Б.Б.К. в качеството й на майка и законен представител на Б.Г. К. с ЕГН ********** чрез пълномощника й адв.Б.П. срещу Определение № 116/17.07.2021 година,постановено по гр.д.№ 41/2021 година Районен съдЧепеларе, с което е оставена без уважение молбата на М.Г. К.а и Б.Г. К., действащ чрез своята майка и законна представителка Б.Б. К. за изменение на Определение № 92/16.06.2021 г., с което са осъдени да заплатят на ГПК „Св.Дух“ разноски по делото в размер на 1177,94 лева. Излагат се доводи, че жалбоподателят е направил разноски в производството по делото пред Районен съдЧепеларе, за което са представени Списък на разноските и Договор за правна помощ,от които е видно,че са платени в брой,както и е поискано да се присъдят. С Определение № 92/16.06.2021 година на Районен съд-Чепеларе е отказал да ги присъди, с мотива, че ответницата е станала причина за завеждане на гр.д.№ 41 /2021 г. по описа ЧРС.Производството по това дело е прекратено по искане на ищеца,поради отпаднал правен интерес, тъй като ответницата е погасила изцяло вземането на ищеца в изпълнителното производство пред ЧСИ-Соня Димитрова още преди провеждане на първото по делото съдебно заседание,за което е представен и платежен документ.

Съгласно чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на заплащане на при прекратяване на делото, като без значение е основанието за прекратяване на съдебното производство. Неправилно районният съд е приел, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като това обстоятелство не се изследва при прекратяване на делото и посочената съдебна практика е неотносима. Моли да бъде отменено обжалваното определение № 116/17.07.2021 г.,постановено по гр.д.№ 41/2021 г.по описа на ЧРС, в частта с която е оставена без уважение молбата на Б.Б.К., в качеството й майка и законен представител на Б.Г. Калайджев за изменение на Определение № 92/16.06.2021 г.на ЧлРС, като ответницата бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Горовладелска производителна кооперация „Св.Дух“гр.Чепеларе чрез пълномощника й адв.Е.Р.. Твърди се, че Определение № 1

92/16.06.2021г. и обжалваното Определение № 116/17.07.2021г. са правилни и законосъобразни.

Излагат се доводи, че към момента на завеждане на иска по чл.135 от ЗЗД ищецът ГПК „Свети Дух“ е имал качеството на кредитор, а ответника М.Г. К.а е имала качеството на длъжник, който, за да увреди кредитора се е разпоредила в полза на другия ответник с недвижимия си имот, поради което кооперацията е имала правен интерес от завеждане на делото, който правен интерес в хода на висящия процес е отпаднал поради последващи обстоятелства след предявяване на иска заплащане на дълга на 15.04.2021г. В този смисъл по аргумент за противното от чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 2 от ГПК, както правилно районния съд е приел, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, поради което същите дължат заплащане на направените от ищеца по делото разноски. Правилно съдът при постановяване на Определение № 92/16.06.2021г. по гр.д.№ 41/2021г. по описа Районен съд Чепеларе е съобразил, след преценка на данните по делото правото на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК и чл. 6 от ГПК да определя предмета на делотои обема на дължимата защита и съдействие, с оглед на което ответникът следва да заплати направените по исковото производство разноски, тъй като погасяването на задълженията му към ищеца е извършено след образуване на настоящото съдебно производство.Затова на ответниците не се следва да се присъждат разноски по делото, тъй като именно те са станали повод за неговото образуване и на практика с погасяването на дълга към ищеца в хода на процеса, правят признание на исковата претенция и нейната основателност.

Именно за да предотвратят обявяването на сключения помежду им договор за недействителен спрямо кредитора - ГПК „Св.Дух“, същите са предприели действия по погасяване на дълга след завеждане на делото. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно, законосъобразно и обосновано.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

По влязло в сила Решение № 78/17.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 18/2017г. по описа на Чепеларски районен съд , образувано по искова молба с вх.№ 232/24.01.2017г., подадена от ГПК „Свети Дух“ гр.Чепеларе срещу М.Г. К.а, е издаден изпълнителен лист от 12.02.2020г. за сумата от 14 704,40 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, получена без основание, в резултат на неправомерни действия на М. К.а с описаните 47 броя РКО, които не е възстановила в касата на кооперацията и й е причинила умишлено вреда.

Въз основа на изпълнителния лист по молба вх.№ 01997/21.02.2020г. на ГПК „Свети Дух“ гр.Чепеларе е образувано изп.д.№ 100/2020г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова с рег.№ 917 и район на действие-Окръжен съд-Смолян срещу длъжника М.Г. К.а. На 18.01.2021г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 02.02.2021г. доброволно изпълнение не е извършено от длъжника.

На 03.08.2017г. длъжника М. К.а се е разпоредила със собствения си недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 102,44 кв.м. с идентификатор ***.,ведно с прилежащите към обекта ½ ид.част от избения етаж и съответните идеални части от общите части 2 на сградата и от правото на строеж, в полза на малолетния си внук си Б.Г. К. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б.Б.К. с нотариален акт за покупко-продажба № 200,том І, рег.№ 1597, дело № 105/2017г.

На 19.03.2021г. с искова молба вх.№ 539 кредиторът ГПК „Свети Дух“ гр.Чепеларе е предявил иск с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу страните по увреждащата го сделка-М.Г.

К.а и Б.Г. К. чрез неговата майка и законен представител Б.Б.К., по който е образувано гр.д.№ 41/2021г. по описа на Чепеларския районен съд. По делото е връчен препис от исковата молба на ответницата М. К.а на 07.04.2021г. Същата е подала отговор на исковата молба с вх.№

824/29.04.2021г. , с който е признала предявения срещу нея иск по чл.135 от ГПК, като е посочила, че вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело № 100/2021г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова е изплатено изцяло от сина й Георги К., за което е приложила платежно нареждане, поради което моли производството по делото да бъде прекратено, поради липса на правен интерес за ищеца.

От приложеното платежно нареждане е видно, че на 14.04.2021г. по сметката на ЧСИ Соня Димитрова от сметката на Георги К. е преведена сумата от 23 945,08 лева с посочено основание по изп.д.№ 100/2021г.-М.Г. К.а.

С Определение № 67/29.04.2021г. съдът е изготвил проект за доклад по делото и го е насрочил в открито съдебно заседание за 08.06.2021г.

От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца ГПК „Свети Дух“ е видно, че на 15.04.2021г. по сметката му е постъпила сумата от 121 752,78 лева от ЧСИ Соня Димитрова по изп.д.№ 100/2021г.

С Постановление от 15.04.2021г. ЧСИ Соня Димитрова е прекратила производството по изп.д.№ 100/2021г. на основание чл.433,ал.2 от ГПК поради пълно погасяване на задълженията.

В проведеното на 08.06.2021г. открито съдебно заседание ищецът ГПК „Свети Дух“ гр.Чепеларе, поради погасяване на вземането му срещу ответника М. К.а е оттеглил иска си и е поискал прекратяване на производството по делото, както и да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото,тъй като до образуване на делото на 19.03.2021г. не е извършено плащане, а такова е направено на 14.04.2021г., поради което с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото.Оспорено е и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

С Определение № 92/16.06.2021г. районният съд се е произнесъл по направените искания от страните за разноски като е осъдил ответниците М.Г. К.а и Б.Г. К., действащ чрез своята майка и законен представител Б.Б.К. да заплатят на ГПК „Свети Дух“ гр.Чепеляре деловодни разноски в размер на 1177,94 лева, от които 865,16 лева адвокатско възнаграждение и 312,78 лева ДТ,като съдът е уважил претенцията на ответниците за прекомерност и е намалил адвокатското възнаграждение на 865,16 лева с ДДС. Районният съд е приел още, че задължението на ответника за разноски съгласно практиката на ВКС при оттегляне или отказ от иска е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото и оттеглянето/отказа от иска е направено след завеждане на делото. Тези изводи на районният съд са правилни и съответстват на константната съдебна практика.

3

С оглед изложеното по-горе от фактическа страна, безспорно се установява, че извършената от ответника М. К.а разпоредителната сделка с нот.акт за покупко-продажба № 200,том І, рег.№ 1597, дело № 105/2017г. е извършена на 03.08.2017г. след завеждане на 24.01.2017г. на гр.д.№ 18/2017г. по описа на ЧРС, по което дело е издаден изпълнителен лист от 12.02.2020г., въз основа на който е образувано изп.д.№ 100/2020г. по описа на ЧСИ. Безспорно се установява също, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 18.01.2021г. в срока за доброволно изпълнение длъжникът М. К.а не е погасила задълженията си. Поради липса на друго имущество, от което може да се удовлетвори, кредиторът ГПК „Свети Дух“ е предявил на 19.03.2021г. иск по чл.135 от ЗЗД срещу страните по сделката за обявяването й за недействителна спрямо него, по който иск е образувано гр.д.№ 41/2021г. по описа на ЧРС. След получаване на препис от исковата молба на 07.04.2021г. ответникът-длъжникът по изпълнителното дело М. К.а с платежно нареждане от 14.04.2021г. е погасила задължението си по изпълнителния лист към ГПК „Свети Дух“ и изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 15.04.2021г. Следователно макар производството по гр.д.№ 41/2021г. да е прекратено, поради оттегляне на иска от ищеца, то това е станало поради настъпили нови независещи от ищеца обстоятелства след завеждането на иска, а именно извършено плащане за погасяване на задължението на длъжника М. К.а по изп.д.№ 100/2020г.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на разноски в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска.Правото на ответника да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл. 78, ал. 2 ГПК, според който разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В тежест на ищеца са и разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска - чл. 78, ал. 3 ГПК.

В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на оттегляне или отказ от иска от ищеца, предприето поради новонастъпили след предявяването му и независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което е отпаднала с погасяване от него на задължението му. Следователно правото, респективно задължението на ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на исковите суми, респективно при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото, в който смисъл е и константната съдебна практика - Определение № 388/03.06.2013г. по ч.т.д.№ 2192/2013г. на ІІт.о. на ВКС,Определение № 626/20.08.2012г. по ч.гр.д.№ 275/2010г. на ІV г.о., Определение № 116/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на II т.о.на ВКС, Определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 25182012 г. на II т. о.на ВКС, Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г. на II т. о.на ВКС, Определение № 98/20.02.2009 г. по ч. гр. д. № 91/2009 г. на IV г. о. на ВКС и др. В тази връзка неоснователно е оплакването в частната жалба, че при прекратяване на производството по делото е без значение извънпроцесуалното поведение на 4 ответника след завеждане на делото както и дали същият е станал причина за завеждане на делото.